Стоя, пия хубаво черно кафе, развалям го с кока-кола, нагъвам питка с кебапче, което както знаете е закуска за шампиони ( е, или поне ВЕЧЕ знаете ) и се чудя коя от темите дето съм си заплюл да подхвана. Поглеждам пак питката и идеята ми идва...

За Българските фирми, мениджъри или дали ще ги стигнем американците ?

През иначе краткия си живот съм бил какво ли не - и журналист, и общ работник, и барман, и охрана, и куриер, и хигиенист, и съм се занимавал с надомна работа. В биографията ми, до "Network engineer" и " In-Deep Windows specialist" се мъдри и "Майстор по поставяне на диалуминиеви плоскости". Та фирми съм видял много, и български, и западни.
И разликата е колкото от тук до обратната страна на Луната.
В западните фирми нещата са Уредени ( нека използвам малко словореда на Керът ). В тях се знае какво е Ред и защо трябва да се Спазва. Всеки си Знае Мястото, защото ако не го знае, има уволнения и Глоби.
P.S. - Много поздрави на Минти
(* моля, незапознатите с творчеството на Пратчет просто да приемат че съм прекалил с витамините )

За разлика от това, ето какво става в нашите родни компании - ще го опиша толкова нагледно, че няма на къде повече.

*Нека се знае, че не визирам никоя определена фирма и материала не трябва да се възприема сериозно, освен в часта му за закуската.

1. Създаване на фирмата - Аз, Венценосен Damnation днес, в добро физическо и психическо здраве решавам да имам свой бизнес, при това от по-големите ( демек с малките фирми дето се болят за оцеляване, няма да се ебавам ).
Не е задължително да съм специалист по икономика, социология, маркетинг, реклама или нещо подобно - важното е да съм Тарикат. От там нататък, ако и да ми трябват специалисти, ще си ги наема - най-добре да са студентчета, без опит, ама гладни.
За да е успешен моя опит в България, имам няколко избора :
- Купувам лиценз на нещо известно и обичано на запад, по възможност, такова дето го показват по филмите - да знам че като го пусна на пазара, хората ще се заредят поне от интерес. Далеч не държа да е с същото качество или вкус - на хората баба им "цел живот все марково е ползвала като че ли. За справка - "Българските  маркови" цигари, алкохоли, дрехи, козметика и тн и тн до безкрайност.
- Захващам се с нещо, дето винаги се търси - хляб да речем. Гледам да му спестя от всичко - и брашно,  и сода, и хигиена. Ако мога да сложа вътре нещо евтино дето да наподобява истината, ок, играя. Дреме ми, че може да е опасно за здравето.
- Захващам се с нещо дето го няма ( поне на дадено място ). Например, гледайки гладните и охърбавели IT-та из бизнес парка, бях решил да спретна една кебапчийница наблизо. "Щото на зелени салати и сандвичи от по 5 лв живее ли се ?
Хем евтино, хем вкусно, хем нахранва - нямаше начин да не успея. Само липсата на донор за едни бързи 20-30 хиляди ме отказа. Та, по същия тертип, намирам си дупка и я запълвам. Пък хорицата от неволя - плащат.
След като съм си намерил Призвание, идва крачка две - създаване на екип.
2. Създаване на екип -
На първо място съм АЗ - шеф
Сещам се за, да речем, Пешо - винаги ми е бил добро приятелче. Пък и умен. И сравнително честен. Взимам го за под-шеф
Пешо обаче има брад"чед , дето много му сечало пипето ( на незнайно каква тема ). Врънка ме, врънка ме, доказва ми колко е умен ( или колко добре се подмазва) - взимаме го за заместник на под-шефа.
Сещам се, че ние сме Шефове и не може да се занимаваме с прости работяги. Затова си намираме куче-пазач, оператор на биологични единици или по модерному - мениджър. Най-търсените характеристики са :
- да е изпълнителен. Ако му кажа скачай, да скача.
- да е глупав. За да не задава въпроси по горното.
- да всява респект - разбирай, да може да навиква работниците. Ако е мъж е добре да е или застаряващ комплексар с сексуални проблеми и ядосани хемороиди, или пък огромен мутроподобен обект без врат и чело. Ако е жена, важно е просто да е кучка.
- Обаче, трябва всъщност и е да тотален страхливец, за да не смее да ни каже и "копче" на нас, шефовете.

Ако сме наистина големи и дебели фирмаджий, си взимаме някоя/лко HR-рки. Главно условие за тях - да имат хубави дупета. Те търсят бачкатори и гладни студенти-специалисти. Освен ако нямаме познати специалисти, дори и да са такива само на книга.
Всичките шефове си взимаме и секретарки. Не че ни трябват реално, ама престиж братко, престиж.
На втория месец или аз, или Пешо, или брадчеда му вече сме го с*****и на секретарките и ги преназначаваме за, примерно, офис-мениджъри. Пък дори и офиса ни да е в каравана.
Работници - колкото по-евтини и гладни, толкова по-добре. Хайде де, в България сме, кой гледа качеството ? Това значи, че ако намерим цигани, молдовци, албанци, косовари или виетнамци, готови да си скапват гъзовете за жълти стотинки, те ще са. Което все пак, не значи задължително, че няма да работят, освен може би циганите - за тях си имаме кучето-пазач на два крака.
Важното е да ги третираме зле. Да ги лъжем. Да не им плащаме всичко което се полага. Да не им даваме отпуски.
Ако може, поне 20% от тях да работят без договор, а останалите на временен, че да им бием шута когато ни е удобно.
Което води до ТРИ
ТРИ - Производство :
Правилата са малко, но важни.
Търсим най-евтината суровина. Както писах по-горе, не ни интересува дали е безопасна или в срок на годност. Снощи сме пили с някой от ХЕИ и сме му бутнали парата.
Гледаме да отрежем пари от всичко. Не подлежи на обмисляне.
За маркетинга и рекламата - пак си намираме неопитен но гладен дизайнер/режисьор.
Рекламата независимо каква е стоката трябва да включва задължително :
- пиянска компания или
- малко сладко детенце, или
- гола съблазнителна кака с силиконови цици. Най-добре да е фолк-певица.
- Евентуално, си намираме и някой гладен, но сравнително популярен актьор.

Спамим с рекламите безжалостно и без углед на часови зони, интереси и тн. Какво лошо има да покажеш малко секс в рекламната пауза на Сънчо ?

И ето - готови сме.
Тези неща докато не се променят, ще стигнем Американците само ако примерно Корея ги бомбардира с атомни бомби и ги срути до нашето дередже.
Приятен уикенд ! :)

Мнението ми съвпада с Вашето...навярно защото сме вървяли по един и същи път...:-)
Успех ви Желая !!!

Благодаря Бранд, и аз Ви желая успехи :)

Евала, много точно е написано

Мерси Лъчо, знаеш че се стремя да стрелям в целта :)

"Спамим с рекламите безжалостно и без углед на часови зони, интереси и тн. Какво лошо има да покажеш малко секс в рекламната пауза на Сънчо ?"
Безкрупулна история - адски си прав.
И btw,Минти настоя да ти предам много поздрави също :-)
Успех човече!!!

Благодарско, и подобно :))

Така е, много добре отисана реалност, но имам усещането, че постепенно тези започват да умират защото хората които имат пари от една страна вече качество (така че работниците не става да са какви да е за без пари), от друга страна онези които нямат пари подбират и купища некачествени стоки ще започнат да отиват на боклука. Така ми се струва, дано да см прав.

Да - забелязва се тази тенденция, за жалост навлиза много много бавно...

Годините си минават стилът "Андрешко" не се променя. Може би - генотип!

Манталитет по-скоро. Когато си израстнал в страна на тЕрикати, ставаш тЕрикат :)

Such a deep aneswr! GD&RVVF

With the bases loaded you sutrck us out with that answer!