Eнтусиазмът, обзел много специалисти във връзка с полетите на американци и руснаци до Марс, е прекомерен, продължителните мисии до Червената планета съществуват само като формули, изписани на школска черна дъска, твърдят US учени. Те смятат, че пътешествията до съседката крият опасности и трудности.





Според американските специалисти главният проблем е радиоактивното лъчение - ­ то би превърнало воаяжа до Марс и обратно в твърде рисковано начинание. Слънчевата радиация и космическите лъчи разрушават тъканите и ДНК на човешкия организъм.

Мутации

Повечето увреждания са необратими и предизвикват клетъчни мутации, а от тях до злокачествените образувания има само една крачка. Следващият препъникамък е безтегловността. Веднага щом силата на земното привличане изчезне, човешкият организъм започва да се пренастройва. Кръвта отива в горната му част и сърцето трябва да се напряга повече, за да я изпомпва. Организмът ни има чувството, че е запълнен с течности и започва да синтезира хормони, контролиращи обмяната на водата и солите. В резултат от това губи голямо количество флуиди. Продължителната безтегловност по време на пътуването до Червената планета и обратно е огромна беля.

Гравитация

Липсата на гравитация причинява какви ли не поразии: атрофия на мускулите, остеопороза, сърдечносъдови проблеми и др. Осеммесечно пребиваване в Космоса например изисква почти тригодишно възстановяване в наземен център. Важна подробност: марсианската сила на привличане е 38% от земната и към нея е нужна специална адаптация. Магнитното поле на съседката е 1000 пъти по-слабо от това, с което сме свикнали, и би повлияло отрицателно на вегетативната нервна система.
Наложително е космическият кораб „Орион”, който ще транспортира екипажите до Червената планета, да разполага с изкуствено магнитно поле. Същото важи и за марсианската база. Специалистите са единодушни: астронавтите „месари” няма да получат билет до Марс, защото храната им трябва да е 100% вегетарианска.

Меню

Животинските продукти не могат да се съхраняват в космически условия и отпадат от менюто.
Колкото и устойчиви да са астронавтите спрямо клаустрофобията, колкото и да е „спят” техният „хор”, колкото и да е адекватно обучението им, скандали и ежби ще има. „Ако екипажът е смесен, дори непривлекателни дами биха провокирали мъжките мераци и съперничеството между силните създания може да избуи не само в словесни атаки, но и в юмручни състезания”, категоричен е проф. Дейвид Самървил, идеолог и главен инженер на мисията до Марс, подготвяна от НАСА. В книгата си „Последната мисия - ­ втора част” известният френски астрофизик Пиер Колер коментира секретни експерименти, при които руснаци и американци туширали успешно сексуалния си проблем,

любейки се в Космоса

Той твърди, че по време на полета на совалката „Колумбия” в края на февруари 1996-а мъж и жена правили секс. „Резултатите от тези занимания в безтегловност са публикувани в документа на НАСА, архивиран под №12-571-3570, пак там са описани половите контакти в 9 пози, наречени космокамасутра”.
Специалисти от НАСА реагираха светкавично: информациите за орбитален секс са лъжа. Но не е лъжа, че американски инженери конструираха еластичен „пашкул”, който се прикрепва към стената на космическия кораб. Мераклиите влизат в него. Сексупражненията започват, когато въздухът се изпомпа и еластичната тъкан на „пашкула” прилепне към телата им.
Слухове разпъват на любовния кръст Светлана Савицкая и Елена Кондакова. На симпатичните рускини се приписват какви ли не

сексуални подвизи

в Космоса. „Такива експерименти досега не е имало. Полетите на американските колеги са много кратки - ­ 10-14 денонощия, и дори да имат голямо желание за секс, по-добре да го правят на Земята. Допускам, че при по-продължителни мисии може да има секс в Космоса”, казва Елена Кондакова. Впрочем тя участваше в такава мисия – беше 169 денонощия на борда на орбиталната станция „Мир”, 5 от които в компанията на колегата си Норман Тагарт.
Шефовете на НАСА старателно избягват темата за половите контакти в Космоса, препоръчвайки на „подопечните” астронавти да се придържат към принципа „мълчи, щом не те питат, а ако питат - ­ усуквай”. Обаче англичанката Хелън Шърман нито е мълчала, нито е усуквала. През май 1991 г. тя бе 8 денонощия на борда на орбиталната станция „Мир” заедно с руските си колеги Анатолий Арцебарский, Сергей Крикальов, Виктор Афанасиев и Муса Манаров. Месец след завръщането си на Земята шокира света с признанието: „Правих фантастичен секс на „Мир”. Подробностите за щастливеца (а защо не щастливците?!) са тайна.

Материалът е публикуван във вестниците "Телеграф" и "Политика"

Най подходящи са старци.
1. пука им дали ще се върнат, но ако това стане нямат нужда от реанимация
2. ще разкажат подробности, които младите ще пропуснат, докато се съвокупляват.
3. няма да имат желание да се бият, щото си знаят възвожностите
4. достатъчно им са две кисели млека за денонощие на човек
5.в никакъв случай да не са западняци - ядат много, дебели са,имат претенции
6. най- подходящи са австралийски аборигени -ще минат с по един червей на денонощие или индийски отшелници- които с години не се сещат за храна.Може и българи- но ще има трябва пиячка.
7. да не са араби, щото могат да забравят за Марс и ще кривнат към Рая, където по думите на Аятоласите е пълно с проститутки(но и те са вече на привършване заради камикадзетата!)
8.Що се отнася до шопите-само семейно! За Нане няма проблем - щом му се прииска, връзва Пена за някоя дръжка на космическата станция, ако му се опъва и ако неще - бой, бой докато си спомни че Нане не е обратен.А привърши ли се храната, казва и че"ще я изяде с парцалите", ако не му намери мезе и пиячка. И още едно предимство: на нашенеца не му трябва вода-нито за пиене нито за миене. Все ще издържи две години, докато трае полета да не си мие дупето.
9.Цигани - в никакъв случай! Казвам ви сериозно - в никакъв случай! Не само космическата станция ще бъде пренаселена, но и Марс. Не съм сигурен за Космоса, но и там ще има поразии. С циганите шега не бива.

mnogo to4no napisano bez nikakvi cigani