Гледах я.

Бавно свали блузката си и я метна на леглото. Огледа се в огледалото, претегли бюста си с ръце, потупа се по коремчето. Усмихна се на отражението си. После свали сутиена.

Зърната и бяха малки и тъмни. Нямаше как да знам само от гледане, но някак си не можех да не си ги представя - твърди и сладки.
Отново се огледа. Започна да се облича.

Достатъчно беше. Оставих бинокъла до мен и си позволих да се отдам на удоволствието изцяло. Докато с едната работех там долу, с другата се галех - по гърдите, по врата, по лицето.
Представях си че е тя. Искам да е тя. Тя е. Ах, защо е толкова трудно да се захапеш сам ? Друго е когато искаш да се одереш, по -лесно е. Но да се захапеш...
Пробно захапах пръста си. Боже, кеф е, усещам го и в устата си, и с самият пръст. Хапя се, не, тя ме хапе и продължава да се тресе над мен, усещам как дълбая в утробата и, как се заравям все повече и повече, как...

Секунда блаженство.
После идва смутеното връщане към реалността,  докато бърша семето си с кърпичка "Белана".

* * *

Днес пак я срещнах на стълбището. Кимнах и, гледайки я с надежда. Дори не ме погледна. Разбира се, тя е русата богиня, цялото МЕИ е луднало по нея, а аз съм смотаняк, червей, с една джава не мога да се оправя.
Защо ли се надявам ?
Но не съм дебел...


* * *
Тази вечер беше щастлива. Каква игра на думи се получава. Ще поясня - и тя беше щастлива, и вечерта бе щастлива за мен.
Русата богиня излезе от банята и докато се обличаше, успях да зърна обетованата земя, райските порти, извора на живота...
Успят да видя това за което мечтаех.
Беше обръсната. Странно. Не лошо разбира се, не би могло да има нещо лошо в нея но...
А аз толкова се стараех, дори се поддържах едва леко "обрасъл" там, за да мога по лесно да си представям как плъзгам ръка надолу по копринено меката кожа, на юг от пъпа, все по близо и близо до...

Облече се бързо. Да, щеше да излиза с онзи примитив с квадратното чело. Примитив, примитив, ама с баварец.
Големите коли са равни на малки пишки, нали ?

* * *
Все по-често излизаха заедно. Понякога, вечер , тя стоеше и си говореше по телефона с него с часове. Странно, той не изглеждаше като човек който има какво да каже.
Една вечер, тя започна да се пипа докато говореше.
Аз също.
Вместо обаче да се потопим в споделения екстаз, тя загаси осветлението. Кучка. Защо , защо го направи ?

***
Нещо не върви при тях. Той идва все по-рядко. Тя е намръщена. Облича се бързо и делово, няма я радостта с която се любуваше на красотата си пред огледалото.
Няколко пъти я видях да плаче.
Тази вечер също плачеше. С часове. Пусна си касетофона - нямаше как да съм сигурен какво слуша, но трябва да бяха от тези, поп-фолк баладите.
Стои и плаче.
Онзи ... нямам думи, онзи смотан примат я е наранил.

Не знам как се оказах пред вратата на общежитието и. Толкова пъти си бях представял как я пренасям през прага му, как ме целува сутрин за лек ден когато си тръгвам, как ме чака пред врата за да прибера.
От вътре се чуваха поп балади, на една от черните изпълнителки, не знам коя точно. Музиката малко ме вълнува.
Почуках. И пак. И пак.

Отвори ми. Боже, гримът и се бе размазал по цялото лице. Изглеждаше толкова слаба, толкова ранима.

- Здрасти ! - казах - Видях те че плачеш.

Странно, не се учуди, не попита кой съм, просто ми обърна гръб и продължи да плаче. Последвах я и седнах на леглото на съквартирантката и.

Тя изсекна носа си и запали цигара.

- Виж няма нужда да плачеш. Той е малоумник, не те заслужава.

- Всички сте такива. Долнопробни свине.

Замълчах. Тя пак тръгна да се секне, но и бяха свършили кърпичките. Реших да и помогна.

- Имаш още едно пакетче,  в чекмеджето под огледалото.

Тя ми кимна благодарно, даже направи опит да се усмихне. На мен !
После попита :

- А ти откъде знаеш ? И какво значи видях те ? Кой си ти по дяволите ?

Нямаше какво да отговоря. Освен истината.

- Казвам се Иво, и живея отсреща. Аз... наблюдавам те от време на време, толкова си красива...

Тя се изправи рязко и отстъпи назад.

- Добре Иво, благодаря ти, сега си върви, моля те .

Не ! Това беше шанса ми. Не всички сме свине.

- Не, не ме гони. Аз съм различен. Аз... знам какво обичаш, знам какво искаш... знам какво мислиш, или поне мисля че знам. Аз

- Махни се ! - гласа и трепереше, тя отстъпи още крачка назад.

- Не ти не знаеш, нека ти покажа, позволи ми само да..

- Изрод. Махай се веднага, да пукнеш ,гад ! - тя започна да вика.

- Не ! Не ! Аз съм добър...

- Тлъст пъпчив изрод, махни се , в ада да гориш.

Не съм дебел... Не съм дебел....

* * *

Мрака се разсея. Бавно разтворих пръстите с които стисках гърлото и . Бавно се надигнах. Тя беше гола и едно особено топло усещане в слабините ми подсказваше какво се е случило.
Странно, сега лицето и изглеждаше толкова спокойно и нежно.
Убих я !
Малко ми става гузно, но зърната и наистина бяха твърди и сладки.
Седнах на пода до нея и се усмихнах блажено.

Виковете и ударите откъм вратата ставаха все по-силни...

Какво е това бе човек? Странно, но ми хареса писанието ти :) И все пак дано не ти се наложи да стигаш до убийство :)))))

sweethell, нека се присъединя към това желание - нека не се налага да стигам до убийство. Поне не и в името на няколко секунди екстаз