Той бавно се отдръпна от монитора и се намръщи. Нещо не беше както трябва - колкото и да донагаждаше кода, винаги изкачаха малки, дразнещи грешки. Сбръщи чело и се почеса по носа. Имаше нужда от почивка. До него двама от колегите, нека ги наречем Досадника и Новака, оживено разговаряха, или по-скоро Досадника водеше оживен монолог, а колегата му, превърнал се в невинна жертва вяло кимаше с глава в отговор.

- Невероятен проект, казвам ти ! Първо планетата на действието е малка - много малка, природните блага същи и са разпределени неравномерно - това предполага да се водят непрестанни битки за тях. А поведенческия модел...

Опита се да ги игнорира. Достатъчно проблеми имаше с собствения си проект, че да слуша за тези на околните. Бизнеса с онлайн игри далеч не е поприще, което учи на емпатия и приятелство. А неговия собствен проект така или иначе, бе по-интересен.

- Планетата се нарича Земя, има само един разумен вид - ходещи на два крака, топлокръвни, бозайници. В психологическия им модел е заложено да се отнасят подозрително към всяко малко различие - цвят на кожата или форма на очите, та няма да има проблем да се създават кампании с ксенофобски и расистки идеи...

Намести очилата над очите на дясната си глава и мрачно се загледа в статистиката. Кой глупак би играл игра само с една раса ? Та разнообразието бе толкова важно !

- Освен това, създанията, наречени засега Човеци,  докато измисля нещо по-добро имат много лабилна и нестабилна психика. Успях да измисля няколко крайно различни главни религии, всяка от която проповядва агресия срещу останалите ! Ако клиентите се впишат в ролевия модел, ще има наистина кръвопролитни религиозни войни, храна за поне няколко експанжъна, да не говорим че религиите са програмирани да еволюират и да се разклоняват в под-направления, точно като дърво с умения - това води до неограничени възможности !...

Аха ! Ето още една малка грешка, която караше земноводната му раса да развива склонност към страх от излизане на сушата. За щастие бе въпрос на само няколко промени в кода да я поправи. Винаги оставаха грешки - в поведенческия модел, в генетичния код на създанията, в климатичния модел. Понякога, се налагаше да се напише "еволюционно" подобрение, което да ги поправи, ала понякога именно тези пропуски правеха играта по-успешна. Е, тази грешка специално трябваше да се поправи...

- Разбира се, ролевия модел е безкрайно богат - играчите могат да изберат да нямат нищо общо с война и битки - могат да са занаятчии, учени, артисти. Но всичко е насочено към войната, дори и да не участват пряко, тя ще им влияе. С новата технология която позволява да се симулират релни усещани в тялото на играча, това ще е една симфония на реалноста в игрите ! А само да знаеш - оставил съм подсказки как може да се стигне до разработването на атомни технологии, разбира се след няколко хиляди години игрално време...

Тази идея беше изпробвана и преди - играчите, в голямата си част, искаха да участват в битките ! Дори тези които избираха невоенна роля, по един или друг начин намираха как да задоволят резрушителния си апетит. Това различаваше разумните същества от животните - те умееха да намират заместители и да постигат своето под много различни форми.


- Е, хайде, ще те оставям - разработвам системата за сексуалния им живот и влечения. Вкарал съм в тях всяко едно извращение, за което може да се сетиш. Даже, за да е по-скандално, в повечето им суб-общества сексуалните актове между представители на един пол ще е грешно и срамно ! Виждам, че ти е интересно та в обедната ще ти покажа някой неща от играта.

Досадника бавно се надигна на осемте си тънки, подобни на клечки крака и се затътри към своята част от офиса. Новакът, млад и буквално зелен ариианец бавно отърси крилете си с облекчение.

- Абе, този винаги ли е толкова ентусиазиран ?

Въпросът явно бе към него. С досада нагласи транслатора си на арииански отговори:

- Дааа... Най-досадното създание в околните галактики...
- Ама някой части от идеята му са много добри ! Как мислиш, дали ще успее ?
- Идеите му са добри, всичките му игри са популярни. Ала винаги прави една основна грешка, а именно - дава прекалено много свобода на играчите. Това винаги води до бърз и печален край на измислените от него планети. Тази негова Земя... след като им е оставил и възможност да използват ядрени оръжия... не и давам повече от няколко хиляди игрални години живот...

Новакът кимна замислено, след което отлетя. И той имаше светове за създаване.