Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2009 09:30 - Ловен наръчник
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 2964 Коментари: 9 Гласове:
10



                       Или как да бъдете победители в лова на Вампири


Нека започна с факта, че аз самият съм представител на тази древна и прокълната раса. Да прокълнати сме, ала не в страха ни от слънцето се крие нашето проклятие...

Превърнах се в това което съм без драми, без ужасяващи истории, и дори без да съм от благородно потекло. Би било клише. Една нощ, в далечната 1466 година в селото ни пристигна цигански керван. Имаше танци, имаше песни, имаше жонгльори и огнегълтачи. Помня само красивата циганка с която се скрихме в плевнята. Започнахме страстно любовната си игра, погълна ни, а после тя проби със зъби сънната ми артерия.
Събудих се привечер на другият ден, слаб, болен, безутешен и страдащ от неутолим глад.
Нито храната ме утоляваше, нито виното засищаше жаждата ми, а се чувствах все по-зле и по-зле. Отне ми няколко дена да осъзная какво се бе случило с мен и да избягам от родното си място, преди тълпата с факли и вили да ме стигне.
Обикалях из раздираната от войни и епидемии Европа, сам, уплашен, вечно гладен и вечно опитващ се да се спаси от жаждата си.
Не можех и не исках да хапя хора, отнемайки животите им, или по-страшно, правейки ги като мен - сенки на предишните хора, отдавна неживи, ала недостатъчно умрели.
Все пак момента дойде - не съм сигурен след точно колко години. Захвърлих плъховете и кучетата с които задоволявах нечистия си глад, и вкусих живителната кръв на друг човек.
Не помня защо и как се предадох, май просто звярът в мен надделя.
Освен вечна младост и огромна сила, кръвта човешка ни дава и знанията и уменията на жертвата. А с тях идваше и жаждата за още знания, за още сила, за власт. Малкото вампири, които успеят да преживеят първите петдесет години, своето "детство" се превръщат в ламтящи за власт и пари зверове. Така стана и с мен.
Отдавна живеех в Лондон, радвах се на нечестно спечелено охолство, развивах в себе си вкуса за красивото и артистичното, когато за мен дойде първият ловец. Горкият глупак...

1. Трепетликов Кол - според легендата, трябва да го забиете в сърцата ни, за да умрем.
Да, ама не. Първо, сърцето на вампира е нещо крайно ненужно, освен може би ако изключим сантименталната стойност. Познавам вампири, изяли сърцата си в изблици на гняв. Та това да ви помогне кола - забравете. Само такъв, откъснат и издялан от млада невеста носеща близнаци, в пълнолунна майска нощ има ефект - парализира ни за кратък период от време.

Годините минаваха, вековете се нижеха, а аз откривах в себе си все по дълбока и дълбока дупка. Нищо не ме вълнуваше, нито вече не ми бе интересно, нищо не можеше да ме заинтригува или провокира.
Реших да пътешествам. А и се пристрастих към опиума, макарче сега си мисля,че по-скоро си внуших че той ми действа. Направих няколко глупости в този си период.
Все още ви учат че войските на Наполеон са виновни за разрушеният нос на Сфинкса.
Не е точно така... наистина бяха наблизо, а аз се опитвах да избягам от един от лагерите, след нощ посветена на опиум и млади французи - жени и мъже. Голяма касапница всъщност.
Та, за статуята - възрастните вампири развиваме скорост на полет до 700 км/час. А по мен стреляха с топове, слънцето бавно изгряваше а и бях надрусан. Не взех правилно завоя и се натресох в статуята. Толкова по темата...

2. Светена вода - може и да е действала в зората на тази смешна религия. Сега, когато църквата е пропаднала и продажна, корените на греховноста са я прояли из основи - не. Но сълзите на дете, наистина вярващо и близо до смъртта си - изгарят ни. А болката е ужасна.

С индустриалната революция, в мен се възроди желанието да общувам - със смъртни, не с проядените от червеи мои роднини. Винаги моите опити водеха само до нова болка, до още смърт, но не се примирявах, дарявах пари на сираци, на болници, на учени. И в мен се роди желание да направя последното човешко нещо на което съм способен - да умра.
Тотален неуспех. Инстинкта и глада са по-силни от мен, не ми позволяваха да свърша със себе си, колкото и да се мъчех - в това отношение, вие смъртни сте много по-силни от нас.

3. Чесън. Не обичам аромата му. Но по никакъв начин не ми вреди. Има мит че ако разпилеете зърна грах пред нас, не можем да ви подгоним, докато не ги преброим.
Първо, не че не можем - просто обичаме да броим. Второ, обикновенно ги преброявам преди да са стигнали пода. Не се опитвайте.

Опитах се да предизвиквам ловците, оставях им ясни следи и подсказки. Не сложих неонова реклама "ТУК СЪМ" над своят дом, само защото още не бяха изобретени. И все още се питам, защо само най-големите глупци стават ловци ?
Някой от тях успяваха да се убият в собствените си капани, дори без моя намеса...

Времената започнаха да се менят с огромна скорост. Ставахме все по-малко и по-малко, дори децата не се плашеха от нас, не вярваха че ни има. Можех да се разхождам свободно по улиците след залез, без никой да се притесни от бледата ми кожа или липсата на сянка. Всъщност, никой не ме и поглеждаше.
Тогава я срещнах - беше курва, тъкмо затънала в блатото на занаята си, гладуваща и пристрастена към хероина. Не бих я забелязал, ако не бе аурата и - нечовешки чиста въпреки тинята, светеща, свещенна. Лежеше на улицата, кървейки след като последния и клиент бе отказал да си плати.
Нещо в мен се пречупи. Спасих я.
Взех я под прикритието на тъмата, обгърнах я с крилата си и я върнах към живот.

Не се страхуваше от мен, дори когато разбра какво съм. Говорехме дълго, аз оставайки буден след изгрев, а тя будувайки до късно през нощта. Аз и разказвах историите и нещата видяни през вековете, я тя ги попиваше с зяпнала уста, като малко дете- приказки. А тя ми говореше за ежедневни човешки неща - глад, страх, мечти, тъга, копнежи, загуба, любов. Неща които мислех че съм изгубил безвъзратно - а чрез нейните думи разбрах че е така.
Скоро след това тя умря. СПИН. С кървящи очи я молех да приеме дара ми, да отпие от кръвта ми и да се спаси - ала тя не пожела.
"Така няма да ме спасиш" - каза ми  - " Така само и двамата ще се изгубим още повече ".
Погребах я тихо. И разбрах че вече не искам да съществувам. Та ето затова пиша тези редове - с надеждата да се намери грамотен кандидат герои, да ги прочете и да ме открие. И най-сетне да намеря покой.

4. Слънчева светлина - убива ни за секунди. Дори и в модерните, задушени в смог и мъгла градове.




Тагове:   Вечност,   фентъзи,   пародия,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Готино браво
08.08.2009 09:34
.
цитирай
2. анонимен - логическо неточно:
08.08.2009 10:03
"Малкото вампири, които успеят да преживеят първите петдесет години, своето "детство" се превръщат в ламтящи за власт и пари зверове."
Нали са безсмъртни?
цитирай
3. tili - Винаги неочакван поглед!!!
08.08.2009 12:14
И само да попитам - къде е гаджето, докато ти вампирясваш? Нали беше обещал уикенд и т.н.
Чиста женска солидарност ;-)))
цитирай
4. tili - Ама и аз не съм се
08.08.2009 12:16
събудила още, извинявай!!! То било отложена публикация! Have a nice day ;-)))
цитирай
5. damnation - Любимата е в банята в момента тили - ...
08.08.2009 13:27
Любимата е в банята в момента тили - след това ще си готвим :)
А иначе - мерси :)
Това е отговор на обвиненията в плагиатство - постарах се да напиша тотална глупост, използвайки случайни парчета информация които са ми попаднали през деня - а четох нещо за египет, и нещо за спин-а и нещо за Наполеон и тн... :)
цитирай
6. malkiatprintz - Дай Боже всекиму да пише такива &...
08.08.2009 18:41
Дай Боже всекиму да пише такива "глупости"... Поздравления :)
цитирай
7. nkf - Много е хубаво. . . особено за глу...
09.08.2009 16:21
Много е хубаво...особено за глупост :). Поздрав.
цитирай
8. анонимен - Брат,това ми стои в блогрола
01.10.2009 17:40
от както си го пуснал и чак сега успях да го дочета...
Не съжалявам и ще си остане там,докато имам блог тук или някой бъг не го затрие ...
Обожавам вампири и истории за тях а ти си толкова сладкодумен :)
Благодаря!!!
Четох с кеф!!!
цитирай
9. damnation - Благодаря за милите думи брат :)
01.10.2009 17:51
Благодаря за милите думи брат :)
цитирай
Търсене