Блогрол
Постинг
10.09.2009 10:27 -
Главата на ламята
Автор: damnation
Категория: Изкуство
Прочетен: 4381 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 18:53
Прочетен: 4381 Коментари: 12 Гласове:
13
Последна промяна: 10.09.2009 18:53
Това определено не бе величествено завръщане.
След като вратите на тронната зала се отвориха с протяжно скърцане на старите панти, изхабени като ставите на доживял до дълбока старост спортист, тълпата струпала се около трона се оживи, чакаща появяването на Героя. Скоро той се появи, накуцвайки мъчително и влачейки след себе си голям окървавен чувал.
Бронята му бе изпочукана, пробита на доста места, опушена и понеже бе подлагана на драконов огън, на места пясъка и прахта се бяха кристализирали, издаващи гадно хрущене при всяко движение.
Забралото на шлема му висеше на едната си панта, откриващо посиненото и покрито с рани лице на Героя. С мъка той се довлече до подножието на трона и мълчаливо зачака за вниманието на царя.
Кървавите следи оставени от чувала по пода започваха да димят, докато явно киселинната кръв весело си пробиваше път към свободата през каменният под.
След като двете или три минути протоколно високомерно мълчание изтекоха, царят на Царство Мизерия си прочисти гърлото, мятайки доста гнусна храчка, и рече тъй :
- О славни боецо ! Справи ли се със свещенната си мисия ? Спаси ли кралството ми, което въпреки че е пълно с лъжливи и страхливи люде, не заслужава такава черна участ ?
- Ъхъ - отговори Героят. Голяма част от зъбите му ги бе хванала липсата.
- Донесе ли ми главата на ламята ? Премахна ли противният звяр ? - пропя царят.
- Ъхъ - Героят кимна лекичко към чувала.
Царят махна с ръка и двама от стражите взеха чувала и изсипаха съдържанието му на пода - огромна глава, приличаща на гущерска, с запазено за вечноста изражение на огромна изненада и болка четяща се в изцъклените очи.
- Няма лъжа, няма измама, това е главата на ламята ! - понесе се мълва из насъбралата се тълпа.
Царят направи няколко величествени крачки, или поне биха били величествени ако не бе един много нисък и трътлест цар, страдащ от разгневени хемороиди, причинени от постоянното лентяйстване на трона. Срита главата, съвсем лекинко за да не изцапа обувката си.
- И сега искаш наградата си, о рицарю ? Няма ли надежда че ще приемеш нашата признателност и благодарност като единствена отплата за геройството си ?
- Тцъ - отговори героя. И сложи ръка на колана си така, че всички да оценят колко голям и заплашителен бе мечът му, нищо че героя изглеждаше като сдъвкан и изплют.
- Уф ! Добре. Ще ти дадем обещаното както традицията на царство Мизерия повелява. За главата на ламята .... - царят кимна на един от приближените си. - Аз ти давам ръката на принцесата !
В краката на Героя тупна малко окървавено вързопче.
- Хайде сега, взимай си ръката и се махай от тука, изморен съм - каза царя и се връцна.
* * *
" Няма справедливост на този свят " - мислеше си Героят, седнал на една скала и наблюдаващ близкото село. Бе свалил бронята си и бе намазал раните си с вещерско биле, от което раните заздравяваха до една. Малко щипеше докато му растяха нови зъби.
" Никой вече не е честен" - помисли си той, все още вглъбено загледан към селото, в момента подпожено на опустошение от Ламята, която също мислеше че няма справедливост, след като накакъв серсемин бе отрязал една от деветте и глави докато тя блаженно спеше.
След като вратите на тронната зала се отвориха с протяжно скърцане на старите панти, изхабени като ставите на доживял до дълбока старост спортист, тълпата струпала се около трона се оживи, чакаща появяването на Героя. Скоро той се появи, накуцвайки мъчително и влачейки след себе си голям окървавен чувал.
Бронята му бе изпочукана, пробита на доста места, опушена и понеже бе подлагана на драконов огън, на места пясъка и прахта се бяха кристализирали, издаващи гадно хрущене при всяко движение.
Забралото на шлема му висеше на едната си панта, откриващо посиненото и покрито с рани лице на Героя. С мъка той се довлече до подножието на трона и мълчаливо зачака за вниманието на царя.
Кървавите следи оставени от чувала по пода започваха да димят, докато явно киселинната кръв весело си пробиваше път към свободата през каменният под.
След като двете или три минути протоколно високомерно мълчание изтекоха, царят на Царство Мизерия си прочисти гърлото, мятайки доста гнусна храчка, и рече тъй :
- О славни боецо ! Справи ли се със свещенната си мисия ? Спаси ли кралството ми, което въпреки че е пълно с лъжливи и страхливи люде, не заслужава такава черна участ ?
- Ъхъ - отговори Героят. Голяма част от зъбите му ги бе хванала липсата.
- Донесе ли ми главата на ламята ? Премахна ли противният звяр ? - пропя царят.
- Ъхъ - Героят кимна лекичко към чувала.
Царят махна с ръка и двама от стражите взеха чувала и изсипаха съдържанието му на пода - огромна глава, приличаща на гущерска, с запазено за вечноста изражение на огромна изненада и болка четяща се в изцъклените очи.
- Няма лъжа, няма измама, това е главата на ламята ! - понесе се мълва из насъбралата се тълпа.
Царят направи няколко величествени крачки, или поне биха били величествени ако не бе един много нисък и трътлест цар, страдащ от разгневени хемороиди, причинени от постоянното лентяйстване на трона. Срита главата, съвсем лекинко за да не изцапа обувката си.
- И сега искаш наградата си, о рицарю ? Няма ли надежда че ще приемеш нашата признателност и благодарност като единствена отплата за геройството си ?
- Тцъ - отговори героя. И сложи ръка на колана си така, че всички да оценят колко голям и заплашителен бе мечът му, нищо че героя изглеждаше като сдъвкан и изплют.
- Уф ! Добре. Ще ти дадем обещаното както традицията на царство Мизерия повелява. За главата на ламята .... - царят кимна на един от приближените си. - Аз ти давам ръката на принцесата !
В краката на Героя тупна малко окървавено вързопче.
- Хайде сега, взимай си ръката и се махай от тука, изморен съм - каза царя и се връцна.
* * *
" Няма справедливост на този свят " - мислеше си Героят, седнал на една скала и наблюдаващ близкото село. Бе свалил бронята си и бе намазал раните си с вещерско биле, от което раните заздравяваха до една. Малко щипеше докато му растяха нови зъби.
" Никой вече не е честен" - помисли си той, все още вглъбено загледан към селото, в момента подпожено на опустошение от Ламята, която също мислеше че няма справедливост, след като накакъв серсемин бе отрязал една от деветте и глави докато тя блаженно спеше.
Ловен наръчник
Нова книга на Тери Пратчет за Командир В...
Девет причини да се възхищавам и да се п...
Нова книга на Тери Пратчет за Командир В...
Девет причини да се възхищавам и да се п...
1.
анонимен -
Така е!:))
10.09.2009 14:35
10.09.2009 14:35
То за това е царство на Мизерията - всички мизерници си правят мизерии!
Ако правеха нещо свястно - нямаше да живеят в Мизерия!
Хубав ден!
цитирайАко правеха нещо свястно - нямаше да живеят в Мизерия!
Хубав ден!
Ха-ха-ха!
Какъв е изводът за принцесата, обаче?
цитирайКакъв е изводът за принцесата, обаче?
Tit името на царството е плод на авторовото въображение. Всяка прилика с реални лица, събития и държави е напълно случайна :)
цитирайMamkamu не съм се замислял за нея. Първосигнално ми идва изводът че принцесата изобщо не е случила с нормален баща .... :)
цитирайГотино:))))))
цитирайбе ми забавно да го пиша :)
цитирайРазтоварващо е след напрегнатия работен ден!
цитирайРадвам се, Скарлет. Това е целта :)
цитирайха ха, а коя ръка му е дал царя? лявата или дясната? уфф. добре, че не му е донесъл деветте глави, че щеше да му трябва шивач да сглоби горката принцеса...
цитирайКасс, за толкова интимни подробности историята мълчи - но понеже съм левичар, предпочитам да мисля че е била дясната ръка :)
цитирай
11.
анонимен -
анонимен
17.09.2009 15:25
17.09.2009 15:25
Много ми хареса твоя разказ. Разсмя ме много. Звучи ми като съвременна приказка с поука. Браво на теб! Рзказвам я на мойте приятели с удоволствие.
цитирайБлагодаря, радвам се че ти е харесала :)
цитирайТърсене