Прочетен: 6323 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2012 14:41
Зейфод Бийбълброкс премигна. Седеше на пейка ситуирана в, с малки уговорки,прекрасен градски парк, слънцето грееше, птичките пееха. Всичко би било чудно, ако не бе дразнещото осъзнаване че той а/ не знаеше къде е б/ не знаеше какво прави там и в/ не бе убеден, че където и да се намираше в този момент, не му е там мястото.
Огледа се. Наоколо се разхождаха няколко представители на вида, който явно, се падаше местната разумна форма на живот, заети с вероятно обичайни за вид им активности. Играеха си с четириноги, явно опитомени животни, говореха си, снимаха се, отдаваха се на предполагаемо романтични действия включващи прегръдки и размяна на телесни течности. И, както всеки галактически пътешественик бе обречен да разбере, бяха банално хуманоидни. Природата, иначе толкова хитра и изобретателна когато трябваше да създава разновидности на насекоми, подводни обитатели и заразни болести, сякаш се превръщаше в дебил щом опреше до раздаването на дар слово. Два крака, две ръце, 1-2 глави и в повечето случаи – масов дефицит на здрав разум.
За щастие, наоколо кръжеше и машина, която по всичко личеше че изпълнява различни функции в служба на обществото – тантуреста метална кутия, намацана с това което далтонистите определят като „морско синьо” и придвижваща се с непрестанно жужене – хем достатъчно тихо за да не пречи, хем достатъчно натрапчиво да показва на всеки че, хей, представител на реда е наблизо, дръж се като образцов гражданин, каквото и да значи това. Това правило за роботите създадени за обществена служба важеше почти навсякъде в познатата галактика, като изключим няколкото студени скучни свята в сектор Балу-Балу, които така или иначе не заслужават споменаване.
Зейфод се изправи и с няколко бързи крачки се изпречи пред машината, след което вдигна ръка за поздрав. Машината спря, явно го огледа с каквито там сензори за визуализация разполагаше и изгъгна нещо с металически глас.
„Землянски” помисли си Зейфод, когато вярната вавилонска рибка започна да превежда :
- Здравейте Гражданино ? С какво мога да Ви услужа ?
- Кажи ми къде съм. Като имам в предвид не само мястото,но и времето. И ме упъти към най-близкото място от което мога да взема кораб или да се телепортирам в цивилизована част от вселената. – след съвсем кратко обмисляне Бийбълброкс добави – И ако на вашата планета приемате някоя от популярните галактически валути, упъти ме от къде мога да си взема едно прилично кафе.
Машинката зажужа видимо по-силно, очевидно заета с асимилирането на данни, след попита :
- Вашето име ?
- Бийбълброкс. Зейфод Бийбълброкс.
Жужене
- Вашата длъжност ?
- По едно време бях президент на галактиката.
Пак жужене. След което, доста неочаквано :
- Гражданино, обвинен сте в нарушаване на АСТА, точка 845, алинея 344а – „Заемане на защитена от авторски права самоличност”.
- Ама..
- Тъй като нарушението е най-вероятно свързано с вълната от нарушения с подобен характер, а именно заемането на самоличностите на Артът Дент, Форд Префект и Трилиън, свързани със същият патент, вие ще бъдете съден по свръх-бързата процедура...
- Ама...
- Гражданино, намерен сте за виновен по обвинението, с цел ненарушаване на общественосто спокойствие, както и за ваше лично удобство, присъдата ще бъде изпълнена моментално.
- АМА !
Оцветен в доста смущаващ нюанс на розовото лъч светлина бликна от металното тяло на робота и удари Зейфод, а миг по-късно, както често се случва в такива ситуации, единственото останало от президента на галактиката бяха чифт димящи ботуши.
Машинката отново зажужа тихо и продължи с обиколката си.За да не ми ДИМят ботушите...
Хареса ми написаното в обедната почивка!
Хубав ден и до вечерта, а и после :):):)
Хареса ми!