Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2014 12:38 - Без обяснение
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 2245 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Време е било нещо такова да се случи. Да се роди нов вид човек. Вместо обаче очакваните свръхсили, неизмерим интелект или чудовищен външен вид, новите хора имаха едно единствено умение с което да се различат от останалите.

Те умееха да поглъщат болката на събратята си, тяхната тъга, гняв, разочарование. Едно докосване и си добре, пълен си с енергия, можеш отново да се бориш. Разбира се, причината си оставаше – раната, ако болката е била физическа, загубата, ако е била духовна. Но неприятните емоции се стопяваха мигновенно, заменени от лекота и надежда.

Както всяка промяна, и тази не бе приета добре – хората които умееха да поглъщат болката на околните в началото бяха преследвани, неразбрани, отлъчени и същевременно – търсени. От тези които най-силно ги боли.

Година след година, и поколение след поколение, нещата се променяха. Защо ти е религия, която не ти дава отговори, и Бог който не отговаря на молитвите ти ? Защо ти е правителство, което не може да ти помогне, когато можеш да отидеш до малко по-различния човечец ей там и да оставиш болката си, само срещу едно докосване.

Вече нямаше църкви. Нямаше правителства. Нямаше неравенство. Еволюцията създаде утопията която Рая и комунизма не успяха.

Имам щастието да съм роден много много години след настъпване на новото статукво. Да, един от тези човеци съм, от тези които могат да помагат на околните. Все още сме доста малък процент от населението  - или промяната настъпва бавно, макар и когато говорим за еволюция, скоростта е доста субективен термин, или просто не е писано всички да бъдат такива.

Няма как да отговоря, затова няма да задълбавам в размисли.

Работата ми в новия, свободен свят е да разглеждам новите научни разработки, да намирам най-важните от тях и да ги предлагам на комисия която да ги одобри. Получили одобрение, тези които стояха зад откритието тутакси получаваха всичко нужно за да продължат разработките – време, хора, място, материали. И всяко наистина важно откритие, в момента в който се превърнеше от проект в реалност, ставаше напълно достъпно. За всеки. Понятията като богатство и бедност вече не съществуваха.

Днес ми предстоеше да представя важен проект – съчетание от психология и биометрия. Целта беше елементарна – при одобрение, откритието щеше да позволи всеки да намери перфектния си партньор – перфектен емоционално, перфектен физически, човекът който най-правилно ще те разбере, най-лесно ще те усети, този с когото генетично сте предразположени да създадете най-здраво потомство.

Край на разделите, край на разводите, край на болката. За петнадесет години тестове, стотици двойки се бяха намерили по този начин. Без нито един провал. Без нито една грешка.

Комисията от мои себеподобни, не одобри по-нататъшните разработки.

Не ми бе дадено обяснение.

Годините минаваха, бавно се изкачвах в йерархията, съвсем скоро самият аз щях да вляза в комисията.

Намери се друго откритие с огромен потенциал. Нано-паразит, специализиран в изяждането на ракови клетки. От всякакъв тип. Навсякъде. Без да засегне по никакъв начин здравата тъкан. От смъртник към пълноценен човек, в рамките  на часове.

Комисията не одобри.

Без обяснение.

Технология забавяща стареенето. Не се одобри.

Без обяснение.

Методика, помагаща всеки да открие талантите си, да разбере в какво е най-добър, за да посвети живота си на него.

Отново, без обяснение.

Случаите се множаха, редуваха, всякакви научни благини които потенциално можеха да спасяват стотици и хиляди, телесно и духовно, биваха отхвърляни.

Накрая не издържах, събрах цялата си смелост, рискувайки всичко което бях градил, и поисках среща със главните ,тези които стояха над комисията, тези които взимаха решения от името на цялото човечество.

Приеха ме. Говорих с тях. Изслушаха ме. Отговориха ми.

Сега стоя, сам, измъчен от нов вид болка, за която не мога да намеря лек.

Искате ли да знаете какво ми отговориха ?

„-Вечен живот, трайна любов, непоклатимо здраве, изпълнени мечти. Всичко това са прекрасни неща, красиви неща. Неща които ще изтрият болката като понятие“ – казаха ми те.

-„Ала кажи ни, ако няма повече болка, ако няма повече скръб, ако няма сълзи и раздели...за какво ще бъдем нужни ние на човечеството ?“

Нямах отговор
Но вече знаех, че еволюция или не, човекът си остава човек.




Гласувай:
3



1. tit - да избереш да си излишен
04.07.2014 00:40
е нечовешко.:)
цитирай
Търсене