Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2014 00:24 - „Твоето щастие и успех зависят само от теб !“
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 1253 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.07.2014 00:50


Отвори плика бавно, с премерени, пестеливи движения.Прочете написаната сума. Изпсува тихо. Смачка плика на топка и го метна на пода, покрит със смачкани листа хартия, опаковки от храна и нетолкова лесно разпознаваеми боклуци.

Не знаеше защо настоява да получава хонорарите си с чекове, анахронизъм във времената на онлайн банкирането и високите технологии. Странна привичка.

„Е, затова съм писател“ - помисли си - „ За да имам колкото си поискам екстравагантни и странни привички“

И издателите му пращаха чековете. Не в метода на плащане беше проблема. А в това, че идваха все по-рядко и сумите бяха все по-малки. Никой вече не искаше  да чете, не и стойностни неща, а пък разкази, тази кратка но прекрасна литературна форма – още по-малко.

Запали цигара, смукна, нервно издиша вълма дим които се присъединиха към гъстата мъгла стелеща се из малкия разхвърлян кабинет.

Е, щеше да изкара седмица с тези пари.Две,ако пести. Може би три, но само ако спре уискито.

Никакъв шанс.

Имаше доста неща от които би се отказал, сред тях съня, храната и кислорода, преди да спре уискито.

Замисли се за момент дали предходната реплика не беше достатъчно добра да бъде включена в следващия му разказ. Беше.

Ето това си беше повод да си налее едно.


- Напиши книга !

Агентът му пусна репликата със широка, подканяща усмивка. Толкова е лесно. Напиши книга ! А после изкачи Еверест с вещерски казан привързан за гърба и гюлета заварени за глезените.

- Знаеш че не мога.

Някога можеше. Беше писал и издавал романи, преди, в младостта си. Бяха успешни и бяха донесли със себе си пари и мимолетна слава.После нещо в него се счупи.Сега пишеше само разкази.По-кратки, ако е възможно. Толкова често, че да преживява от хонорарите. Без желание.

- Ще ме изслушаш ли поне ? Искам да ми напишеш една книга тип „Помогни си сам“. Напълни я с красиво звучащи безмислици и житейски мъдрости от общ характер, с лъжи, ще направим рекламна кампания, ще обясним на читателите че ти си мъдър, известен писател, пропит с опит и вдъхновение, усетил как се случват нещата в живота...готов бестселър.
- Само дето не съм мъдър преуспял писател, пич. Аз съм алкохолизирана застаряваща пръдня, която никой не помни и която не е писала нищо над двадесет страници от времената на динозаврите насам.
- Именно ! Точно като останалите писачи на мъдри мисли, преди да преуспеят.

Сервитьорката използва този момент да се появи с поръчаната храна. Хамбургер и картофи за него, някакво изчанчено подобие на телешки стек за агента.Захапа с удоволствие питката натъпкана с какви ли не пържени боклуци. Лекарят му беше казал, че шансът дали първо ще получи инфарк или инсулт е 50:50. Нищо, със сигурност довечера щеше да получи киселини. Обичаше сигурните неща.

Няколко минути преминаха в тишина, нарушавана само от усилено дъвчене и мляскане.

- Книга викаш ? - попита най-накрая.
- Книга
- С мъдрости ?
- С мъдрости.
- Ето ти една мъдрост – заври си идеята отзад. И плати сметката, ако обичаш.

Стана и излезе от заведението, без да дочака отговор.


Пред денонощният магазин, както винаги, на тъжен пост стоеше бездомник, стиснал купичката си за подаяния.

И както винаги, той не пусна нищо в нея.

Нямаше излишни пари. Честно казано, дори да притежаваше милиони, пак не би имал пари толкова излишни, че да ги даде за просяци.

Виж, за уиски и цигари пари имаше.Щеше да инвестира в единственото добро дело, което му беше присъщо, а именно- да се поддържа далеч от сивият реален свят и трезвеността.Поне за още една нощ.

Прибра се в апартамента си. Когато го беше купил преди години, мястото беше чисто, светло и подредено, изпълнено с енергия. Сега думата кочина го описваше повече от добре. Седна на просмуканото с тютюнев дим кресло, докопа една що-годе чиста чаша от холната масичка и си наля солидна доза високоалкохолен елексир. Отпи.

„Книга с мъдрости“

Изсмя се невесело. Рядко му се случваше.

Запали цигара и задълбочено затърси мъдрости на дъното на чашата си.


Събуждането му беше болезнено и мъчително, както всяко друго в последните години. Лежеше няколко минути, чакайки болката в дробовете му да намалее достатъчно за да се изправи. А когато това се случеше, обикновенно в главата му зазвъняваха празнични камбани, подхранвани от снощната доза уиски.

Така беше и днес.

С рaчешка походка се добра до банята и се отдаде на традиционното си сутрешно храчене и кашлица.Десетина минути прекара в борба да нормализира дишането си, преди да се заеме с сутрешният си тоалет.

Да се разбира – сране и миене на зъби.


Когато отми вкуса на нещо умряло отдавна от устата си, и пусна поредното писмо към Дядо Боже в голямата порцеланова кутия, той се замъкна във хола и морно се пльосна на вярното си кресло.

Запали цигара.

И се втренчи в пишещата машина.


Стара, очукана, дрънчаща неприлично много. Точно такава, каквато си беше в последните незнайно колко години. Какво не беше наред ?


До машината кротко лежаха, подредени на купчинка, няколко листа. Няколко изписани листа.

Не помнеше да е писал каквото и да било.

Бавно, боязливо, той се приближи и вдигна най-горния.

На него имаше само заглавие :

Твоето щастие и успех зависят само от теб !“


Хвърли страницата и взе следващата.


Чудиш се каква е тази книга ли, драги читателю ? Това е книга за успеха. Да, със съвети. Да, свързани със пари и любов, но не само. Чудиш се откъде накъде някакъв непознат за теб писач ще ти говори за успеха ли ? Нека ти обясня – тази книга е написана с цел. Да се продава, и да ми донесе пари. След като четеш тези редове, явно целта ми е изпълнена. Може би си струва да продължиш нататък ?“


Ухили се. Продължи да чете с интерес, страница след страница и ред след ред. Не че написаното беше кой знае колко много, но, боже, беше добро. Иронично, саркастично, грубо и арогантно, но по някакъв странен начин – успокояващо.

„Книга с мъдрости, а? Добре, така да е“ - каза си.


След което си направи голяма чаша кафе и седна зад машината.

(следва продължение)




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене