Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2014 01:19 - Къщата - Първа част
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 2079 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Стаята в която се събудих бе непозната за мен. Непозната и нетипична, харесвам шарения артистичен хаос, а тук всичко бе подредено и бяло. Не със безжизнената белота на болнична стая, по-скоро топла и мека белота но все пак...

Нямах представа къде съм.

Което е по-лошото, нямах представа и кой съм.

Чувствах се добре, нищо не ме болеше, главата ми беше ясна което изключваше причината за настоящата ми географска и личностна неопределеност да е злоупотреба с алкохол. Надигнах се, колкото да видя че не съм вързан и съм облечен. Доста прилично всъщност, в бяла пижама от две части. Това беше добре, май.

Станах. До леглото бяха оставени чифт домашни пантофи, също бели, които нахлузих и не се изненадах, когато осъзнах че са правилният размер.Освен леглото, в стаята имаше маса със стол, нощно шкафче със няколко чекмеджета, голямо огледало на стената и нещо подобно на радио монтирано над вратата.

Врата.

Разбира се, отидох до нея и се опитах да я отворя. Заключена.

Прозорците също не се отваряха. Погледнах навън, опитвайки се да добия някаква представа къде съм.

Намирах се на втория етаж на къща, отвън също толкова безупречно бяла, колкото беше и стаята в която се събудих. Докъдето ми стигаше погледа къщата беше обградена с гъста свежо зелена гора.

Добре, гледката не ми помогна много. Всъщност, имаше нещо странно в пейзажа, но ми беше трудно да кажа какво.

В гардероба имаше няколко чифта от вече познатата ми бяла пижама, както и няколко чифта бельо, също бели, прилежно сгънати. Нищо което да ми помогне да разбера къде съм.

В едно от чекмеджетата имаше купчина бели листи и няколко молива. Нищо друго.

Погледнах се в огледалото. Красиво, хармонично лице, сини очи, къса тъмна коса, набола брада. Знаех как изглеждам, разбира се, но по някаква причина изпитах чувството че виждам лицето си за пръв път.

Седнах на леглото. Колкото и да се напъвах, нищо не ми подсказваше кой съм и къде съм. Но бях сигурен в едно – не съм се затворил сам в тази стая. Рано или късно незнайният ми домакин щеше да се появи и тогава щях да получа отговори. Полежах малко. Взех няколко листа и молив, и започнах да си рисувам. Винаги съм бил доста артистичен.

Няколко часа по-късно ми писна и направих единственото разумно нещо за което се сетих.

Започнах да викам и да блъскам по вратата.

- Това не е нужно – гласът, топъл и спокоен прозвуча от подобното на радио нещо.

- Ехо, чувате ли ме ? - извиках

- Чувам те. Не е нужно да викаш.

- Добре. Къде съм ?

- Не мога да ти кажа. Още не.

- Защо ?

- Не мога да ти кажа и това.

- А...кой съм ?

- Това сам трябва да откриеш.

- Как ?

- Вече си открил листите и моливите, седни и напиши всичко което си спомняш от живота си.

- Това шега ли е ? Кажи ми къде съм ? Кога ще ме пуснеш от тази стая ? Кой си ти ?

- Когато му дойде времето. Сега те оставям да пишеш на спокойствие.

- Не можеш просто да ме оставиш !

Не получих отговор. Разбира се, упорито продължих да блъскам по вратата и да крещя, до момента в който останах без глас. После примирено взех листата и започнах да пиша.




Гласувай:
2



1. calli - Привет.
20.07.2014 07:36
Хубав изказ и интересно начало. Ще те следвам. ;)
цитирай
2. damnation - Благодаря ти calli :)
20.07.2014 10:54
Благодаря ти calli :)
цитирай
Търсене