Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2014 01:52 - Къщата - Втора част
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 1827 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Детските ми години. Родих се в семейство, което би могло да се опише като добро, ако не и прекрасно. Баща ми е архитект, майка ми – педиатър, имам по-голям брат който е в бизнеса с недвижими имоти. Родителите ми бяха добри, грижовни и отговорни. Детството ми беше приказно.

Само че не можех да си спомня как изглеждат. Нито имената им. Нито гласовете им. Нямах спомен от красива Коледа прекарана заедно, или от някой мой рожден ден.

В училище бях добър ученик, оценките ми бяха винаги високи, показвах силно изявена наклонност към изкуствата. Имах много приятели, всички ме харесваха, другите родители ме сочеха за пример.

Отново не помнех имена, лица, дати. Не помнех първата си приятелка, първата си целувка или първата си цигара. А, да, бях пушил за кратко, после ги бях отказал. Сега припалвам по някоя пура на празници.

След училището станах студен, завърших история на изкуството, бързо си намерих добра работа като консултант в една от най-известните галерии в Лондон, имах няколко връзки...

Но отново, не помнех нищо истинско. Само факти, голи факти.

После, когато бях на 32, срещнах нея.Моята голяма и истинска любов.
Запознахме се на едно арт парти. Общ приятел ни запозна всъщност. Казваше се Лаура и се влюбих от пръв поглед.

Ниска, пухкава, с лице което не се вписваше във класическите представи за красота, но някак за мен беше прекрасна.

Все още е прекрасна, осъзнах. И все още я обичам.

Тук вече можех да пиша спокойно и със детайли – за срещите ни, за разговорите ни, за това как я занесох на ръце до леглото първият път когато спахме заедно. Какво обича, за какво мечтае, какъв е бил живота и, колко деца желае да имаме.

Странно.

Сякаш тя беше единственото истинско нещо в живота ми, единственото което имаше някакво значение. Знаех всичко за нея, но не можех да си спомня каква музика харесвам. Или какви гозби. Помнех, че съм чел много, но не и коя е любимата ми книга. Или книга която ми е харесала. Нито заглавие, нито цитати, нито автор.

Но можех да изброя нейните любими книги, стихове, сериали, постановки...


Оставих листите, бях изписал няколко, като моята история отнемаше едва няколко реда. А всичко останало беше свързано с нея. Нещо тук определено не беше наред.

Заболя ме от мисълта че нещо свързано с моята любима не е както трябва но...

Нещо наистина не беше наред.


- Достатъчно – чу се отново гласът. - Вече можеш да излезеш от стаята.

Станах и се протегнах за да възвърна чувствителността на крайниците си. Бях прекарал вече поне едно денонощие затворен в стаята.

- Ще ми дадеш ли сега отговорите които поисках ? - попитах.

- Още не – отговори гласът. - Но напредваш.

Отидох до вратата и я отворих. Пред мен се откри безкраен бял коридор осеян със бели врати напълно еднакви с тази на моята стая. Може би безкраен не беше правилно определени, но със сигурност краят му не се виждаше. Проверих най-близката врата. Заключена.

- Сега какво ? - попитах.

- Сега върви напред, към края на коридора – отговори ми гласът.

- Не виждам край – отвърнах.

- Така е. Не виждаш. Но ще стигнеш до него, когато му дойде времето.

За всеки случай проверих още една-две врати. И те бяха заключени. Понеже не ми оставаше избор, тръгнах към края на коридора, където и да се намираше той.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. getmans1 - Дори да паднеш
22.07.2014 02:36
падни в правилната посока. Никога на зад!
Фейсбук мисъл, но ми хареса.
цитирай
Търсене