Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 00:15 - Учителят - Част четвърта
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 2481 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В пещерата бе тъмно, влажно и студено, точно както би трябвало да бъде в една пещера, поне според мнението ми на човек, който за пръв път влизаше в такава. Напредвах бавно, крачка след крачка, донякъде възпрепятстван от мрака в който виждах само на няколко крачки напред, второ спиран от страхът си, който растеше с всяка крачка.

„Какво по дяволите правиш тук?“ се питах.

Можех да се върна, можех да се откажа, можех да отида при глупаво ухиления монах, да му обясня къде той и  Учителят могат да си заврат всичките тайни и утре по това време да летя обратно към щатите. Така или иначе вече се бях променил, бях отслабнал и заякнал, бях се научил на търпение и скромност, можех да изживея живота си по-щастлив от преди това.

Въпреки тези мисли, аз продължавах да пробивам пътя си към дълбините на пещерата, където вероятно щях да бъдя изяден от мечка.

„Всъщност, вероятно няма да ме изяде“ - помислих си - „Вероятно само ще ме разкъса“.

Странно, но тази мисъл не ми подейства особено успокояващо.

Известно количество мрачни мисли, пот и несигурни крачки по-късно, тесният коридор по който ходех се разшири, след няколко метра се разшири още, а след още няколко се превърна в голяма скална зала, с полегат под създаващ лека вдъбнатина в средата. Бях стигнал до сърцето на пещерата. През няколко дупки в тавана се прокрадваха лъчи слънчева светлина, позволяващи ми да виждам без помощта на така или иначе слабото фенерче.

На квадратен камък, точно в центъра на залата, ясно можех да видя това за което бях пратен, книгата която по необясними за мен причини се съхраняваше тук. Беше дебел том, със вехти кожени корици, не се виждаха никакви надписи или илюстрации.

А няколко крачки зад нея се виждаше голяма тъмна фигура полегнала на скалният под. Мечката.

Понечих да отстъпя крачка назад, стъпих върху мокро парче камък, подхлъзнах се и се стоварих по задник със силен грохот и повличайки малка лавина от дребен камънак със себе си, която ме повлече няколко метра надолу, току до естественият пиедестал на който стоеше книгата. Замръзнах, чакайки звяра да се събуди и да ме атакува, но тъмната фигура остана напълно неподвижна.

Във настанилата се непоносима тишина можех отчеливо да чуя пулса си, да усетя как кръвта бушува във вените ми, загрявана от адреналина и страха. Когато най-накрая издишах, ми се стори, че диханието ми би заглушило парен локомотив.

Всъщност, чакай малко...

Мечката, освен че не мърдаше, изглежда и не дишаше, или поне го правеше прекалено тихо за толкова огромно животно.
Изправих се и направих няколко колебливи крачки. Нищо. Светнах отново с фенерчето, което по чудо не бях изпуснал докато падах и го насочих към фигурата, готов всеки момент да побегна.

Не беше нужно да търся етикета с надпис „Made in China” за да разбера че огромната, страшна мечка беше изкуствена.

Малко по-късно кален, мокър и все още ненапълно успокоил дъхът си, връчих книгата на монахът който ме чакаше отпред и със ледено изражение изсъсках :

- Лъжец !

- А, не, не лъжец. Аз казал че мечка голяма и страшна, нали? И тя наистина голяма и страшна и се вижда че ти уплашен. Аз никога не казвал, че мечка наистина жива.

Нямаше какво да кажа, така че млъкнах. Един от младите монаси взе книгата и фенерчето, и се отправи към пещерата да я върне, явно за да бъде „открита“ от следващият подобен на мен глупак след време.

- Ти готов – каза ми старият монах. - Преминал последно изпитание. Учител го няма, отишъл на семинар в Париж, но ми казал да ти даде това.

Извади малка дървена кутийка някъде от дълбината на робата си и ми я подаде.

- Това което търсиш, е скрито вътре. Учител казал, да я отвориш когато напълно спокоен, напълно починал и седнал удобно, така най-лесно разбереш.

Поех кутийката в ръка. Определено не очаквах всичко да приключи толкова бързо, нито да открия тайната която търсех, в грозновата кутийка струваща неповече от няколко цента.

***

Седях на верандата във бащиният си дом, пиех кафе и се наслаждавах на изгрева. Вече от месец бях в родината, и малко по малко градях живота си отначало. Тренирах, ставах рано, ходех по интервюта за работа, засега безуспешно но това не ме притесняваше.

Наистина бях различен човек, уверен в себе си и спокоен.

Време беше да видя това, което щеше да промени животът ми, да разбера човек ли е, елексир, молитва или магия, а тази сутрин беше спокойна, мирна, вълшебна, и нещо ми подсказваше че моментът е дошъл.

Затаил дъх отворих кутийката и се вгледах в съдържанието и.

Няколко секунди по-късно започнах да се смея, и се смях дълго и щастливо, защото бях видял тайната, и я бях разтълкувал мигновенно.

На дъното на кутийката имаше едно съвсем малко огледало, което отразяваше моето засмяно лице.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене