Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2015 00:25 - Въпрос на живот и смърт
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 2189 Коментари: 1 Гласове:
3



„Безполезен съм“ - помисли си за хиляден път. Нареждаше касите с безалкохолно в склада на семейното заведение, занимание което беше част от ежедневната му рутина. Когато успееше да ги нареди го чакаше зареждане на хладилните витрини. После – да провери дали не трябва да се пазарува нещо за кухнята. Всеки ден едно и също, по точно определен график, създаден от родителите му. Същите род ители, които не даваха и дума да стане за някаква друга работа. Които бяха решили какво да учи, къде да живее, как да живее. „Никога нищо не е зависело от мен“ - помисли си - "Никога не съм взимал дори едно важно решение в живота си"
Като трети син, той винаги оставаше в сянката на големите си братя, винаги беше „детенцето на мама“ което няма право на глас и собствено мнение. И никой не можеше да разбере колко му тежи това. С годините това отношение го направило нерешителен и страхлив, затова бе напълно наясно че няма да посмее да се опълчи. Можеше само да прехвърля горчивите мисли в главата си, отново и отново.
Пресегна се за поредната каса.

Вечер, на спокойствие в стаята си, му оставаше време малко от малко да си отдъхне, да слуша музика която родителите му не биха одобрили, макар и със слушалки, и да порови на спокойствие в Интернет, където си бе изградил фалшива самоличност на борбен и решителен човек. Любим му беше сайта „ДалиИли“ в който хората молеха помощ за съвет при трудни за тях решения – там с лекота даваше съвети, които сам никога не би посмял да послуша.

Тема пусната от човек подвизаващ се с псевдонима „Нерешителен 85“ привлече интереса му с това колко кратко и лаконичен бе въпроса.
„Да или Не? Не мога да взема решение. Повярвайте ми, въпрос на живот и смърт е“
Това бе целия текст, без никакви допълнителни данни. Обикновенно хората бяха повече от многословни в описването на "тежките" си решения, които понякога в крайна сметка се свеждаха до това какъв цвят лак да сложат за среща с евентуален партньор.
„Давай смело, няма какво да му мислиш“ - написа в отговор, след което се зае да търси по-интересни казуси за решаване.
* * * На сутринта, преди работа прегледа пощата си. Имаше съобщение от Нерешителен85. „Благодаря ти!“ - пишеше.- „Твоят глас бе последния, който ме убеди че трябва да го направя! Довечера ще пусна още един въпрос, надявам се да се включиш и там“.
Подсмихна се, изключи компютъра и тръгна към чакащите го каси и хладилни витрини.
Вечерта наистина имаше нов въпрос:
„Огън или вода? Отново е въпрос на живот и смърт!“
Денят бе мрачен, дъждовен и мразовит, така че без изобщо да се замисля, написа „Разбира се че огън!“
* * * Нова сутрин, нов мейл - „Благодаря ти! Скоро ще бъде сторено!“
После пак – каси, витрини, кухня.
* * *
Няколко дена по-късно вестниците изригнаха със следната новина:
„Б.И(29) от София се предаде сам в ръцете на полицията и призна за извършеното от него масово убийство. През нощта срещу 25 Април, Б.И запалил умишлено пожар в семейното жилище, намиращо се в софийския квартал „Бели брези“, като преди това прекъснал телефона и запречил входната врата. При пожара са загинали мъж и жена на средна възраст, както и млада жена, всички - роднини на извършителя. Интересното при пълното му самопризнание е, че дълго е обмислял дали и как да го извърши, и в крайна сметка се е допитал до форума „Дали Или“, използвайки псевдонима Нерешителен85. От МВР твърдят, че макар и да не носят юридическа отговорност, десетки потребители на форума са де факто съучастници в масовото убийство“.



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hel - Ееее, какъв неочакван финал! Не е ...
21.06.2015 20:07
Ееее, какъв неочакван финал! Не е шега работа нета!
цитирай
Търсене