Блогрол
Постинг
04.07.2015 00:20 -
Сукубус
Автор: damnation
Категория: Изкуство
Прочетен: 5627 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2015 00:51
Прочетен: 5627 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.07.2015 00:51
Знаех че поемам риск, захващайки се с този ритуал. Все пак е ясно, и от литературата, и от историята, и от преданията, че всеки захванал се с демони страда рано или късно.
Но трябваше да го направя. Виждате ли, имаше една жена. Жена която желаех с цялото си същество. Жена която разпалваше огън в слабините ми само с поглед. Жена която не можех да имам.
Историята познава и по-отчаяни опити да спечелиш жената на сърцето си. Или може би, не сърцето е органа който отдаваше най-отчаяни вопли в този случай? Все пак поетите казват че истинската любов е безрезервна, непознаваща егоизма, оставяща далеч зад себе си думата „аз“ и заменяйки я с „ние“. Нужно ли е да се преструвам, че от чистотата на своите чувства някак си се вълнувам?
Както и да е, ето ме и мен, лежащ в центъра на пентаграмата, нарисувал мистични символи със собствената си кръв, бавно маструбиращ и опитващ се да призове сукубуса. Сделката с демоничното създание е проста – аз и давам от моята кръв и семе, позволявайки и да извлече енергия от нашата реалност, а тя ми позволява да намеря правилния начин да спечеля жените явили се в трескавите ми сънища след това. Не се наемам да определя дали мистична сила стои зад тази сделка, дали е метафизична или чиста психологическа заблуда. Не го и искам.
Отново думата отчаяние ще спомена и с това моите оправдания ще прекратя.
Затворил очи, аз редя отново и отново думите магични, едната ми ръка пениса ми гали, с другата снова по себе си, бавно, методично – лицето, гърдите, врата, бедрата, опитвайки се чужда ласка да усетя.
И о, чудо – тя се появи. Истинска или просто жива илюзия, ето я над мен. Чувам я, усещам я, вдишвам неземния и аромат.
Отварям очи и я виждам над мен, аватар на съвършенството – красиво лице, прекрасни гърди и стегнат корем, мускулчетата по който играят с всяко движение. Къдрава тъмна коса и сочни устни, големи, лишени от зеници зелени очи. Една част от мен се бори, опитвайки се да си обясни видението с всяващата респект атмосфера и дори с кръвозагубата от раните които сам си нанесох но...усещам я. Тук е.
Диша, мърда, стене. Контролира ме. Над мен е.
Усещам всяко движение с което ме поема в демоничната си утроба, усещам дъха и горещ и острите и нокти Усещам изваяните и гърди, щом посягам да ги докосна, усещам движенията и вещи и погледа лукав, на котка. Както и невероятната изгарящa болка при всяко движение, при всеки тласък, сякаш плътта ми се допира до жив пламък.
Ужасяващо е. Прекрасно е. Накрая изригвам, изпълвайки демона с живителната сила на оргазма си. После заспивам.
Четири женски лица видях в последвалия сън. Три от тях маловажни и накрая – тази която желая. Кръвта и семето ми не бяха проляти напразно.
Мина време, и крачка по крачка, с всяка от сънуваните жени аз станах близък. С всяка от тях бях интимен. И с всяка от тях, дори тази която болно желаех, в едно се слях и греховно удоволствие изпитах.
И чак тогава осъзнах истинката цена, която без да зная бях платил. Защото каквото и да правя, с която и да съм, аз косата къдрава не мога да забравя, ни демонските и очи аз някакси ще спра в мечтите свои да желая, но не ще я видя аз отново – това го зная.
Но трябваше да го направя. Виждате ли, имаше една жена. Жена която желаех с цялото си същество. Жена която разпалваше огън в слабините ми само с поглед. Жена която не можех да имам.
Историята познава и по-отчаяни опити да спечелиш жената на сърцето си. Или може би, не сърцето е органа който отдаваше най-отчаяни вопли в този случай? Все пак поетите казват че истинската любов е безрезервна, непознаваща егоизма, оставяща далеч зад себе си думата „аз“ и заменяйки я с „ние“. Нужно ли е да се преструвам, че от чистотата на своите чувства някак си се вълнувам?
Както и да е, ето ме и мен, лежащ в центъра на пентаграмата, нарисувал мистични символи със собствената си кръв, бавно маструбиращ и опитващ се да призове сукубуса. Сделката с демоничното създание е проста – аз и давам от моята кръв и семе, позволявайки и да извлече енергия от нашата реалност, а тя ми позволява да намеря правилния начин да спечеля жените явили се в трескавите ми сънища след това. Не се наемам да определя дали мистична сила стои зад тази сделка, дали е метафизична или чиста психологическа заблуда. Не го и искам.
Отново думата отчаяние ще спомена и с това моите оправдания ще прекратя.
Затворил очи, аз редя отново и отново думите магични, едната ми ръка пениса ми гали, с другата снова по себе си, бавно, методично – лицето, гърдите, врата, бедрата, опитвайки се чужда ласка да усетя.
И о, чудо – тя се появи. Истинска или просто жива илюзия, ето я над мен. Чувам я, усещам я, вдишвам неземния и аромат.
Отварям очи и я виждам над мен, аватар на съвършенството – красиво лице, прекрасни гърди и стегнат корем, мускулчетата по който играят с всяко движение. Къдрава тъмна коса и сочни устни, големи, лишени от зеници зелени очи. Една част от мен се бори, опитвайки се да си обясни видението с всяващата респект атмосфера и дори с кръвозагубата от раните които сам си нанесох но...усещам я. Тук е.
Диша, мърда, стене. Контролира ме. Над мен е.
Усещам всяко движение с което ме поема в демоничната си утроба, усещам дъха и горещ и острите и нокти Усещам изваяните и гърди, щом посягам да ги докосна, усещам движенията и вещи и погледа лукав, на котка. Както и невероятната изгарящa болка при всяко движение, при всеки тласък, сякаш плътта ми се допира до жив пламък.
Ужасяващо е. Прекрасно е. Накрая изригвам, изпълвайки демона с живителната сила на оргазма си. После заспивам.
Четири женски лица видях в последвалия сън. Три от тях маловажни и накрая – тази която желая. Кръвта и семето ми не бяха проляти напразно.
Мина време, и крачка по крачка, с всяка от сънуваните жени аз станах близък. С всяка от тях бях интимен. И с всяка от тях, дори тази която болно желаех, в едно се слях и греховно удоволствие изпитах.
И чак тогава осъзнах истинката цена, която без да зная бях платил. Защото каквото и да правя, с която и да съм, аз косата къдрава не мога да забравя, ни демонските и очи аз някакси ще спра в мечтите свои да желая, но не ще я видя аз отново – това го зная.
Няма коментари
Търсене
