Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2015 03:35 - Литературно четене
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 1587 Коментари: 1 Гласове:
2



Всичко започна по следния начин – загубих работата си. Това не би било голяма драма, ако професията ми бе нещо модерно и търсено – компютърен специалист да речем или пък такъв по човешки ресурси. Само че аз съм озеленител. Експерт озеленител даже.

Благодарение на небивал късмет, щастлива подредба на звездите и малко връзки, успях да се намърдам на благодарна позиция в един голям бизнес комплекс. Блага работа – какви цветя да засадим тук, какви храсти да сложим там, от време на време някоя леха със сезонни растения, така че важните клечки да се радват на шарено целогодишно. Добре платена работа, трябва да добавя. Само че след близо десет години доволство, изведнъж всичко приключи. Някой взел едни пари, друг направил едни дългове, трети откраднал еди какво си и изведнъж офис сградите се опразниха, а длъжността на експерт озеленител стана ненужна.

И се наложи да си търся работа. За съжаление, работата не се търси като изгубено куче – с подсвиркване и подвиквания „тук работа, тук, добро момче!“.

Ще се изненадате колко малко експерти озеленители се търсят в наши дни, и колко често под тази гръмка длъжност се крие позицията на обикновен градинар. И колко странно те гледат всички когато на тридесет и три се опиташ да започнеш кариера в съвсем нова сфера. Е това не ми пречеше да съм оптимист, да си повтарям как всичко ще се оправи, как всичко ще бъде наред, как „продължаваме напред“ ама без преди това Кличко да е ползвал лицето ми за боксова круша.

Казано по друг начин, скоро останах без пукната стотинка и се превърнах в поредния софийски младеж прехвърлил христовата възраст, който живее с родителите си, и се опитва да из
глежда сякаш няма нищо против това. Вместо обаче да прекарвам дните си висейки в кварталните кафета, убедено обяснявайки на всеки готов да слуша как „30 е новото 20“ и бъдещето е пред мен, аз изпаднах в модифицирана по мой образ и подобие версия на депресията. Ставах късно, правех серия не твърде усилени упражнения, след което сядах зад компютъра и се потапях в безкрайния океан от форуми и блогове, водейки клавиатурни войни и завързвайки виртуални приятелства.

Изобщо не очаквах как това ще промени живота ми изцяло.

В един литературен форум често комуникирах с жена, десетина години по-възрастна от мен. Псевдонимът и беше Лаура, явно бе че е много начетена и ерудирана, а освен това открито флиртуваше с мен. Някъде между сповете ни относно Толстой, единодушието че Стивън Кинг не е написал нищо стойностно откакто спря да се друса, и закачливо постнатата от мен снимка на криминален роман почиващ върху сравнително добре оформените ми коремни мускули, Лаура бе решила че съм свежия нов пламък който може да разпали кладата на повяхващата и душа.
И в резултат току ми посвещаваше някой стих чиито рими включваха явления като „сокове на живота“ и „синхронен екстаз“, невинни на теория и чисто литературно фелацио на практика.

Накрая, къде на шега, къде подведен от правещата ми компания чаша джин с тоник, аз и писах следното:
„Нека сме честни, искаш да спиш с мен. Няма нищо невъзможно, но повечето хубави неща в този живот имат своята цена“

Натиснах бутона „Изпрати“ и се облегнах назад с доволна усмивка, очаквайки да получа смутен и притеснен отговор, след което да разкрия че се шегувам и да продължим с по-забавни теми.

„Каква е твоята цена?“ - върна ми тя.

Все още усмихващ се на шегата, която по-късно щях да осъзная бе за моя сметка, смело изчатках по клавиатурата:
„200 лева за сеанс“

„Съгласна съм. Какво точно ще се разберем“

В този момент осъзнах, че тя приема написаното от мен за чиста монета. Едновременно ме заля вълна от срам и объкване, гняв относно явно ниското и мнение за мен, но едновременно с това едно тихо гласче колебливо прошепна откъм границата на съзнанието ми:

„Това са двеста лева

Станах от компютъра и отидох в кухнята, за да изпуша една цигара и да измисля правилен отговор който да ме измъкне от неловката ситуация, и все пак да не нарани достойнството и.
И двамата ми родители бяха там – майка ми, учителка по професия белеше картофи, а баща ми, пенсиониран полицай и настоящ охранител в МОЛ гледаше спортни новини с изражение на крайно недоволство изписано по лицето. И двамата ме погледнаха за миг, след което се върнаха към заниманията си.
Осъзнавах че им тежа финансово, осъзнавах и че се притесняват за бъдещето на единственото си дете. Татко редовно подхващаше темата как е трябвало да си избера друга специалност а сутрин очите на мама бяха подпухнали, сякаш е плакала.

„Двеста лева“ - пак се обади гласчето.

Запалих цигара и я изпуших мълчаливо, трескаво обмисляйки как да постъпя. Парите бяха важни, но имаше и друго. Загубата на работата и положението ми, бяха повлияли много зле на моето самочувствие и увереност. Чувствах се безполезен, слаб, жалък, а тези неща както и постоянното висене зад компютъра не бяха особено полезни за сексуалния ми живот. Казано по друг начин, бях загорял и се нуждаех от секс.

Бях виждал снимки на Лаура и макар годините и да личаха, бе запазена и приятна жена. Секс. Пари. Секс. Пари.

Върнах се в стаята си.

Разбрахме се.

Тя бе наела стая в скъп столичен хотел. Попитах на рецепцията за стаята която тя бе наела като „г-ца Лаура“, след което бързо и мъчейки се да бъда незабележим аз се качих. Стоейки пред вратата се запитах дали е твърде късно да се откажа и да избягам. Все пак почуках.

Вратата се отвори. Лаура, както се бяхме разбрали да я наричам и в реалния живот бе висока и слаба, с дълга черна коса и скулесто лице. Бръчиците около топлите и, тъмни очи говореха за живот изпълнен със смях и веселие. Бе облечена в зелен пухкав халат.

- Антон? - попита.

Кимнах. Не се казвам Антон, но бях достатъчно умен да се представя с фалшиво име.

- Влез, моля те – каза ми и направи жест с ръка.

Последвах я в стаята чието обзавеждане сякаш се състоеше предимно от огромно, меко легло в което с лекота биха се побрали четирима. Тя затвори вратата зад гърба ми.

- Притеснен ли си? - попита ме

Кимнах. Опитвайки се да бъда напълно честен с нея, аз бях споделил че правя това за първи път.

Тя се приближи и погали лицето ми. Ухаеше приятно. Усмихна се.

- Няма от какво да се притесняваш, наистина.

Отстъпи крачка назад и развърза колана придържащ халата и, откривайки голото си тяло. Гърдите и бяха малки и добре оформени, кожата тънка и светла с ясно прозиращи сини на цвят вени, крайниците дълги и слаби. В нормални обстоятелства гледката нямаше да ме впечатли но въпреки или може би, точно заради тръпката от това което се опитвах да направя, аз усетих раздвижване в слабините си.

- Харесва ли ти това което виждаш? - попита ме тя.

Кимнах, а после, опомняйки се, аз пристъпих към нея, поставих ръцете си на кръста и и я притиснах към себе си.

- Харесва ми – казах, след което я целунах.

Ръката и се плъзна по гърдите ми, после по корема, надолу докато се спря над растящата подутина в панталоните ми.

- Явно не лъжеш.

Без повече думи я съборих в леглото. Ще ви спестя анатомичните подробности. След като приключихме, аз взех бърз душ, прибрах податените ми с усмивка банкноти и се изнесох. С времето щях да свикна и да престане да ми прави впечатление, но тогава имах чувството че всеки покрай когото мина ме гледа с укор и отвращение.
Когато се прибрах вкъщи се изкъпах отново, след което отворих бутилка бира. Странно, но не изпитвах никакви угризения. Не чувствах срам. Не се мразех. Всъщност тялото ми се бе отдално на приятната лекота която винаги настъпва след хубав секс. А сексът с Лаура, дори и да не ви се вярва, наистина бе добър.

Тихичко се намъкнах в стаята си и пуснах компютъра. Тя ми бе писала:

"Малкото ни литературно четене тази вечер бе повече от приятно. Надявам се да го повторим отново и то скоро“

Повторихме. После потретихме. А после се превърна в ежеседмична среща която винаги се развиваше по същия начин – тя наемаше стая в хотел и ми даваше координатите, аз отивах и правехме секс, след което си тръгвах преди нея. Така и не попитах с какво се занимава точно и откъде има тези средства, но каквото и да бе, явно бе успешно. Малко по малко започнах да възвръщам самочувствието си и да забелязвам наново живота около мен. Излъгах родителите си че съм си намерил работа, започнах да им оставям пари с които да подпомагам семейния бюджет. Баща ми спря да обсъжда образованието ми, а очите на мама сутрин вече не бяха подути.

„Споделих на една приятелка за теб и тя много силно би желала да се срещнете за едно четене. Съветвам те да приемеш, тя е много мила дама“ - писа ми веднъж Лаура.

Към съобщението имаше прикрепена снимка на пухкава, но симпатична жена някъде в средата на тридесетте си години.

Приех, разбира се. И се почна.

Има една цинична пословица, твърдяща че мълвата за добрия кур се носи от уста на уста. И се оказа истина. Пухкавата дама, която искаше да и викам „мамо“ и бе адвокатка сподели за мен със своя приятелка. Тя с друга, после с трета, и скоро графикът ми бе запълнен а парите които печелех доста повече отколкото докато бях „експерт“.
Решен да бъда добър в работата си, аз започнах да тренирам доста по-усилено, да чета и да се интересувам от тънкостите в иначе най-естественото човешко занимание. Има една максима твърдяща, че сексът трябва да се прави, не да се описва или обсъжда. Може и така да е, но ако щете вярвайте, от четене и гледане също има полза.

Бях щастлив. Работех малко, когато поискам, за когото поискам, печелех луди пари и което не бе маловажно – правех други хора щастливи с работата си. Нашите „литературни четения“ бяха един горещ и цветен момент в сивото ежедневие на самотните, отдадени на кариерите си дами.

И всичко се срина точно толкова неочаквано, колкото започна.

- Ей, ти ли си този, ебача на депутатки? - попита ме ухиления касиер в кварталния магазин, в който бях влязал за бутилка вино.

Облещих се тъпо.

- Ти си ами, Антон, снощи те даваха по телевизията. Добре си живееш като оправяш старите чанти, а? - продължи той.

Уплашен, аз оставих бутилката на касата и избягах от магазина, отчаяно молещ се да не съм чул правилно.

„Снощи те даваха по телевизията“

Взех на спринт разстоянието до домът на родителите си, изтичах по стълбите, почти разбих входната врата, опитвайки се да я отворя максимално бързо и се метнах зад компютъра. Не беше само телевизията.

Изглежда, една от клиентките ми бе депутат от партията която бе на власт в момента. Също така изглежда, някой бе разбрал за „литературните четения“ и бе наел частен детектив който скришно да ги заснеме. С ужас изгледах видеото с висока резолюция, показващо нашите креватни упражнения. Беше навсякъде – по новинарски сайтове, блогове, фейсбук.

Стоях безмълвен, парализиран и незнаещ какво да направя, когато баща ми влезе в стаята без да почука.

- Искам да си събереш багажа и да се изнесеш оттук „Антоне“ - процеди той. Това беше всичко.

Минаха три години оттогава. Сега живея в Швеция, и работя по специалността си. Излизам с приятно момиче, може би скоро ще и предложа годеж. Може би няма.

С времето и разстоянието, родителите ми преглътнаха срама. Разбраха ме. Пишем си често.
По някаква причина все още не изпитвам срам или угризения. Правех това, което обстояте
лствата изискваха от мен. Правех дамите щастливи.

Все пак, надали някога ще мога да чуя израза „литературно четене“ без да се изчервя.




Гласувай:
2
0



Предишен постинг

1. venercheto - :D
23.07.2015 03:13
хахаахах! много свежо...
цитирай
Търсене