"..ооо,аз чакам твоят знак,
 и двама с теб ще открием,
 ооо,нов прекрасен свят,
 дай ми ръка,подай ми ръка..."
 БТР - "Море от любов"

(това не е лекция по популярна психология.а лични размишления с елементи на самосъжаление)

Флирт.Как само звучи,а ?
Опасно,интересно,примамливо,забранено.Готино.Самото споменаване на думичката запалва нещо в теб, бие един як Power-Up на хормоните ти.
Флиртовете са хубаво нещо.Според мъдрите книги, те са предпазлив и завоалиран начин да опознаем човека пред себе си и да разберем искаме ли да сме с него.И ако да- за какво точно.
Разбира се,от време на време се замислям,не е ли по-правилен подхода на пещерния човек Ог който просто отива в съседната пещера,харесва си мома и я гепва за косата.Трябва да го пробвам някой път ама засега не ми стиска.Ог за разлика от мен едва ли е имал някакви проблеми с това, ама то и затова се води,че сме цивилизовани и разумни човеци.
Та,да оставим Ог на мира и да се върнем към Флирта.
Винаги започва с поглед.Е,може да си мислите че е започнал с грешно телефонно позвъняване, с реплика в чата, с сблъсък пред щанда в магазина.Е да,ама не.Започва едва с първия поглед.
След като хубаво се позяпаме с човека отсреща има два варианта - позитивен в който ни се отвръща с поглед и усмивка,или отрицателен - жестомимична версия на "беги от тука".
След първия поглед идва и запознанството.Размяната на имена,на някакви основни начални данни и по дефиниция - на първа доза феромони.Каквото и да си казваме в този момент,истината е че всъщност си правим бързи огледи - стойка,физика,излъчване,поведение.Кратък отчет ставаме ли или не ставаме.
Ок,да кажем че ставаме.Следва първия физически контакт - дали ще е ръкуване, потупване по рамото или леко побутване по ръката няма значение.Сблъсъка за който споменах по горе,и който всъщност съм виждал само в киното да завърши с нещо повече от псувни и извинявания не се брои,
Ок,докоснали сме се,значи вече имаме някакво първоначално доверие един в друг, дали сме си картбланш за по-нататъчно опознаване и комуникация.
И тъй,идва време за първата среща.Тя си е един вид интервю за работа,като длъжноста в крайна сметка е свързана с топлене на леглото,физически упражнения и евентуална следваща стъпка в човешката еволюция. ( ама какви усилия полагам да не използвам думата секс, защото обещах да
не я споменавам за  48 час..мамка му ! ).И ако се удобрим на това интервю (то е двустранно, но обикновенно жените са тези които решават ) вече нещата стават по-дълбоки и по-интересни.
Всичко по-горе е микс от разни книжки по популярна психология,елементарно коцкарство и заемки от " My first date for Dummies ".Разбира се,обосновано е и на личния ми опит,както и на наблюденията ми върху околните.
Та,само едно не мога да разбера - защо след срещата в 99% от случаите се оказвам с добра,близка и споделяща приятелка,а не с любовница (въпреки че ми харесва да се смятам за забавен, културен и конфортно привлекателен млад мъж) ,а когато действам по тертипа на Ог,макар и по-завоалирано, се озовавам в леглото ?
"Щото ми станаха твърде много приятелки напоследък...



 

И при мен е така. Но пък и по метода на Ог, ако действаш, пак не е сигурно, че няма да попаднеш на оня един процент, който търси забавен, културен и конфортно привлекателен любовник. :))) А всъщност повечето обичат оговци, макар и да не го признават ;)
Поздрави!

Момчета , някои го предпочитат горещо !