Adventure seeker on an empty street
Just an alley creeper light on his feet
A young fighter screaming with no time for doubt
With the pain and anger can"t see a way out
It ain"t much I"m asking I heard him say
Gotta find me a future move out of my way
I want it all I want it all I want it all and I want it now
I want it all I want it all I want it all and I want it now

Queen - I want it all

Винаги са ме упреквали, че съм мрачен и песимистично настроен. Така като се замисля, една бивша ми беше лепнала индианското име - "мрачното слънце".
Не, нямам нищо против хубавите неща, просто гледам малко по-така на нещата.Приемах се за смесица между герой на Тим Бъртън, Шрек и мамутът Манфред от "Ледена Епоха". Може би и магарето от Мечо Пух ...

Само че, напоследък под светлото лого - " И аз човек", започнах да се променям. Като начало смених визията няколко пъти, докато намеря приветлив и дружелюбен модел - с две думи дългата коса, черните палта и кубинките останаха в миналото. Дънки, модерни блузки, оформена брадичка и къса коса която по собствено желание стърчи право нагоре ( много анимация гледам нещо, замислих се за Джони Браво ). Въпреки трескавото ровене из Фън-Шуй наръчници нещо не можах да преглътна идеята за жълтия цвят и сърчицата, ако ще се права насила щастлив, имам си доста добра трева.

Ок, ами сега държанието ? Насилих се да не отговарям "зле" на всички въпроси тип "как си".И да се усмихвам. И да не пускам само гадни расистки и иронични майтапи.Ах, да и да отговарям на хората, вместо в всички подобия на ICQ и скайп да стои статус - "fuck off, не ми се занимава с вас". Бе, в общи линии да надскоча модела на поведение на сърдит тийн.

Ок, добре. Работа. За да си докажа колко е гаден живота и колко съм готин аз, винаги съм се нагърбвал с допълнително такава, оставал съм след работа да свърша нещо, поемал съм най- гадните задължения. Разбира се, освен статута на отдаден работохолик, това винаги ми е носело и някакво уважение от страна на колегите. От известно време отивам навреме на работа и си тръгвам навреме - не, не си пренебрегвам задълженията. Просто не се нагърбвам и с чуждите.

Стаята. Как така, ще преживявам личностен ренесанс, а ще живея в дупка ?
Като начало, разкарах плътните кадифени пердета - let the sunshine in ! Отне ми известно време да свикна с факта, но пък стаята ми светла изглежда по-добре. Хъм... с въздишка разкарах вековните паяжини от ъглите по тавана. Лепнах няколко плаката, като се помъчих да не са свързани с рок банди, кървави сцени и голи мадами * помъчих се, какво да направя че от списанията си купувам PC Mania, Про-рок и Плейбой само *
Покривчици, няколко цветя в саксии, даже една две не-прекалено инфантилни плюшки. Ако няма нещо сбъркано,няма да съм аз, затова набързо си спретнах будистки олтар с две свещи, поставка за ароматни клечки и дебела ухилена статуя на Буда.

Събуждане. Обичам да спя и винаги съм обичал. Отдава ми се един вид.Преди се изръсвах от царското ложе и като буреносен облак анатемосвах всичко и всички до преди второто кафе и 5-тата цигара.Сега ставам, отивам да се освежа в банята, правя упражнения, пускам си оптимистична музика от папка "Утро", правя си кафе и си съставям план за деня.
Мислите - почнах с това да оценя правилно нещата. Не,не целия свят е против мен, напротив късметлия съм.След като осъзнах колко възможности съм пропуснал, докато съм се самосъжалявал, си поблъсках малко куфилото в бюрото. Може би някоя треска ми се е забила, знам ли, поне сега хората ще имат оправдание да ме нарекат вдървен. Осъзнах че всичко е ок, а което не е - е в мои ръце шанса да го променя.
Най-трудно ми е,още се уча, да започна да слушам себе си - поривите си, интуицията си, сърцето си, а не като преди да се опитвам да подхождам от позицията на хладната логика във всичко което правя.Така де, опитвам да се науча да живея за себе си, а не въпреки себе си. С някой мои действия напоследък, които ме учудиха доста, но пък се оказа че не съжалявам ни на йота, си подсказах, че съм поел в правилната посока.

Промените

Като начало чувствам се по-добре. Не, не искам да звуча като 80-годишен пенсионер от рекламата на космо-диск, който твърди напук на всички закони на логиката и природата че даже се е разтанцувал и тръгнал по жени.Просто се чувствам по-енергичен, имам апетит, имам желание - да живея, да творя, да обичам , да бъда.
Хората почнаха да ме заговарят без предварително да се крият зад врата/бюро/стена - вече няма риск нещо да полети по тях ( било то материално или артистично скалъпена псувня )
Започнах да общувам с семейството си, без втората и третата реплика да преминава в викове.
Странно, но хората винаги са ме харесвали - но сега е по-друго.Някак си по-открито, по честно, по явно, околните показват симпатиите си.
От "странен" след първа среща, определението на дамите премина на "сладък".
Намалих цигарите, от две и нещо кутии на ден, до по-малко от кутия. Спрях да пия всеки ден. Намалих кафето. Престанах да играя еврофутбол ( колкото и да ме опиваше 90-минутното взиране в екрана с надеждата на "отбор-от-градче-на-майната-си-в-Малайзия" да вкара гол )

Винаги съм имал едра структура и широки рамене, но явно тренировките си казват думата - вчера сложих една блузка която никога не бях обличал, струваше ми се много лигава и след като се огледах в огледалото, честничко си казах - уау !
Че и биреното коремче почна много бързо да изчезва даже. Разбира се, това породи в мен желанието да тръгна сериозно на фитнес - само чакам да се позатопли малко.

Преди ми се струваше че имам излишък от свободно време, в което скучаех и гледах в една точка, сега просто времето не ми стига да направя всичко което искам.Защото искам да правя много неща. Искам да живея.
Мислете позитивно хора. Живейте за себе си първо, а после за околните. Не мислете кое е правилно, защото правилно няма - всичко зависи само от вас. Радвайте се на малкото, вместо да превръщате малките проблеми в апокалипсис.
И бъдете щастливи.

И много, много усмихнат.

По увлекателно нещо не бях чел скоро по блоговете. Наистина ли разказваш собствената си история? Ще взема и аз да си направя папка "утро" с оптимистична музика и да си я слушам сутрин.
Поздравления за постинга :)

а дали е така в действителност! ти си знаеш!
Едно от важните неща, които съм разбрала до тук е, че не бива да спирам да се усмихвам: на приятелите, неприятелите, на света! помага!

Поздрав за прекрасния пост!

мисля че това е пътят.:)

Благодаря! И да ви кажа - да, такъв е. добре е да сме по-позитивни и усмихнати - помага :)

Много ме радваш и направо ме караш да се засрамя от доста пасивния начин на живот, който водя напоследък и липсата си на енергия. Желая ти да изпълниш всичко, което си си поставил за цел и да не оставиш нищо да те спре, било то за стаята, в работата, либофтъ и другите му там житейски сфери.

Сериозно ме караш да се замисля за ходенето на фитнес. :)

ще има да се чудиш защо някои хора са нещастни. Нещастни са, защо то са предпочели да са нещастни, и в това,Ричард, няма нищо лошо.

Лол... днес си получих първата заплата след "плоския данък" или може би след "блестящото представяне" или пък може би с "закъснялата малко коледна премия" - оптимизма ми в момента бие рекордите на Гинес :)