(Wake me up)
Wake me up inside
(I can’t wake up)
Wake me up inside
(Save me)
call my name and save me from the dark
(Wake me up)
bid my blood to run
(I can’t wake up)
before I come undone
(Save me)
save me from the nothing I’ve become

Evanescence - Bring me to life


Малко по малко,с бавното привършване на заплатата ли,знам ли,оптимизма ми почна да отшумява.Е разбира се,имам някакви запаси от него,за особено тъмни дни но..
От друга страна,докато съм щастлив пиша доста по-малко, та се очертава блог-а ми пак да се съживи, поне до следващата заплата ( да,не всичко се купува с пари,но нещата които се купуват,ти помагат по лесно да караш без другите )
Всъщност филма който току що гледах ме накара да се замисля - "He was a quiet man".
Няма да му правя ревю, но в общи линии разказва за тихия и безкраен ужас на самотния, мачкан и неразбран човек.

Всъщност, за какво са парите, ако няма с кого да ги споделиш ?
Хубавата музика, ако няма с кого да я слушаш ?
Прекрасния залез когато няма с кого да го гледаш, вкусната храна ако сам не можеш да усетиш вкуса и, интересно написаните редове,ако няма кой да ги прочете ( е,винаги може като пълен душевен ексхибиционист да си направите блог ) ?

Хората сме социални животни, и имаме нужда от контакти.От общуване с себеподобни - като понякога дори един здрав скандал е по-добра алтернатива на сивотата и празнотата.
Всеки има нужда от усмивки,от близост,от топлина - колкото и да се прави на недостъпен и студен, колкото и някой да е роден единак - нормалния човек, с частичка запазено Его страда когато е сам, когато е незабележим, когато никой не усеща съществуването му.
А модерната култура и "цивилизования" свят  все повече ни отдалечават един от друг.Забързаното ни ежедневие ни оставя все по-малко време да обърнем внимание на околните.Огледайте се, в офиса си, в класната си стая, в дома си - кой ви цени ? на кой не му пука за вас ? кой е щастлив ? кой страда?
Ще се изненадате от резултата,нали ?

Снощи,на по чашка ром, с един познат-политолог, водехме не особено строен и издържан разговор за магията и вярата.Другото не е важно,но едно негово изказване ми направи впечатление - " магията може и да не е изчезнала.Но вълшебството между хората вече го няма " ... добре де,той го каза с по-красиви думи,обаче е нормално сега, човека за докторска степен се бори.
Така е.Живеем в свят на затворени емоции,на студени лица и лукави погледи.В свят, в който дори зад най-милите и човешки жестове и дела се крие амбиция,кроежи,реклама.
В времена в които хиляди самопровъзглавили се пророци и мастити светила на психологията ни учат как трябва да живеем,мислим и чувстваме свободно.Да бъдем себе си.И ако ни затрудни, щедро ни предлагат да се научим как да бъдем себе си.По техния начин...

Затова няма смисъл да продължавам нататък по темата.Просто....усмихвайте се.Колкото се може по-често и на повече хора.
Усмивката винаги е първа крачка към нещо добро

Ако имаш въображение колкото сусамово семе, за теб не съществуват невъзможни неща.

Усмихни се тогава, братле :)

обичам "Съживи ме"!