Това също го писах отдавна. Когато бях по-светъл и по-готин човек. Наскоро го изрових, в опитите си да се покажа като интересен, пред човек който на мен самият ми е интересен.
И обещах да го довърша.

А аз си спазвам обещанията, дори когато изглежда все едно се шегувам :)

Приятно четене :

Пролог

Вечерта се очертаваше да бъде изключително скапана, някъде на тънката граница между отчайващо гадна и просто катастрофална.

Първо,бяха му чели много хубаво конско в офиса, ама от тези толкова хубави конски които обикновено са свързани с орязване на заплати, анихилиране на каквито и да било шансове за повишение и скорострелно появяване на опашката за безработни. От последното го спаси факта, че въпреки липсата на достойнства като усърдие, точност и коректност, както и проста колегиалност, той беше почти гений в професията си.След като някак си преживя до края на работния ден и се прибра в дома си, го чакаше още една неприятна изненада - тя го беше напуснала.

Разбира се,права беше да се сърди-не само че и изневеряваше с колежките от работата ами и не полагаше особено големи усилия да го крие.Живееха в 21-ви век в крайна сметка, какво толкова, беше само секс.

Да се сърди-да.Да си събере багажа и да му бие дузпата - ни най-малко.

"Гъз-глава затрива" помисли си мрачно той. Добре де, не трябваше да спи точно с Мая от спортната редакция. Не толкова пиян ,не на коледното парти и не пред очите на почти всички общи приятели.

Щеше да си сипе едно малко. Нямаше да удави проблемите, но пък щеше да си ги запази спиртосани и добре съхранени за по-подробно разглеждане някой друг път. А кой знае, може пък на сутринта да се събуди и да се окажеше,че всичко е било сън гаден сън породен от фалшива водка ?

Наля си геройска доза, достолепно потопи в нея две кубчета лед и си цръкна малко лимонен сок за разкош. Така пиеха най-пропадналите пияндури. Голяма работа де, сега не беше момента да показва стил. Пусна си някаква онлайн рок-станция да го унася с звуците на бавно потъващите в забвение рок-чудовища на 80-те и започна да опознава съдържанието на чашката си.

Малко накриво погледна разхвърляните по масата скицници.Проектите които двамата с нея заедно правеха. Комерсиален български комикс за владеещи окултизма тийнове, как пък не!

Въпреки че винаги бе мечтал да бъде илюстратор или още по-добре - аниматор, така и не може да го реализира. В любимата татковина работа за такива нямаше, а той май страдаше от остър недостиг на топки,и така и не посмя да се пробва на запад. Но се оказа, че се справя повече от добре като графичен дизайнер и предпечатар, та някак си се закрепи на служба в елитно списание. Плащаха добре, и в работата му имаше все пак достатъчно творчество,че да затвори устата на така или иначе рядко обаждащата се негова гордост.

Комикси. Окултизъм. Мечти. Глупости на търкалета. Но докато бяха заедно изглеждаха толкова реални, толкова земни, толкова изпълними.

Да, тя грешеше. Само че, дали някой ден щеше да разбере ?

Опъна краката си на масата,изпитвайки мазохистично самодоволство гледайки как кубинките му съсипват съвместния им труд. Какво толкова,след като беше сам, защо да не си посвинства на воля ?

Чашката се изпразни, по радиото се сменяха  "Guns"n"Roses"; "Scorpions"; "White Snake" и разни други познати и непознати рок групи. Вечерта напредваше. Тя все още не беше се обадила, поне един смс да беше пратила, да покаже че още го обича. Че ще намери сила да му прости. Наля си пак и разсеяно почна да разлиства една от тетрадките с записки за комикс проекта.

"Прости заклинания"- беше изписала тя с спретнатия си, малко строг почерк. Да нали трябваше да изглежда пипнато комикса им, пък напоследък толкова много хора се побъркваха по окултизма и "модната" мистика, защо да не съберат малко материал за достоверност. Заклинания за любов. За печалба. За здраве. Молитви, ритуали, мантри и рецепти за разни мазила и муски. Глупости на търкалета

Погледа му попадна на заглавието "Да го/я накараш да разбере". Под него стоеше обяснението "да накараш някого да преобмисли грешките си и да погледне на нещата от твоята гледна точка" и следваше самото заклинание. Изглеждаше примамливо и простовато - само го повтаряш три пъти, без разните там свещи, билки и глупости.

"Чак толкова изкукал не съм " - помисли си и остави тетрадката до себе си. Разсеяно се замисли дали по телевизията не върви някой мач- някак си му беше гузно да си гледа ритнитопковците докато прекарваха вечерите си съвместно, обаче сега нямаше пречки.

Включи телевизора, без звук. Хем си слушаше музиката, хем не го дразнеха глупавите и недомислени изказвания на самоуките коментатори.

Когато мача свърши, а бутилката водка олекна за сметка на празната му глава той погледна часовника - дванадесет без 2 минути. Two minutes to midnight, както пееха Мейдън навремето. Кучката така и не се беше обадила. Може би той да я потърси ...?

Не, по умно беше да пробва наистина с заклинанието. Поне никой нямаше да разбере колко слаб е бил в този момент.

Чувствайки се доста глупаво, той изгаси телевизора и след кратък размисъл-лампите. Светлината от монитора му беше достатъчна да чете, пък и беше някак си доста по "окултна" и подходяща за мероприятието.

Седна на пода и се загледа в заклинанието. Ок,сигурно трябваше да го произнесе с мелодичен тон и да си представи как тя осъзнава какво мисли и изпитва. Да осъзнае какво е да си млад, привлекателен мъж работещ в предимно женски колектив и какво е да имаш непокорен пенис в гащите.

"...ветрове на севера,заблудата отвейте,

пясъци солени в жаркият юг, истината доведете тук..."

Тъпотии. Трябваше да намали пиенето.

"...нека разбере,нека прогледне,

нека усети,да помисли,да поседне..."

По филмите винаги беше по-тържествено, с тия ежедневни реплики не можеше да стресне никой.

"...нека види,нека се освободи,

богиньо , до моят път слепеца доведи..."

Прочете го три пъти подред,както си беше описано. Гузно погледна телефона все едно очакваше да звънне. Дръжки. Нищо, ниенте, зиро, капут.

Стана,изпука схванатия си врат и се запъти към леглото. Един здрав сън щеше да му дойде добре.

Телефонът иззвъня.Веднъж, два пъти, три пъти. Настойчиво, тревожно, шумно. Бавно с трепереща ръка той го вдигна.

-Ало ?

-Миличък аз съм...извинявай...помислих си много добре и разбрах...

С омекнали колене той се строполи на дивана. Това пък какво беше ?

-Ами то..да..аз..мислех си дали да не ти звънна...

-Не ме прекъсвай ! Погледнах на нещата през твоя поглед. Защо ти е, готин и желан да се занимаваш с залюханата си приятелка-мечтателка, когато около теб пърхат толкова привлекателни парчета ? Да си ми верен, а защо, мене друг няма да ме поиска. Това си си мислил винаги, нали ?

"Мамка му !"...

-Е,ще ти го кажа само веднъж господинчо - чак когато разбрах какво е в главата ти и как гледаш на мен,на нас, осъзнах каква свиня си ! Майната ти, не искам да чувам за теб повече! Гори в ада копеле тъпо !

Телефонът издрънча, явно затворен от другата страна с яден замах.Той остана загледан тъпо в слушалката, с глуповато полу-отворена уста.

- Не очакваше да стане така, нали пич ? Спокойно, то винаги когато получим това дето сме искали, се оказва че изобщо го не щем - проговори някой.

Все още с слушалката в ръка, той вдигна поглед в посоката от която идваше гласа. В средата на пространството между пода и тавана, току пред него, във въздуха седеше малко човекоподобно нещо с подигравателна усмивка и малки рогца на плешивата глава.Гледаше го.

Той определено знаеше как да реагира в такава ситуация. Припадна.

* * *

Колебливо отвори очите си и се наслади на тавана, бавно носещ се във вихъра на танц

съставен предимно от въртене в кръг, с малки екзотични допълнения от клатеща се лампа. Когато непокорната стая застана мирно, в главата му протекоха първите искри на зараждащ се мисловен процес.

"Водка...снощи...чаша...вода ? "

От дете често ставаше да пие вода през нощта, та си имаше изграден навик да държи пълна чаша до леглото си. Внимателно протегна ръка в предполагаемата посока и след известно напъване напипа хладната стъклена повърхност.

"Бавно...внимателно...такаааа....още само малко..."

Звука от разбиващата се в пода стъклена чаша сякаш заби хиляди нажежени игли в спиртосания му мозък. Таванът се понесе отново в плавни валсови кръгове. Подкрепяйки източника на болката си с две ръце, той се надигна от леглото. Инстинкт за са-мосъхранение бдящ, въпреки алкохолния погром, му подсказа да не спуска босите си крака на пода, от страната на леглото където злополучната чаша се бе пръснала на десетки остри парченца.С рачешка походка и опирайки се в стените и мебелите, той се запъти към банята - пътят за спасението му минаваше през задължително топване на главата в хладка вода.

Завъртя кранчетата на чешмата и докато си играеше да намери точната температура за животоспасяващия акт, се загледа в отражението си. Правилни черти, малко чип нос, гъста кестенява коса, плътни чувствени устни - бе хубав мъж. Сега обаче добавете и няколкодневна четина, задгробни сенки под кръвясалите очи и дъх способен да свали боята от стените, за да получите това което видя в огледалото. Когато водата доби температурата която му бе нужна, той кротко се наведе и подложи главата си под струята.

Първоначалния взрив от болка бавно бе изместен от приятното масажиращо чувство и сякаш околния свят стана малко по-светъл и гостоприемен.

"Снощи защо пих толкова... ах, да, тя ме напусна ...."

- Знаеш ли че имаш пъпка на задника ? - проговори дружелюбно гласче зад гъба му.

Рязкото повдигане на главата завърши с удар в кранчето, от който плеяда от доста ярко оцветени звезди проблесна пред очите му. Последвалата неориентирана крачка назад премина в тромав пирует, и завърши, с тежко пльосване върху мокрите плочки на пода в банята. От тази си позиция той доста добре успя да огледа източника на гласчето - високо около двадесет сантиметра човече, възпълно за размерите си, с доста голям и определено крив нос и плешива глава. Това което през ноща бе взел за рогца, бяха дълги и заострени в краищата си уши. Иначе, човечето бе натъпкано в миниатюрни, но модерни смъкнати дънки и кафяв плетен пуловер. Последваха няколко минути на мълчаливо оглеждане от двете страни.

- Днес няма ли да ходиш на работа ? - поинтересува се човечето.

Окопитил се, той стана и бързо излезе от банята. Каквото и да беше пил, не заслужаваше да го преследват малки дългоухи човечета. Едно кафе щеше да оправи нещата, да го върне в реалноста и да го събуди. И, да, да го приведе в някакво по-приемливо и близко до цивилизацията състояние, защото наистина трябваше да ходи на работа. С решителна крачка, разтривайки натъртения си задник, той се запъти към кухнята.

Няколко минути по-късно кафето бе готово и той с удоволствие си наля в голяма порцеланова чаша. Позволи си за миг да се наслади на аромата, райско усещане предвестник на скорошното удоволствие.

- Това е вредно за нервите, след толкова поркане по-добре си сипи портокалов сок.

Човечето се беше разположило удобно върху кухненската маса, поседнало върху кутията от цигари. Върху личицето му се беше изписала приятелска усмивка.

- Ох, моля те, махни се, ти не съществуваш ! - проговори той. Не беше мъдра идея да отговаря на видението си, но пък и не можеше да мълчи като пукал.

- Тинтири-минтири, аз съм си напълно реален. Снощи призова силата неподготвен, отвори портал и хоп - ето ме тук.

- Кажи ми че ако затворя очите си за около минута после няма да те има  и никога няма да те е имало ? - попита отчаяно.

- Ще се наложи да те разочаровам - отговори човечето.

Той все пак реши да пробва. Затвори очите си и остана така, мъчейки се да си мисли за хубави неща. Както се и опасяваше, когато ги отвори малкия натрапник беше все още на масата...

(следва продължение, леле, винаги съм искал да ги напиша тези думи)