Всеки си има свой начин да каже чао.
Когато е обиден, когато е разочарован.
Когато той самият е наранил, и сега срама и гузната съвест не го оставят.

Моят е лесен и ефективен.
Изтривам човека.
И телефона му.
И скайпа му.
И снимките, и спомените, ако мога - изтривам всичко показало че го има. Че е съществувал в една реалност с мен.

Независимо дали говорим за приятел.
Или за партньор.
За колега с който си на повече от здрасти.

Самия факт че казваш "чао" на някого, значи че е част от живота ти. Бил е. Или така ти се е искало.

Е, по някога не можеш толкова лесно да кажеш чао.
Щото колегата все още ти помага за проекта. А приятеля ти дължи пари , пък май и една блузка ти замъкна "да излезе веднъж" с нея. Или пък си му обещал нещо и чакаш.

Понякога няма такива прости причини - не можеш да кажеш чао, щото ти е трудно. Привързал си се. Не можеш да го/я пуснеш ей така.
Твоя воля.

Аз си имам таймер, мислен. Който отмерва секундите до момента в който някой ще бъде изтрит.
Сигурно е по-лесно и правилно просто да махнеш с ръка и да продължиш.
Гаранция.
На мен обаче, изтриването си ми е ритуал.

Пък и ми доставя някакво извратено удоволствие.
Delete - няма те вече. Няма я обидата. Няма го разочарованието. Изчезна и наранената гордост. Изчезна и ти.

Защото няма смисъл да поддържаме контакт с хора които ни нараняват, нали ?
Delete.
Изтривам и част от себе си,  да,  няма как, ама...
Или друга ще порасне на нейно място...
Или не ми е трябвала чак толкова.


След което продължавам напред.
А таймера за нови хора които ще изтрия тиктака.

установиш,че и приятелите имат срок на годност...при теб има таймер,това е хубаво-нагледно...знаеш кога ще изтече времото..а при мен последната капка винаги е изненада,но когато капне знам,че именно тя е последната-и си го казвам,защото съм честен човек.странното е ,че казвайко го -просто изречение,с точка накрая-се чувствам леко и ми е добре...

ми ако не става ако си изхвърлил всичко което ти напомня за него и дори преставаш да го срещаш навсякаде ,както преди.Това помага само временно .,след време ненадайно как ,отново идва онзи спомен ей така те връхлита .Можеш да скъсам и изтрия всичко, но как да залича спомена в главата си ,как да го изтрия .Миналото винаги се връща .,Колкото и да казват не гледай назад ,все поглеждаш ., дори несазнателно .Не мога да се разделя с миналото ,спомените и хората ,колкото и да ме боли от грешките, от обидите , от лъжата .,..Всички те са ми дали някакъв ,,урок ,,всички те са ме направили такава каквато съм сега -да приемам и болката и радоста ., Ако изтрия тях изтривам себе си ,час от мен умира .. нали знаеш което не те убива те прави по -силен
Защо да се крия/? да боли ,НО АКО ПОГЛЕДНА онзи който ме е наранил ,изоставил ,излъгал и ..ако го погледна право в очите и му се усмихна въпреки неприятното чуство което ври в мен ,ето тогава ще се почуствам добре .

"ако го погледна право в очите и му се усмихна въпреки неприятното чуство което ври в мен" ще бъда лицемерка....ако нещата са поправими,ако е останало нещо за което да се боря-се боря...а ако нещата са били,но вече не са-няма нужда от хербаризирани приятелства. за мен най-добия начин да приключиш едни отношения е да простиш, да споделиш с обекта,че си приключил,да му пожелаеш късмет и да продължиш напред...ако има нещо което "ври в мен" значи не съм готова за "delete".......толкова съм обстоятелствена ,защото скоро ми се случи....

И аз го правя - изтривам хора и мислите за тях. Често "делитването" е взаимно и когато се разминем по улиците ми прави удоволствие празнината, на чието място някога е имало чувства. Дрън.

А имаш ли поне уважението да им обясниш защо ги изтриваш? Или е по-лесно просто безмълвно да натиснеш "remove from Contacts"?

Не, не обяснявам.
Просто казвам сбогом.
Не е до уважение.
Дали е по-лесно или по-трудно е въпрос на гледна точка.
Може би ми е по-лесно да изкажа какво ме е накарало, отколкото да го запазя. Може би ми е по лесно да стоя на едно място и да се придържам към нещо което харесвам, от колкото да го оставя. Може би ме е страх, че едно обяснение ще ме покаже като глупак ? Че би показало колко греша или пък, напротив колко съм прав.
Може би, защото ме е страх от истината, може би защото ме е страх че изтрития човек няма да има нищо против.Или че ще се опита да ме спре.Може би смятам че с човека не сме си дължали обяснение.


Не мога да отговоря еднозначно дали ми е по-лесно.
Нито пък наистина има значение.

А в случаите, в които по своя инициатива влизаш в живота на някой, който уж ти бил приятен и интересен за общуване, не мислиш ли , че е редно лично да му кажеш сбогом? А не да го направиш пасивно като го поставиш пред свършен факт?
...Както и да е, очевидно в този случай говорим на различни езици...А този начин на действие за пореден път ме убеждава, че голяма част от мъжете в България, а вероятно и не само, са...айде да не казвам по-грубата дума, че съм "дама" все пак ;)
Еми освен да ти пожелая повече късмет и радост в живота и гледай Wall-e да не си дилийтне харда форевър от много триене и казване на "Сбогом", щото хепиенд има предимно само по филмчетата ;)
Поздрави

Може би до преди малко бях убеден че въпросния някой се е зарадвал че няма да му бъде хабено повече времето...

Всяка една комуникация трябва да е двустранна.
Бях просто човек с който си пишеш - и си тръгнах като такъв.
Сега какво говори в теб - мъка че си загубила приятел или просто наранена гордост ?

Гордостта в аспекта, който употребяваш, я нямам, че да бъде наранена...и именно, защото комуникацията е двустранна, би трябвало да споменеш причината да искаш да я прекъснеш, ако другият се интересува?
Просто не обичам недовършени неща и винаги искам да разбера, ако съм допуснала някъде грешка, каква е...
Аз сама мога да преценя дали някой ми хаби времето или не...Ако общуването с теб е било хабене на време за мен, то отдавна да съм го прекратила...не само ти си способен да изтриваш, ама аз поне преди това гледам да съм си поизгладила отношенията с човека, който ще трия, ако го заслужава разбира се ;)
Но стига съм ти флъдвала с постове публикациите...Ако все пак решиш, че имаш още нещо да ми кажеш, можеш да си ристорнеш изтритата информация и да ме намериш...ако не - здраве да е...
Хепи лайф, бъди ;)

Знаеш ли, ако ме отблокираш в скайп ще бъде едно добро начало...
Това тук стана като сапунена опера ебаси :)

Охо!Бря!