Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2008 03:48 - Живот
Автор: damnation Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1110 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.11.2008 04:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Хубаво е да си жив.


Това не трябваше да звучи като епохално откритие, пък и май не прозвуча така. Обаче пък, за мен си е нещо ново, или добре забравено старо, та мога да поема дълбока глътка ноемврийска мъгла и да го кажа пак - жив съм.
След дълго време на съществуване, на лутане в безцветната еднотипна безцелност на ежедневието, се чувствам жив.
Нека сега отбележа, че храненето, срането, ходенето на работа, секса с момиче чието име се надяваш че си запомнил, писането на глупави постове и всичките други физиологични и мета-физиологични функции не те правят жив. Не сър, те само доказват че машинарията все още действа, карантията не е изгнила и имаш някакви шансове.

Какво те определя като жив ? Не, не са миризмите. Напъвам се да усетя. Чистих си стаята днес, метох ,бърсах, дезинфекцирах и пръсках с препарати против бълхи, кърлежи, акари и други вредители по лозята , та главно се усеща химическата свежест на лъсната ергенска бърлога. С сладостни нотки от коняка, който ми прави компания тази нощ и нагарчащ бръз от изнемогващия вентилатор на дънната платка, който сменям вече трети месец.
Не и вкуса, осъзнавам правейки инвентаризация на вкусовете - остатъци от пилешкото филе на вечеря и разбира се, вездесъщия коняк. Обичам коняк. И той ме обича.

Звуците ? Отново преравям регистъра на усещанията си, правя каталог на експресиите събуждащи се в мен.
Вентилатора, който май споменах. Щракането на пръстите ми в една стегната десетопръстна система по клавиатурата. Whitesnake от колоните.
Дейвид Ковърдейл е пич, след малко ще го сменя с Брус Дикинсън, но не ТОВА е живота.
Осезанието тогава ?
Клавиатура.
Сравнително нова.
Не, въпреки че ако почна да дълбая по темата, и да тествам, рано или късно ще стигна до докосвания които да са си доста приятни.

Добре, значи не всичките там 6-7 чувства ме правят жив ( че даже и осмото, което ми помага да избивам елфи в Wow ).

Какво е тогава ?
Свивам и разпъвам юмрука си, наслаждавам се на свободата на движението, любувам се на играта на мускулите под всъщност прекалено тънката и бледа кожа ( сестра ми, за пореден път аз съм прав, а лекарите грешат - упражненията ми оправиха проблема с сухожилията ).
Свободата ли казах.

Да.
Свободата да избираш, свободата да мислиш, свободата да бъдеш.
Живеейки в време на неограничени възможности, обикновено сами се ограничаваме толкова, колкото никое робство не може.
Не си позволяваме да мечтаем. Не си позволяваме да вярваме. Не си позволяваме да обичаме.
Не си позволяваме хей онази дрънкулка дето ни привлече окото, не си позволяваме ето това парче торта.
Веднъж разкъсаш ли оковите които сам си си наложил, всичко се променя.
Красиво е.
Но не това е живота.

Cogito, ergo sum.

Да, мисля, следователно съществувам. А не мисля -следователно живея ( vivere ли трябваше да бъде ?). Значи и мисленето не те прави жив. Нито творчеството, смешно, дори и когато твърдиш че за да твориш живееш.


Не те правят жив приятелите, който безцеремонно ти обясняват в 3 през нощта, неща които всъщност, не искаш да знаеш.
Не те прави жив работата, кариерата, независимо какво си постигнал. Или ще постигнеш. Или поне се надяваш че ще.

Не те прави жив поемането на дъх.
Всъщност, не те правят жив и моментите които спират дъхът ти, въпреки че за добро или зло, лесно ги запомняш.

Жив ме прави аромата имитиращ лимон, смесен с вкуса на коняка и гласа на вокалистите, докато се обтягам в мекото канапе и се грея на парното.
Жив ме прави свободата - да слушам музиката, да наливам в чашата, да се почесвам където не ме сърби и да ви пиша тези глупости, които най-вероятно ще ви разсмеят и ще направят деня ви малко по-добър.
Жив ме прави мисълта, за деня който отмина или пък за този който още е млад. Мисълта за бъдещето, за миналото, плановете и мечтите.
Жив ме прави чувството на удовлетворение, от добре свършената работа. Жив ме прави болката в схванатите ми крака. Жив ме прави все още пулсиращата радост, че не изтрих нещо прекрасно от живота си. Жив ме прави, макар и спорно по колко приятен път усещането как всеки момент ще заспя на клавиатурата.
Жив ме прави приятеля тормозилник , който след малко ще нахраня много стабилно, жив ме прави котката спяща в изстрадалите ми крака, жив ме правят колегите който ме номинираха за работохолик на годината, както и за най-строг колега, както и за още няколко съмнителни като знак "най-най титли" гарантирайки че и това ми коледно парти ще е шоу.


Жив съм. След много време на съществуване.
Бъдете живи и вие. Другото не струва.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене