Всичко ли има срок на годност ? Всичко ли изтича ? Всичко ли има край ?

В това поне се опитват да ни убедят.
Любовта свършва. Младоста - неминуемо. Смъртни сме. И славата, и приятелството - всичко има своя край.

Нека започнем с най-очевидното. А именно - смъртта. Да, тя е факт. Последния и първия факт, твърда като бетон, стояща някъде там и очакваща всичко и всеки.
Колкото и да напредне науката, колкото и далеч да стигнем в отлагането на неизбежното, тя ще си остане факт. В стремежите си към величие, в егоистичната си борба с вселената, твърде често забравяме, че сме просто торби от плът, самоходни пържоли.
Преходни.
Хората винаги са търсели безсмъртието - дали това на душата или на тялото, това всъщност е отколешната ни мечта. Търсим я в религията, в мистиката, в науката, търсим  ключа който да ни помогне да разкъсаме оковите на тленноста си.
Успех на очакващите рая пожелавам, успех на вярващите в ритуали и билки, успех на бълнуващите за изкуствени безсмътни тела или пренос на личности в компютри. Аз смятам пък, да си живея колкото ми е писано. И да се гътна като пич след това. Без да ме е страх.
Защото ще остане споменът за мен. В делата ми, в това което съм направил и това което не съм, в потомците ми - и макар и избледняващ, аз съм вечен. Всеки е.

Младоста също не е безкрайна. Неприятно, да, харесва ми да съм силен, бърз и привлекателен. Но, това е младоста на тялото - дали ще позволим душата ни да остарее, това зависи само от нас.
Примери, примери, примери - погледнете рок дядовците Ози и Дио. Баба ни Лили Иванова ? Шон Конъри, Антъни Хопкинс ?
Или погледнете усмивката на простия селянин, който може да зърнете нейде - я по телевизията, я в интернет. Не казва ли много ? Не е ли щастието, способноста да се радваме и да бъдем щастливи това, което ни прави млади ?
Погледнете и намръщените физиономии, на иначе биологично младите покрай вас.
Та това младост ли е ?
Младоста също може да бъде безкрайна.


Любов. Можех да пиша и за други емоции, ама тази ми е любимата, "нъл съм признат хипар.
Ок, науката ни стигна до там да разгадае съкровенната и същност. Хормони. Инстинкти. Допамин и измамна благост, караща ни да останем достатъчно, че да отгледаме поколение, просто клопка на еволюцията.
Дори така да е, някой друг път ще поразсъждавам върху това - е , същата тази наука намери начини как да накараме тялото си да се дави в собствената си наркотична мъгла, карайки душата да мисли че обича.
Заедно с това, имаме вече и секс съвети, и психиатри които да ни обяснят как да продължим да се обичаме - та ето, любовта също може да е безкрайна. Без давност и без етикет.
Тъй като се замисля, баба ми и дядо ми са карали и без сексолози, и без терапия, и без медикаменти каращи хипоталамусите им да изпускат повече и повече хормони.
Пък си се обичаха хората. До много дълбока старост.

И слънцата се раждат, греят, изгарят, умират. За да станат част от други небесни тела след време. Това е промяна, не край.

Така че, престанете поне за малко да  мислите за края на нещо, понякога - дори преди началото му. Живейте сега и се наслаждавайте на живота.

и спри с глупостите :D

хареса ми. Напомня ми онази мисъл "Никой човек не е щастлив ако не се смята за такъв".

Само саламът има два:Р

Едното при салама може да се нарече и начало :)

Не спирай да пишеш! Страхотен си!