Всяка сутрин денят ми започва по един и същи начин, разбира се, с малки нюанси зависещи от това в колко, къде и с кого съм си легнал.
Отваряне на очите, прозяване, почесване по шкембето, наместване на скъпоценностите. Влачене, къде в преносен смисъл, къде в буквален до най-близкия източник на кофеин. Запалване на цигара. Всмукване на дима, точно след първата глътка кафе.
Когато съм се събудил в моят си дом, и сам - задължително си пия кафето с Милен Цветков и Лорчето Крумова ( писал съм и преди че съм и фен ).
Обличане, бързо и хаотично, редовно водещо до излизане измачкан, недозакопчан и понямога с различни чорапи. Слушане на радио з-рок в градския транспорт на път към Бизнес Парк София.


През уикенда нещата са маалко по-различни. Ставам по-късно. По-често не се будя сам. Няма ги Милен и Лорчето. Вместо в рейс 150, се мятам пред компютъра и си пускам оптимистична музика, докато чакам анти-вирусната проверка да финишира и любимата да отговори на сутрешните ми скайп излияния.


И всяко едно от тези неща ме кара да се чувствам добре, дава ми сигурност, създава илюзията че знам какво правя и как го правя. Нямам цигара ? Ужас. Няма кафе ? Катастрофа ! Нямам интернет в събота сутрин ?? Апокалипсис !!!



Всъщност, това е една от главните причини да си създаваме такива, граничещи с ритуалното привички - нещо което е стабилно, в което вярваме, което ни отпуска, островче на сигурноста в океана на хаоса. И малко по-малко се пристрастяваме към тези си привички, идва момента в който ставаме сутрин с мисълта за цигарата и кафето, сядаме в заведението предвкусвайки как ще отворим бирата, отпускаме се пред бюрата си, изпълнени предварително с идеята за любимия си блог или новинарски сайт. С който да започне деня ни, който да постелем като стабилна основа на чакащата ни работа.

А когато нещо ни спира да ги изпълним - успали сме се с пет минути и няма време за кафето, блога е спрян заради ремонт на сайта, магазинчето за кроасани е затворено или Лорчето пак е с домашно пуловерче което убива сутрешната ви ерекция - тогава идва и момента на недоволство. В някой случай на паника - защото някой или нещо ви е отнел малкото островче спокойствие. Малкото блокче ментален наркотик, който ви кара да избутате още малко напред. Всеки от вас си има някакъв сутрешен ритуал - дали ще е кафенцето с цигара, кросчето пред блока или трите мелодични попръцвания в тоалетната - имате ги.
И е кофти, когато нещо ви ги отнеме, нали ?

И малко по малко, страхуващи се, че може да се случи пак, и пак, ние си създаваме допълнителни навици. Следим да не оставаме без кафе и цигари. Слагаме си римайндъри да платим интернета предваритело. Оглеждаме се от къде другаде можем да си купим кроасан, ако еди-коя-си закусвалня не работи. Пазим малкото си късче щастие.

Или му намираме еквивалент - да, почти всичко си има еквивалент. Май само изкукалия катаджия по Нова, който пресъздава катастрофите от изминалото денонощие с детски рисунки и плоски шеги е уникат ( представям си го, как с течащи лиги рисува и къде точно е имало локвички кръв, хора, този има нужда лечение ! ).

И продължаваме напред.

Та, въпреки че все още съм в плен на моята сутрешна литургия с кафето и з-рок, не мога да не кажа - символично наздраве с чаша кафе за нашите малки ритуалчета, бастиона на личностното спокойствие :)

Напълно съм съгласен с твоето мнение, а градацията "Нямам цигара ? Ужас. Няма кафе ? Катастрофа ! Нямам интернет в събота сутрин ?? Апокалипсис !!!" направо ме бутна със смях от стола!
Поздрави!

благодаря ти :)
днес беше една от събудите които биха били ужасяващи поради липса на интернет и кафе, но за моя радост го избегнах събуждайки се на друго място :)

Направо ме разби! Все едно аз съм го писала този постинг :)