Блогрол
Постинг
22.05.2009 12:05 -
Петъчно
"Понякога, стоя и си мисля. А понякога, просто си стоя."
Мечо Пух
Е, аз в момента стоя и си мисля. Петък е. Остават 6 часа до края на работната седмица ( два от които ще прекарам в някакъв трейнинг ) и уханието на почивните дни се носи във въздуха.
При мен това ухание е на чист планински въздух, борови иглички и гора - ще покорявам Витоша в почивните дни.
А при вас ?
Всеки страничен наблюдател би ме обвинил в мързел - как блаженно си пиша из блога, в средата на работния ден. Това е илюзия обаче, списъка с належащите ми задачи е дълъг. Просто най-близката е за след 1 час.
В такива моменти, ми харесва да съм в офиса. Аромата на хигиеничните кърпички за бюра, приглушените разговори на няколко европейски езика, гледката на млади и красиви хора с познания и възможности. Кафето в чашата.
Някъде бях чел, че почнеш ли да харесваш работата си, е крайно време да я смениш.
Може би е така, може би - не.
Продължавам да стоя и да си мисля. Неделя, когато и ако се върнем от планина, съм канен на абитуриентски бал, заедно с любимата ( хъм, може би е добра идея да и кажа не в последния момент ). Ще има хапване, пийване, с приятни хора, по-големия брат на абитуриента ми е приятел и колега.
Може и да отидем.
Италиански. Добре де, другите европейски езици ми действат приятно, но този език е просто създаден за да се крещи на него. Не че ми пречи, просто ми се набива в ухото. Добре, че италианци се мяркат малко наоколо.
Гледам лицата на колегите. Интересно ми е, как ли ще прекарат уикендите си ?
Довечера. Ох как чакам петъчната вечер. Душче. Здрава вечеря. Някоя биричка. Филмче или книжка, а след това здрав сън, за да съм готов за уикенда.
Блаженство.
В мисли за това ще премине времето до 18:00
Прекрасен уикенд ви желая ! И много усмивки.
Мечо Пух
Е, аз в момента стоя и си мисля. Петък е. Остават 6 часа до края на работната седмица ( два от които ще прекарам в някакъв трейнинг ) и уханието на почивните дни се носи във въздуха.
При мен това ухание е на чист планински въздух, борови иглички и гора - ще покорявам Витоша в почивните дни.
А при вас ?
Всеки страничен наблюдател би ме обвинил в мързел - как блаженно си пиша из блога, в средата на работния ден. Това е илюзия обаче, списъка с належащите ми задачи е дълъг. Просто най-близката е за след 1 час.
В такива моменти, ми харесва да съм в офиса. Аромата на хигиеничните кърпички за бюра, приглушените разговори на няколко европейски езика, гледката на млади и красиви хора с познания и възможности. Кафето в чашата.
Някъде бях чел, че почнеш ли да харесваш работата си, е крайно време да я смениш.
Може би е така, може би - не.
Продължавам да стоя и да си мисля. Неделя, когато и ако се върнем от планина, съм канен на абитуриентски бал, заедно с любимата ( хъм, може би е добра идея да и кажа не в последния момент ). Ще има хапване, пийване, с приятни хора, по-големия брат на абитуриента ми е приятел и колега.
Може и да отидем.
Италиански. Добре де, другите европейски езици ми действат приятно, но този език е просто създаден за да се крещи на него. Не че ми пречи, просто ми се набива в ухото. Добре, че италианци се мяркат малко наоколо.
Гледам лицата на колегите. Интересно ми е, как ли ще прекарат уикендите си ?
Довечера. Ох как чакам петъчната вечер. Душче. Здрава вечеря. Някоя биричка. Филмче или книжка, а след това здрав сън, за да съм готов за уикенда.
Блаженство.
В мисли за това ще премине времето до 18:00
Прекрасен уикенд ви желая ! И много усмивки.
Търсене
