И колко лесно е да се амбицира човек. Говоря за здравословната, полезна амбиция, тази която те кара да твориш, да се променяш, да бъдеш - не другата, болестното състояние на ламтеж за пари или слава, или придобивки.
И втората лесно се разпалва в моя милост, но гледам да я озаптявам.
И лесно е, да станеш добър и полезен. Поне за себе си.

Всичко започна, с случайното теглене на някакъв екологичен научно-популярен филм от "Колибка". Поредната доза предвещания за екологични катастрофи и близко изчезване на човешкия род, ме накараха да се замисля / какво мога да направя, какво мога да променя. За себе си разбира се, малко ме интересува съдбата на човечеството.
Замислих се, колко много електричество хабя ненужно, просто защото обичам винаги да ми е много светло и много удобно. Лесно бе да направя икономия, та дори и изгасянето на осветлението когато излизам от стаята и на някой уреди, когато не съм си у дома бе добро начало.
Замислих се, и колко лесно мога да спестя вода. Дори само с това да не пея под душа стари шлагери, тотално забравил за инициалната идея на къпането. Това сигурно, ще спести и малко нерви на комшиите ми.
Дотук добре. За разлика от повечето си събратя "натурализирани софианци" никога не съм изхвърлял боклука си през прозореца, но определено ми се е случвало да метна някой фас или опаковка където не трябва. За изкореняването на този ми вреден навик, мога да благодаря предимно на любимата - наистина, отне и време, но сега ми се струва съвсем нормално да ходя 500 и повече метра стиснал угарката в шепа, докато намеря заветното кошче.
Определено, не много приятно, но нормално. 

Ок, в един момент осъзнах че ето, направил съм нещо за околната средаа, пък не съм изгубил нищо. Даже, някой от сметките ми са се намалили. Е, не смятам да тръгна да чистя Витоша или да садя дървета - има си хора и хора, аз съм еколог до тук.

Какво друго можех да променя, че да се чувствам добре ?
А, да, отношението си.
Повечето хора, познаващи ме добре, не могат да разберат трансформацията от намусен заядлив песимист в добронамерен и забавен оптимяга. До някъде ми помогна разбира се, факта че почнаха да ми се случват хубави неща. Спокойствието.
Любовта.
Помогнах си и аз, искайки да бъда различен, искайки да се усмихвам. Искайки да преживявам и правя хубави неща. Веднъж повярваш ли, че живота е хубав и няма вселенски заговор срещу теб човече, просто трябва да свикнеш да се държиш добре.
И да обичаш. Боже, сигурно звуча като сбъркан сектант ?
Да, трябва да обичаш истински, било то и себе си. Обикнеш ли се, ще спреш да правиш неща които ти вредят. А тези от които не можеш да се отървеш лесно, е, за тях поне може да направиш компромис. Да ги приемеш, вместо да хабиш допълнително енергия, борейки се срещу непреодолимото.

Превърнах се в сравнително чистоплътно и избягващо спането на открито нео-хипи.
Какво оставаше ? Ах, вредните ми навици.

Бъкан бях с тях. В тълковния речник имаше моя снимка срещу думата "порок". Алкохол, цигари, трева, комар, нездравословно хранене и живот. Всичко начесто и по много.
Пиенето, билките и комара ми беше лесно да спра. Без да се отказвам наистина от тях, така че, мога да кажа - употребявам алкохол, но рядко и само ако ми доставя удоволствие. Случва се да заложа символична сума на някой мач, но само като проява на скука. Или ако преди това е имало спор с колега/приятел за резултата.
Билки.... хъм, вече не помня кога за последно съм пушил. И не че имам против хората които пушат. Просот вече не искам.

Нездравословното хранене - работейки години само през ноща като барман, а после и като IT поддръжка някак си го донесоха при мен. Ядеш каквото ти падне, когато ти падне. По много. Резултата е плачевен, а от диетите има само временен ефект. Затова реших да пробвам другоядче. Първо, да се откажа от всичките там чипсове, соленки, бутерки и подобни глупости. Както и, да намаля безалкохолните.
След това, намалих и хляба. И производните му. Като изключа едното гирос в Солун, не съм докосвал подобни "бързи закуски" от месеци. А много много обичам дюнерите.
В последните седмици съвсем се отказах да ям през деня в офиса каквото ми падне - правя си храна която нося вечер преди да си легна. Наблягам на сиренето и краставиците напоследък.
Заместих баничката с кисело мляко, колата с студен чай и кроасана с ябълка. Далеч съм от блестящата спортна форма, но от ден на ден се чувствам все по-добре.
Тези дни ще взема да си купя някоя книга за разделното хранене...

Поради заетоста ми, все още не мога да намеря време за спортуване. Осъзнавайки това, започнах да ходя. Да, ходене !
Приятелката ми, например, живее на четири спирки от нас. И вместо да се кача на рейс, всеки ден и в двете посоки, аз се разхождам. Особено вечер, след като е валяло, а липите в Надежда ухаят, е и приятно.
Току виж намеря скоро време за купените и събиращи прах фитнес уреди.

С цигарите не се разделих. Не съм и искал реално, но сега, покрай поредния ми експеримент не пуша от 4 дни. Пробвах с Табекс, но след критиката и подигравките на тема воля, снощи преди да си легна го метнах в кофата.
От сутринта до този момент, в който го пиша, даже не се бях сетил за цигари :)

Каква е идеята на писанията ми ? Да покажа, колко лесно е да се промени човек. Към по-добро. Без реално да загуби нищо....и с потенциал да спечели много.
Усмихнат ден ! 

не си ли малко смотан, я се виж отстрани.

Ми, не, ама мерси за въпроса :)

храня се здравословно, пия по малко вино, но пуша и не се движа достатъчно. Да вземем да направим /сериозна съм/ един клуб на самоподобряващите се? И - браво на теб!!!

Мерси :) Браво и на теб. Какво имаш в предвид под клуб ?

да се връщаш към темата, за да можем да споделим какво още сме направили за себе си в процеса на самоподобряването. И подобряването на света около нас.

стига да има какво да добавяме :)

Е, заех се с храбрата идея да се храня разделно - като по един ден в седмицата карам само на зеленчуци, без подправки и мазнини :) Всичко добре, само дето днес е този ден :D