По стечение на обстоятелствата, и тъй щото ми е малко акъла, успях да се простудя доста в средата на лятото. То (лятото) , поради напредващото "глобално затопляне" ни радва с октомврийски температури и дъждове, ама нейсе.
Всичко започна в събота с сватбата ( противно на библейското начало в понеделник, с "словото" ) - като пишман сватбар ме наваля няколко пъти, останах си с мокрите дрехи, та даже и не поех достатъчно алкохол че да компенсирам загубата на телесна топлина.
В Неделята, вместо да си стоя у дома, на топло, да гълтам аспирини и витамини, си маах гащите насам-натам, и в резултат започнах седмицата с хрема, кашлица и главоболие. Героично изтърпях работния ден, за да се прибера вечерта гроги, с температура и в резултат, волю-неволю, вторник сутринта да цъфна в поликлиниката.


Дълги празни коридори, течение разнасящо боклуци, излющена боя, счупени скърцащи врати, детски рев и сърдити гласове. Студ и мизерия. Не, това не е поредната серия на "Заразно Зло" нито ниво на Doom - а районната поликлиника. По моя кротка преценка, стоейки на течение, студ, заобиколен от кашлящи, храчещи и подсмърчащи субекти от всички възрасти и светове, и съвсем здрав да отидеш на преглед, ще се върнеш болен.
Вдигнах си тениската над носа, прибрах си ръцете в джобовете, пуснах си музика и се опитах да мисля за хубави неща, чакайки лекарката - имах късмета да съм първи пациент.
Равносметка :
- докторката закъсня с 20 минути
- след което се облича още 20 минути
- след което си говори с сестрата около 15 минути
- след което отиде за кафе - още 15 минути
- след което се върна, придружена от огромен индивид от женски пол, с който си говориха още 20 минути
До тук час и половина изгубено време.

Влизам най-накрая при лекарката - изгледа ме жената, па попита какво ми има. Обясних чинно. Отговора беше :
- Аха. Ходил ли си в Сащ или Латинска америка наскоро ?
- Не
- Аха. Имаш грипче, пий аспирин, витамин Ц и еди-къв-си антибиотик

Явно медицината е напреднала, навремето ми гледаха гърлото, слушаха дробовете, ала-бала, а сега - само с въпросчета. Да живей прогреса, пък и ние покрай него !
- Колко болнични да пишем ?
- Два дена - отговорих. Хем нямам кой знае какво да правя вкъщи за повече, хем не бях на умирачка, хем и болничните ги бавят толкова дълго, че ако си тежко болен и разчиташ на тях, пиши се - отписан.
- Ааа не, поне 5 дена трябва да лежиш.
Хъм ? Е, след като ме прецени за толкова болен по интонацията на гласа ми, реших да не споря много - само ги спазарихме на 4, защото понеделника се бях жертвал да стоя в офиса. С свръхсветлинна скорост се изстрелях от злокобното обществено заведение - плана ми беше да си купя набързо лекарствата и да се прибера.
Влизам в аптеката, да си взема антибиотика и витамините, аспирини у дома с лопата да ги ринеш.
Дадоха ми антибиотика, ала за витамините :
- Няма го в рецептата - отсече лелката аптекар.
- Е и ? - питам неразбрал
- Ами не можем да ви продадем.
Помислих си, че се ебават.
- Това е витамин Ц, обещавам да не се пристрастявам към него и да не го ползвам за експлозив ? - пробвах
- Не, съжалявам, говорете с личната си лекарка да го добави към рецептата.

***
Купих си флаконче Supravit от Фантастико. Интересно, кога ще започнат да искат рецепта за кондомите и клечките за уши ?

Каква е поуката ? Бъдете здрави мили хора. "Щото в България най-лесно се умира с медицинска помощ