Бързо се изтърколи и тази седмица - докато се усетя и хоп - дойде. Опитвам се да си спомня нещо по-забележително което да съм правил, ала освен борбата ми с една изключително безполезна като съдържание база данни вчера, за друго не се сещам.
Добре де, и с милата превъртяхме Still Life 2, ама някак си... не е събитие.

Стоя си сега пред компа и се почесвам - остава малко повече от час до заветния момент в който ще излезна в заслужена почивка. Стои и ме гледа един случай за Сенегал, ала точно в петък, късен следобед с хората от там не ми се занимава - за справка, темата ми с африкански вицове.
Жегата е на ниво - героичните усилия на климатика не водят до големи успехи. Даже така, когато излезна навън да запаля цигара, е още по-мъчително - докато се аклиматизирам от сравнително човешката темпаратура вътре и почивката е свършила.
Не мога и не искам да си представя какво ли е да си готвач на тези температури - или още по-зле дюнерджия. Или от хорицата, които разтоварват самолетите до свръх нагорещените писти....
Типично по български, "денят на майстора" води до забавяне в работния процес на всички наоколо - като добавим и жегата. Даже различните мениджъри и мениджърчета днес не се разшматкват насам-натам с решителни физиономии.
Петък и жега, жега и петък.
Май темата която най-горещо се обсъжда от колегите наоколо е кой какво ще прави през почивните дни- кой басейн, кой село, кой планина.
Аз таквизи авантюри не подготвям - плановете ми включват по-скоро хубава книга и добре изстудено бяло вино.
Някак си, явно топлината влияе на всички - така като гледам, няма новини за кой знае какви престъпления, политиците ни днес не са сътворили нова глупост, блоговите тролове мълчат.... идилия.
Ако е истина това за глобалното затопляне, то явно народа ни е заплашен да се скапе от собствения си мързел по време на жега.
Това прозвуча по-критично, от колкото исках. Но факт е, и мен ме мързи.
От снощи се бях зарекъл да посветя обедната почивка на тройка кебапчета и бутилка бира. Къде ти - магазина се оказа тъй далече, пък предните дни ми се струваше близко.
Кротко се примирих с кисело мляко и ябълка. Мечтата ми сега е свързана с освежителна вана и меко легло.

Хубавото е, че дългия и дразнещо горещ петъчен ден почти свърши - поне работната му част.
Така че ви пожелавам приятел уикенд !

подобно и на теб.
Жегата е страшна, в Русе е кошмарна, а аз дори нямам климатик.
Но, голяма работа. баба ми навремето все с климатик е жънала на нивата.

ела да си чуеш и ВИДИШ поздрава ;-)))
Хубав уикенд!

Хем си права, хем не си :)
Бабите ни от малки са били свикнали лете на жежко, зиме на студуване.
Докато при нас не е точно така :)

tili благодарско :) енергизира ме поздрава :)

Това извика пред погледа ми част от крайбрежието на остров Пасха. :D Много добре казано. :)

Благодаря ти :) За нещастие, петъка свърши, троловете бродят.. :)