Година и осем месеца след премахването на задължителната военна служба. Малко ни в клин, ни в ръкав, но защо пък не ?
Няма какво да крия, не съм ходил в казармата. Не мога да ви кажа защо - не бях студент, комисията си каза че съм напълно годен, не съм се и крил. Явно в последните години на наборната служба, маневрирайки между стесняващата се квота за новобранци и големия брой все още чакащи да служат, така и не стигнаха до мен. Това е констатация, да не вземе да си помисли някой че съжалявам за пропуска.

Това промени много неща. Модата млади здрави мъже насила да се правят на луди или болни за да не "влезнат" вече я няма. Няма го и стимула да се записват да следват в ненужни им ( на самите момчета, за държавата едва ли има ненужна специалност ) специалности, само и само да получат заветната студентска книжка и да отбият номера. Мисля, че и от двете промени, всички можем само да спечелим.

Добре де, в един момент наистина няма нужда от повече висшисти озеленители и богослови.

Друго което се промени - отпадна фактора "подлежащ на военна служба" като причина да не се дава работа на млади мъже - понякога с години. Тъй де, освен в заведения и по строежи, навсякъде другаде рано или късно се стигаше и до този въпрос. Няма го и момента в който пък, въпросния млад мъж да се измете скоропостижно от работа с извинението - съжалявам, дойде ми повиквателна, не мога да дам месец предизвестие.
И от тази гледна точка, почти всички печелят.

Бойците които сега имаме ( няма да обсъждам бройката, няма да обсъждам бройката, Турция има едномилионна войска, няма да говорим за бройки казах ! ) са обучени и държавата сякаш се грижи по-добре за тях, сравнено с времето когато професионалната армия бе мираж, а хиляди тийнове хабяха времето си в поделенията. Мда, хабяха си времето, наистина.
Може би, преди много време, когато бащите ни са служили, с години, нещата са били различни - учения, упражнения, дисциплина. Последните десет години живот на наборната служба обаче, бяха жалки - момците се чудеха как да се покрият за да се напият, ученията бяха как да не те засече старшия че си по-поркан от него, а тренировките - бръснене на портрета на Ботев за каръклиите, надцакване на белот за късметлиите.
Нещо ми се струва неоправдано хабене на време и сили, пък било то и за няколко месеца ( както бе накрая ).
Много, предимно възрастни мъже, с подбелени очи и пяна в ъгълчето на устата зомбирано припяват мантрата " Не ли бил в казарма, не е мъж !". Е, чакам с нетърпение добри аргументи доказващи това твърдение - дотогава ще бъда един напълно автономен, знаещ какво да прави и как да действа, ала неслужил, самопровъзгласил се за такъв мъж.
Да, армията е много важна.
Но да приемем фактите - в съвремието ни, кой да е ще ни прегази ако реши, независимо дали се хаби или не времето на младежите.
Така че, да обобщя - все още ме радва, едно от малкото добри решения на управляващите ни в последните 20 години.
Да на живота без старшинки ! :)

напълно си прав във всяка твоя дума откривам правото!

дано съм прав балет. Ако греша, то нещо е много сбъркано

Обаче сега като гледам платените войници,които сутрин тръгват на работа/имат си сборен пункт наблизо/, т.е. като гледам войничките, си мисля каква ще е тая армия ,дето жените са повече от мъжете в нея. А те ,милите женички-,опърпани,изсулена им униформата ,мъкнат кубинките и раниците ,жалка картинка.

Та случвало ли се е някога. Не, според мен ти си прав и самото право стои зад думите ти!

Анонимен, не знам какво точно да кажа. В Израел жените служат наравно с мъжете ( добре де, само по три години ) и историята е доказала че се справят с това.
Балет, благодаря, виждам че най-накрая си го оценил.

Само не разбрах дали си се примирил с това че всеки може да ни прегази или само отбелязваш факта?Защото жалко за нас ако примирението ни е обзело.Чакани ново по-изтънчено робство от последното.

Рой, отбелязвам факта. Старите ми материали могат да подскажат колко типично е за мен примирението с каквото и да било :)

Радвам се че има такива хора като теб.Дано се увеличават.Успех!

Благодаря Рой. Поздрави !

оцених го! Не вероятно е дълбочината в която проникваш в проблемите на армията при все, че не си бил никога там. Това е наистина удивително

Благодаря, благодаря - но моля те, стига с суперлативите. Просто се опитвам да бъда полезен !

Не знам до колко мнението на една жена може да се зачете по един толкова мъжки въпрос, но аз лично смятам че казармата винаги си е била абсолютна загуба на време. Обичах да споря с баща си по този въпрос /вече не мога, защото не е между живите/, който ревностно защитаваше необходимостта от военната служба, допринасяла за закаляването на характера, дисциплината и въобще изграждаща мъжа като мъж. Да ама не. Характера, дисциплината и мъжеството според мен се изграждат в семейството далеч преди казармите, и моите лични наблюдения показват че ако липсват в ранните години на оформянето на мъжа, никога не се развиват, ако ще и да е служил пет години. С две думи, всичко което младите мъже правят по-принуда в казармите, не го пренасят в реалния живот след като я напуснат. Така че на казрмата мога да гледам само като на военно училище със съответните им военни правила...

Ще чуеш мнението и на батко Диджей.. За огромно мое съжаление, казармата отне 18 месеца от най-хубавото време в живота ми!! Някой ден, ще отворим по 1 бира, ще ти разказвам много, ще научиш нещата от кухнята - темата е ужасно дълга.
Оцелях, няколко мои връстници не се прибраха по домовете си...
Нека не помрачавам хубавия ден, само ти напомням, че когато човек печели- не знае какво губи или Във всяко нещо може да се намери полза..
Искренно се радвам за теб и късметът, който те е отървал - нека има армия, но от осъзнати и мотивирани хора, а не пъпчиви и хилави пубери.

kass - ами, доста ни е сходно мнението, да. Благодаря ти за включването :)
Батко Диджей вярвам ти.

Подкрепям те за нещата, които написа и особено за мотивираните и осъзнати хора в казармата. От части и с касс съм съгласно, но не и с твърдението за дисциплината, разпределението на времето, организираността и отговорността в казармата. Казармата до преди 10години не е била истинска, както едновреме/както бащи ми ми е разкавал/.

Доскорошната казарма като цяло бе една пародия :)))

Сетих се за нещо забавно... Синът ми завърши училище през 2003 г и отпраши към морето с уговорката, ако го търсят за казарма, да го информирам. И тъй като никой не го потърси цяло лято, през есента реших лично да проверя във военен отдел на общината дали ще ходи войник, или не. Служителят в отдела беше изумен от въпроса ми, прегърна ме възторжено и каза, че иска да се снима с мен - за първи път в дългогодишната му практика майка искала синът й да ходи войник... :)

Ахахаха, е не е точно така - накрая даже се плащаше да те вземат - нали е вратичка за благи служби в МВР и други места после

damnation,братко - казармата не е загуба на време.Част от експириънса си е,нека да си плямпат дървените философи.
И винаги има какво да научиш,естествено не от старшинките,устава и прочие - там точно тийновете(които са расли в саксия) се сблъскват малко или много със закона на джунглата.
Другите по-лесно се оправихме,смея да твърдя...Примери - дал Господ.
Бях последния набор с гадните,груби кафяви униформи - мойте зайци бяха със ''зелените'',маскировъчни или НАТО-вски,каквито там се викаха...
А преди е било и по-гадно - две или три години ,нещо такова.
Друг е въпроса,че сега не е време за такова обучение - няма смисъл от такава армия.В бъдеще войните няма да се водят от пехотинци например.
Както има един готин лаф - "Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна,но Четвъртата със сигурност ще се води с камъни и дървета"...

братко, казал го е Айнщайн :)
Ето ти си бил по времето, когато може би казармата все още е било нещо полезно.
Когато аз почнах да се вълнувам от това ( да се разбира, когато класовете които ми оставаха до края на учението, станаха по-малко от вече преминатите ) казармата беше..
Това което съм се опитал да опиша :)

bash bosovete shte sa na liniq otnovo