Писал съм много и често по доста философски теми, понякога непривични и нетипични за младеж. Често сигурно съм казвал и нещо глупаво - признавам си без бой, по-добре се справям с намирането на силни и красиви слова, а не с описването на безусловни истини. От друга страна, безусловна истина не вярвам да съществува, та някак си приемам крайния резултат за добър.

Чел съм и съм чувал, от доста места, от различни хора, прозрения кога разбираш най-добре живота. Когато ти се роди дете, казват някой, когато преживееш голям срив, когато спечелиш или изгубиш нещо наистина голямо и важно. И предполагам, всяко едно от тези твърдения е потенциално вярно и истинско.
Въпреки това, смятам че най-добре разбираш живота си и себе си, когато има реална възможност скоро да го изгубиш.
Една такава ситуация, една такава опасност ти дава шанс да разбреш кой си, какво целиш, за какво живееш. С минуса че и околните разбират кой си наистина, нещо което не във всеки случай е добро.

Кара те и да си дадеш оценка, наистина обективна на направеното и казаното от теб, както и на това което си пропуснал. И ти показва какво наистина няма повече да правиш, кои грешки в никой случай няма да повториш. Какво ще направиш, от нещата които си искал винаги, ала те е било страх.

Понякога боли осъзнаването на факта че си пропуснал повече, от колкото си направил, че си разрушил повече от колко си изградил, че си съществувал повече от колкото си живял. Друг път, осъзнаваш че нещата са добре, че си щастлив. И че си живял.

И когато въпросната опасност премине, излизаш от нея пречистен, обновен и знаещ как да продължи.

Въпреки това, нека на всички нас тези моменти не ни се случват - има и по-малко стресиращи начини да опознаеш себе си и живота си. Особено когато слънцето грее а въздухът е свеж.

да си видиш поздрава:)
тенкс за 8000-ния глас!
Пожелавам ти много върхове
да покориш, в пряк и преносен смисъл:)
Лека работа!

Благодаря ти за поздрава :)

Много ми хареса пожеланието да не попадаме в онези смъртни ситуации, че тогава да се опознаваме! На мнение съм, че и това тук, което вършим всички блогери е един вид опознаване на нас самите и в същото време черпене на опит от другите. Четейки и пишейки - ПО-ПРИЯТНО е да се опознаваме така, отколкото да ме подлага Бог на смъртни изпитания! (-:

Мда :)

Когато си лице в лице със смъртта.

Много ми харесаха разсъжденията ти! Човек наистина понякога оценява стойностните неща в живота си много късно, когато ги е загубил или е на път да ги загуби... Истината е, че чак тогава разбираме какво сме имали или какво искаме да имаме... И ако все пак имаме шанса и възможността да ги задържим, ако успеем въпреки допуснатите грешки да покажем, че наистина държим на тях, тогава наистина се чувстваме пречистени и истински щастливи...
Предполагам, че всеки е преживял нещо подобно, но тогава осъзнаваме, че трябва предварително да оценяваме какво е най-скъпото и стойностно за нас, и никога да не го подлагаме на изпитания или на "хазарт”, особено, когато се касае за личното ни щастието, колкото и дяволски, съблазнително да ни изглежда другата ситуация...
Страхотно е това, което прочетох и много истинско!!!Приятна вечер ти желая!

Мерси Скарлет :)

Да, в ситуация при която живота ти виси на косъм, после всичко ти се вижда в розово :) Интересно е човек да се научи да си го цени- преди да е стигнал ръба на пропастта :)

В такъв случай хич и не искам и да се опознавам, предпочитам да си остана един напълно непознат за себе си :)

Забрави! Не се разбира!
Можеш само да правиш констатации.

Може би, ала и констатациите понякога вършат добра работа :)

вършат, абсолютно!
При някой, де.хах

Жалко е само, че такива моментни прозрения се помнят кратко. :))

може ли петъшки такъв пост :(
много депресив,да го е**...:(
За сметка на това е със силно послание
(както обикновено при теб)
Поздрави!!!

брат, той е от сряда :)
Поздрави :)

Ама много!
И аз все пак бих пожелала на себе си и другите това, което в края на поста си ни пожелал..
Съгласна съм обаче и с анонимния коментар 13 - че за жалост се помнят кратко прозренията.. Явно ежедневието успява да надделее винаги :(

П.С. Е, не винаги.... :)

Не винаги, да :)

Имал съм няколко случая, когато съвсем обикновени ситуации са ми повлиявали сериозно. Да, изводите често се забравят след време, но се случва и да променят живота на човек.

Когато ти се роди дете , разбираш как се ражда живота.
Когато изпратиш близък в последния му път към вечността , разбираш колко е кратък живота.
Когато намериш любов , разбираш колко красив е живота.
Когато изгубиш любов , разбираш колко самотен е живота.
Когато стане реална опасността за живота ти , разбираш колко крехък е той.
Ако пък недай боже ,сториш непоправимо зло и се стигне до разкаяние и безсилното желание да върнеш времето - тогава разбираш колко е ценен живота и колко отговорно трябва да се отнасяш към него.

В живота на всекиго има повечето от изброените етапи. Всяко от тези преживявания прошарва косите ни и ни прави по-мъдри. И всеки път опознаваме нова страна на този чуден дар - Живота.

че само пред сериозно изпитание, каквото е опасността да се загуби живота, човек си прави истинска равносметка - честно докрай, без илюзии. Преодоляването е невероятен катарзис, след който се чувстваш като новороден. Виждаш, чуваш и мислиш много по-ясно и всички маловажни неща отпадат автоматически. Вътрешната си свобода осъзнаваш като безкрайна. Нищо не е по-важно от живота, който осъзнаваш, че можеш да промениш...
Би трябвало, при толкова натрупан световен опит и мъдрост, това да се случва и без подобно стресиране. Всъщност става, но по-рядко, а не бива да е така.

:) да