Почти няма съвременна книга, без правописни грешки! Явно повечето редакции са изхвърлили коректорите. За преводите, въобще не ми се говори. Стигнах до там, че като взема някоя книга, най-напред я поглеждам името на преводача. Има и кдърни, но явно тяхната такса за това е висока и издателсвата не ги наемат.

krotalka, всяко зло за добро.
Някой романи съм ги чел на български като по-малък, а наскоро и на английски. И в определени случаи, съм оставал с впечатлението че са два различни романа :)

Ще говоря като бивш продавач на вестници, който успешно продаде първата от колекциите.

Плюсове: от чиста колекционерска страст или заради интериора в дома, много започват да ги купуват, но човешкото сърце се мъчи да оползотвори всичко което има до край. На шега, започват да ги четат. Зарибяването е 100%, много такива случаи имам, дори и един дебеловрат, който си ми призна, че допреди колекцията е бил прочел три книги. Първата, която го грабна си бяха "Диви разкази", а после се понапънал в началото и после го грабнала, вече закупената "Лолита". Събра ги и четиридесетте. Коя прочел, коя не прочел.

Втори много голям плюс. Между световните заглавия имаше и български книги. Взимаха се колкото световната класика. В никакъв случай не са по-лоши, но български книги, по-малко се купуват. Така се прочетоха и някои български заглавия.

Трети: във вестниците се пописа повече за книги отколкото иначе, а това е доста интересно, за мен поне. Дори хора които нямат физическата възможност и времето да прочетат всичко, вече са наясно с част от съдържанието, а това е вдигнато ниво на масова култура.

Минус: обективна оценка е невъзможно да се направи. В колекцията, каквато и да е тя, все ще има пренебрегнати заглавия. Няма как.

Всичко което си изписал адаш, е така.
Но какво мислиш за качеството на самите книжки ? :)

Ами една хубава и добре оформена книга не би могла да се продаде заедно с всекидневник ...За два лева - толкова...иначе си е тотална набутвация за издателите...

Но въпреки че не е изпълнена добре , подобна идея има иположителен ефект - връща народа към спрягането на глагола Чета , че сме го позабравили в послединте 20 години

Новите даже не съм ги видял. Не мога да кажа нищо, но утре ще си поръчам, майка да ми донесе. Не купувам книги на книжен носител, по причината, че живея много чаргарски. Местя се постоянно и ми се къса сърцето, когато при преместването не открия заглавия или трябва с доста да се разделя още на тръгване.

Аз съм за електронна книга и да тегля е-book. За да си нося библиотеката в джоба. Колкото и да обичам миризмата на хартия, това е моя живот. За добро или лошо.

разбирам те адаш :)
stefani само първата бе два лева, за зарибявка - след това по 9,90 :)

не съм се и надявала бе ще са по два лева...но все пак са си доста по-евтини от красиво оформените издания по книжарниците...между другото ,искам да отбележа че най-лъскавите последни издания на много от книгите далеч не гарантират качествен превод и професионална редакция...в къщи почти не купуваме вече книги , но понякога хвърлям по един поглед по рафтовете на книжарниците...определено едно време бяха по качествени книжките...дори и тези с меки корици , и на жълтава хартия ...това е лоша тенденция , и мисля че отказва и книгоманите от купуване на книги...

Горките колеги, ще трябва да разпитам майка, за ужасния й ден. При първата поредица: "Името на розата" беше безплатна. Над двеста книги получих, до 7 30 нямах нито една, а бяха ми поръчали от предишният ден. От 7 30 до 15 00 трябваше да се кълна, че нямам скрити книги. Само дето не ми вдигнаха будката във въздуха.
Това е като е на аванта.

Напълно съгласен. Не съм виждал самите книги за да говоря за изработката им, но като гледам как в наши дни всичко се прави през куп за грош, нищо чудно да са лъснати на външен вид, но – както казваш – още на второтго или третото четене да станат на парцал. Лошото е наистина в нивото на преводите. Ужас. Преди години купих за децата "Малкият лорд Фаунтлерой" – ново издание и после се оказа, че нашите я имат същата книга, но издадена през шестдесетте. Амиииии... разликата беше огромна. Едното беше написано на език, който да вдъхнови всекиго, камо ли дете, а другото ми приличаше на новинарска сводка. Жалко.
Все пак е налице и положителната страна – току виж някой, който си ги копува само за интериор открил що е това книга...

първата колекция беше по-добра. Там не ми допадна това, че всички бележки са на края на книгите и е необходимо постоянно разгръщане.

От втората колекция съм още до първата книга. Възможно е след няколко прочитания книгите да се поразпаднат в този си вид, ама то пък кой ли ще ги чете толкова пъти. :)

Идеята книга + вестник е добра, прави книгите по-лесно достъпни - за съжаление има хора, нестъпващи в книжарница.
Че много от заглавията са четени - нормално е - и двете колекции са от избрани произведения (по нечии критерии).

Мисля да си купя и втората колекция, без оглед на това, каква част вече съм чела. Някои неща не се втръсват от предпочитане.

Не ме притеснява дали ми ходят на интериора в това червеничко, както преглътнах и предните синички - стоят в затворен шкаф. И да искам да си купя нова секция и да ги наредя, трудна работа. Сега ги продават не за книги, ами по размера на плазмата. :)))

Ползваш и хвърляш - това е манталитет!
А изкуството на превода е тема без край.Сетих се за преводите на Шекспир - Валери Петров и всички останали.
Ако четеш Дантевия "Ад" от различни преводачи, можеш, както по-горе е отбелязано, да решиш, че са различни произведения!
Приятна вечер!

tit аз пък съм инат, та ще ги запазя за децата нечетени :P

това е благоразумие, не инат!

Благодаря за разбора! И понеже имам поне трийсетина от произведенията, хич няма да си давам зор да започвам да събирам тия! Още повече, че "24 часа" никак не е от любимите ми вестници :)

ахахахаха може и да си права tit :)
mamkamu на мен ми се наложи да ги изоставя навремето, докато сменях по две квартири годишно...
Иначе, поне на повечето места, можеш да си вземеш само книжката, без вестник ( аз чета безплатния Новините Днес и Телеграф, рядко и Станадарт от пресата )

затова не съм чула за тази колекция, но какво ще кажеш за превод на Street car name desire като Улична кола, наречена Дезире! Или просто - "Трамвай Желание" Какво ли не съм видяла и чула - не ме изненадваш. Но ако така повече хора се приучават към четене - няма лошо.