Нещо ме накара да направя аналогия между живота си в "бедните" години, когато се прехранвах като барман, кабелджия, охрана, куриер, хигиенист, продавач и дори ( смейте се сега на воля ) майстор строител - поставям диалуминиеви плоскости, дограми и решетки всЕкакви . и живота си сега - като "богат" IT специалист.
Може би инатите хора в lifestyle, който продължават да публикуват всичките ми писания от барманския период ( които имам за най-слабите, тотални литературни говна, изписани от мен ) са причината. Може би неизменното недоспиване, станало част от паспорта ми и моя запазена марка ( заедно със сенките под очите ). Може би есенния мрак и хлад са плъзнали дори в моята душа, прогонвайки временно моят циничен и криворазбран, но непреклонен оптимизъм. Кой знае ?

И тогава ставах рано, рано ставам и сега.  С малката разлика, че тогава ставах рано за да започна работа като нормалните хора, а сега за да стигна достатъчно навреме, че да имам време да си прочета вестника и да си изпия кафето, подготвяйки се за деня. И тогава розовите ми сънища бяха свързани с това как мятам будилника в кофата, и сега.
Не се е променило и пътуването с градския транспорт - все тъй бавно, неудобно, нередовно, но пък даващо ми възможност да си слушам спокойно музика и да си чета. Все тъй не ставам пред пенсионерите, твърдо убеден че след като имат сили да хойкат по цял ден насам-натам, имат сили и да постоят прави. Все тъй отстъпвам място на бременни, майки с деца или пък сами деца, убеден че се нуждаят повече от място - повече от мен поне.
Когато бях куриер прекарвах по-голямата част от деня си в рейсовете, научих тънкостите в скоростното заемане на място и правенето на луд за пред контролата. Сега не пътувам гратис, не че се е променило мнението ми, че цените са прекалено високи за толкова скапан транспорт - но нямам време да се карам с контролата.
Все по-рядко чета в рейса.Или ако чета - то предимно вестници.

И тогава и сега копнеех за любов. Като тийн - да я срещна, да я вкуся. Сега - да не и позволявам да увехне. Да не и позволя да остарее ( което ми се струват излишни кахъри - влюбен съм до уши ). Да се възползвам от всеки един нейн аспект, докато съм млад, докато имам мечти, докато не съм се предал пред живота.

Мечти. Бях голям мечтател, и макар и егоистично да мечтаех за слава, богатство и власт, вместо за световен мир, намирах покой в мечтите. Сега мечтая за собствен дом и щастливо семейство, което по един определен начин е дори по-егоистично. Важното е, да има мечти човек.
И тогава пишех - правя го и сега. Тогава с визията как ще пребъда, ще се превърна в романист, ще покажа че някой в България може да бъде писател с главно П а не просто хроникьор на поредната криза ( защото мили сънародници, ние от криза, някаква криза, не сме излизали в последните 800 години ). Сега съм скромен хроникьор, радващ се когато намери вдъхновение, най-често в чувството за онеправданост, да напише 20 реда, крещейки "това не ме кефи!" и осъзнавайки че го прави за да затапи безпомощноста си.

Тогава получавах заплащане колкото да продължа да съществувам физически - сега, колкото да осъзная че дори да оцелявам, далеч не живея. Нека сме честни. Всичко е пари, купува се с пари, прави се по време на търсенето им, оправдава се с липсата им.
Освен ръкоблудството, стомашните газове и поезията.

И тогава, и сега бунтарството ми идеше отръки. С малката разлика, че вече не протестирам против застрояването на Странджа, не мятам камъни по чужди посолства и не се подписвам за правата на човека. Стига ми като бунт, че ходя небръснат на работа и не си декларирам страничните доходи. Рано или късно, ще дойде момент в който бунтът ми отново ще е да си лягам след часа в който ми е казано и да ям сладко - важното е да е някакъв бунт.

И така стигам до извода, че нищо не се е променило в генерален план - така че, мога да си позволя да продължавам с циничните критикарски постове. И с причиняването на болки в стомаха, използвайки метода на безумно смешното писане, поне от време на време.

И че изписах тези редове, защото днес не ми се работи :)

Самокритично, самоиронично!
Хареса ми!
:)

Самоиронията и самокритиката са най-доброто огледало което можеш да откриеш. Рядко показва нещата красиви - показва ги истински :)

10x !!!

Моля.Надявам се на по бира ще споделиш и за какво ми благодариш приятелю :)

Супер!

Проста истина. дали е супер не знам

занимава никой с мен! Но засега никой не чува молитвите ми!

Така, че има и по - големи откачени мисли от твоите!

Кафене, това може само да ме радва - ако аз бях най-откачения, то бихме живели в един твърде сив свят

"Това да се смееш над себе си ти създава илюзията, че не се самозалъгваш." (Джон Фаулз) Нямаше как да не споделя тая мисъл тук. :))
Иначе постът е страхотен. Успя да ме разсмее и разплаче само докато го изчетох! А даже няма изгледи да ми идва скоро! :))) Следователно много те бива. ;)

Мерси :)

Леле, само си представям какво ще сътвориш, ако ти дойде вдъхновение :):):) Но си прав - важното е да се мечтае и да не спираме да се бунтуваме даже и да е срещу дребни неща, иначе нещата не отиват на добре.

Обикновенно, когато ми дойде вдъхновението не сътворявам нищо - прекалено зает съм с редактиране и самокритика. Не трябва да спираме да мечтаем. :)