Блогрол
Постинг
31.12.2009 10:49 -
Балкански Дзен
Автор: damnation
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3839 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2009 10:51
Прочетен: 3839 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 31.12.2009 10:51
Отшелникът седеше на голата скала, оставяше се на милувките на вятъра и се наслаждаваше на първите слънчеви лъчи. Тогава се случи отново.
- Учителю ! Учителю ! - викаше някой с немощен глас.
Отшелникът не беше никакъв учител, нито мъдрец. Живееше в планината, просто защото му бе писнало от хората и искаше спокойствие, ала както често се случва, колкото повече се борим срещу нещо, толкова повече го привличаме към себе си.
- Учителю ! - продължи гласчето.
Старецът недоволно отвори едното си око. На каменната тераса пред пещерата се бе пльоснал задъхан поредният глупак, решил че щом някой живее в уединение, то със сигурност е носител на вселенската мъдрост. Поне носеха храна на отшелника, та с времето бе свикнал да им пробутва красиво звучащи безмислици и да ги отпраща.
- Да ? - недоволно отговори
- Идвам да ви питам учителю... да знам.... къде е бъдещето ми ! - с грейнало лице изплю въпросът си момчето.
Изминаха няколко мълчаливи минути, преди да се сети и да подаде торбата с храна на отшелника.
Старецът набързо прибра припасите по безбройните джобове на дрипавото си облекло и огледа търсачът на мъдрост - хилаво бледо хлапе, носещо очила с дебели стъкла и телени рамки. Сякаш имаше голям светещ надпис "МЕИ" на челото.
- Бъдещето ти е .... там ! - старецът хаотично посочи хоризонта с един от дългите си кокалести пръсти. - Хайде сега, отивай да го търсиш !
Това обикновенно бе достатъчно. Молителите с грейнали лица тръгваха надолу по планината, замислени над думите и търсещи липсващото скришно значение в тях. Явно често го и намираха, защото все повече навлеци търсеха отшелника за съвет. Е, имаше и такива които прекалено замислени не стъпваха на правилният камък слизайки надолу и се пребиваха, но това като че ли само правеше цялото преживяване по-интересно и мистично.
Този път не подейства....
- Къде там ? - попита момчето. Челото му се сбръчка от усилието да отгатне.
- Там бе, там ! Вгледай се и ще Го видиш !
- Ъм... виждам.... иглолистни дървете, предимно борове...
"Сега ще се махне" - помисли си Отшелникът.
-.... има переста облачност, вероятно скоро ще задуха много силно...
" Хайде бе, не може да си толкова упорит..."
-.... виждам различни птици, струва ми се че онова там е Corvus Corax а онова....
" Ох божее.....забранете учението ! "
- ...не мога да не отбележа следите в небето оставени от самолет, вероятно пътнически...
- Спри ! - изкрещя отшелникът, и за да подсили ефекта, удари близката скала с одяланата дрянова тояга, която носеше предимно за да си придава важност дори докато е сам - Ей там ти е бъдещето - на Запад ! На ЗАПАД ! Айде махай се сега !
Младежът си тръгна, и след време наистина намери бъдещето си. На Запад.
- Учителю ! Учителю ! - викаше някой с немощен глас.
Отшелникът не беше никакъв учител, нито мъдрец. Живееше в планината, просто защото му бе писнало от хората и искаше спокойствие, ала както често се случва, колкото повече се борим срещу нещо, толкова повече го привличаме към себе си.
- Учителю ! - продължи гласчето.
Старецът недоволно отвори едното си око. На каменната тераса пред пещерата се бе пльоснал задъхан поредният глупак, решил че щом някой живее в уединение, то със сигурност е носител на вселенската мъдрост. Поне носеха храна на отшелника, та с времето бе свикнал да им пробутва красиво звучащи безмислици и да ги отпраща.
- Да ? - недоволно отговори
- Идвам да ви питам учителю... да знам.... къде е бъдещето ми ! - с грейнало лице изплю въпросът си момчето.
Изминаха няколко мълчаливи минути, преди да се сети и да подаде торбата с храна на отшелника.
Старецът набързо прибра припасите по безбройните джобове на дрипавото си облекло и огледа търсачът на мъдрост - хилаво бледо хлапе, носещо очила с дебели стъкла и телени рамки. Сякаш имаше голям светещ надпис "МЕИ" на челото.
- Бъдещето ти е .... там ! - старецът хаотично посочи хоризонта с един от дългите си кокалести пръсти. - Хайде сега, отивай да го търсиш !
Това обикновенно бе достатъчно. Молителите с грейнали лица тръгваха надолу по планината, замислени над думите и търсещи липсващото скришно значение в тях. Явно често го и намираха, защото все повече навлеци търсеха отшелника за съвет. Е, имаше и такива които прекалено замислени не стъпваха на правилният камък слизайки надолу и се пребиваха, но това като че ли само правеше цялото преживяване по-интересно и мистично.
Този път не подейства....
- Къде там ? - попита момчето. Челото му се сбръчка от усилието да отгатне.
- Там бе, там ! Вгледай се и ще Го видиш !
- Ъм... виждам.... иглолистни дървете, предимно борове...
"Сега ще се махне" - помисли си Отшелникът.
-.... има переста облачност, вероятно скоро ще задуха много силно...
" Хайде бе, не може да си толкова упорит..."
-.... виждам различни птици, струва ми се че онова там е Corvus Corax а онова....
" Ох божее.....забранете учението ! "
- ...не мога да не отбележа следите в небето оставени от самолет, вероятно пътнически...
- Спри ! - изкрещя отшелникът, и за да подсили ефекта, удари близката скала с одяланата дрянова тояга, която носеше предимно за да си придава важност дори докато е сам - Ей там ти е бъдещето - на Запад ! На ЗАПАД ! Айде махай се сега !
Младежът си тръгна, и след време наистина намери бъдещето си. На Запад.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА - 2010!
цитирайХехехе....
Ама има и друг момент:
Стар пес наблюдавал младо куче, което неистово си гонело опашката.
– Защо го правиш? – попитало старото куче, а младото разказало:
– Изчетох много книги, изучих природата на всяко едно нещо, разсъждавах за Вселената, натрупах много познания, и накрая разбрах, че моето щастие се крие в опашката ми. Ако успея да я хвана, то ще си бъде мое.
– Знаеш ли – подръгнал се замислено зад ухото старият пес, – и аз изчетох много книги, изучих природата на всяко едно нещо, разсъждавах за Вселената, натрупах много познания, и накрая също разбрах, че моето щастие се крие в опашката ми. Но установих, че не е необходимо да го гоня, защото където и да вървя, опашката винаги си ме следва.
:):):)
Айде хаирлия да е новата година :):):)
цитирайАма има и друг момент:
Стар пес наблюдавал младо куче, което неистово си гонело опашката.
– Защо го правиш? – попитало старото куче, а младото разказало:
– Изчетох много книги, изучих природата на всяко едно нещо, разсъждавах за Вселената, натрупах много познания, и накрая разбрах, че моето щастие се крие в опашката ми. Ако успея да я хвана, то ще си бъде мое.
– Знаеш ли – подръгнал се замислено зад ухото старият пес, – и аз изчетох много книги, изучих природата на всяко едно нещо, разсъждавах за Вселената, натрупах много познания, и накрая също разбрах, че моето щастие се крие в опашката ми. Но установих, че не е необходимо да го гоня, защото където и да вървя, опашката винаги си ме следва.
:):):)
Айде хаирлия да е новата година :):):)
Всичко най-добро през 2010-та !!! :)
цитирай
4.
xfire -
Какво го слушаш този стар отшелник, ...
05.01.2010 20:03
05.01.2010 20:03
Какво го слушаш този стар отшелник, той е менижър Човешки ресурси на някой западен концерн /под прикритие/, тръгнал на лов за "умове" на безценица:))))
цитирайТърсене