В наши дни е много много модерно да мразиш нещо, да се обявяваш публично срещу него и да нямаш ни грам идея защо го мразиш.
Масово се обявяваме против западните празници – св. Валентин, Хелуин, Коледа, различните там дни на бащи, деца, международният ден на хомосексуалистите, денят за борба против спина и рака и каквото там се сетите.
Защо ? – защото е чуждо, защото измества нашето, защото е продукт на икономически интереси, защото е това, защото е онова. А дали не е защото сме бедни, сиви душици, не можещи да гледат как другите около нас се веселят ? Защото сме замръзени някъде във времето между края на османското и началото на комунистическото иго, та всичко идващо от където и да е извън границите на родината е лошо и чуждо ?
Тогава, хайде, така да е – нека тотално изтрием всеки чужд празник от календара, от земите ни и да продължим напред. Имаме си повече от достатъчно наши празници...
Само че, не ги тачим. Не знаем какво олицетворяват, от къде идват, как да ги празнуваме, даже как да се поздравяваме за тях. И отново ги мразим....
Отново с безумни идеи – някой ги мразят защото били езически, други защото били християнски, едни ги мразят защото харчат прекалено много пари покрай тях, други защото не печелят нищо покрай тях. Мразим ги, защото те, празниците са ни виновни когато преядем, препием и се охарчим, мразим ги, защото заради тях ни болят глави и стомаси. Шефовете ни ги мразят, защото покрай тях не работим.
Ок, нека изчегъртаме и нашите празници от календара, и ето – имаме 365 дни в които не празнуваме. Какво ни остава ? Да работим !
Е да ама не. Мразим българския начин на работа, понеже е бавен, неефективен, скъп, и отстрани изглежда сякаш мързелуваме. Мразим и чуждия, защото е забързан, опасен, носещ стрес и риска всички наоколо да разберем, че не ставаме и за чеп за зеле. Мразим родният труд, защото е ниско платен, защото е свързан с много крадене, далавери, хитруване, защото се напредва със връзките, а не със знанието и уменията ни. Мразим и чуждия,защото няма как да се скатаваме, да крадем, да си подливаме вода, защото трябва да покажем умение, а факта че шефа ни е свако все не стига да се издигнем. Мразим, мразим ,мразим...
Супер ! Изтриваме и труда, прогонваме го от живота си във всичките му форми, и понеже нямаме вече ни празници, ни делници, се отдаваме на безметежно съществуване. Но...
Мразим цигарите. Мразим и непушачите. Мразим пиенето, и не можем да понасяме трезвеника дето ни се бърка.
Мразим книгите, защото хабят много време и действието е бавно, мразим филмите защото са повърхностни и прекалено забързани, мразим театъра защото ту е забързан, ту провлачен, пък и не можем да пушим, пием, пърдим и правим секс докато го гледаме. Мразим всъщност всичко и всички – като опит да намерим кой и какво да ни е виновно за нашите проблеми, като начин да си затворим очите и да не приемем истината, че животите ни са в собствените ни ръце, и трябва да вземем да направим нещо с него, а не да чакаме на родители, бог и Европа, по-лесно ни е да мразим и да облъскваме, от колкото да проемем живота и света с целият им набор от плюсове и минуси.
Мразим, мразим и мразим. Сигурно няма по-мразеща нация от нас по света. Но е крайно време малко по малко да спрем да мразим чак толкова. Защото на една крачка е прозрението, че всъщност ние мразим и себе си. И поради това бавно и сигурно се затриваме...
Мисля че мразенето е вид светоглед. Дай ни да отричаме и да заклеймяваме.А всичко това е плод, според мен, на личностна неудовлетвореност, на себенехаресване .
Глупава, погрешна, неправилно насочена, такава която изяжда и нас, и околните, безнадеждна и обречена самозащита, по скоро агония причинена от страхът да приемем реалноста.
Гледам,че тук няколко дни се надига глас срещу анонимността. А според мен не става въпрос за анонимност, а за точно този тип омраза, за която говорим тук.Омразата не е анонимна, тя си има име, независимо как се води по лична карта
Анонимноста в блога, сама по себе си, не е нещо лошо - всеки има право на такава, или поне на илюзията за такава.
Друг е въпросът за конкретните проявления на тази анонимност - факт е, че повечето анонимни мнения са гадост. А не мога да повярвам, че повечето българи, нямащи акаунт в блога, са гадняри, та в случая говорим за нещо преднамерено, далеч не случайно и не толкова "анонимно".
Защото в България си мислим, че сме пенкелери или някакъв вид метафизици, за които е еднкаво лесно да програмират, да карат самолет или да лепят гипсокартон. За мене поради вродената ни надцененост и нереален поглед към взъможностите и потенциала ни, става много лесно да намразим света около нас и да го заклеймим като нещо което е против нас.
Анонимноста в блога, сама по себе си, не е нещо лошо - всеки има право на такава, или поне на илюзията за такава.
Друг е въпросът за конкретните проявления на тази анонимност - факт е, че повечето анонимни мнения са гадост. А не мога да повярвам, че повечето българи, нямащи акаунт в блога, са гадняри, та в случая говорим за нещо преднамерено, далеч не случайно и не толкова "анонимно".
аз точно за нея говоря, защото с нея те, тези които се оплакват, олицетворяват всички анонимни. А аз това казвам,че няма анонимност, всяко поведение си има име.Омразата е омраза.Добронамереността добронамереност.Интелектът-интелект.
25.02.2010 22:47
