Прочетен: 8887 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 12:26
Част Втора : Интервюто – пот, нерви и сблъсък със стръвни HR-и
Честито ! Вие намерихте обява за работа, в която има глупости под допустимият максимум, пратихте документи, и очаквано или не, бяхте поканени на заветното интервю ! Или пък, имате някакви връзки в дадената компания, та прескочихте часта с четенето на обява, което евентуално ви е спестило малко нерви и е помогнало определено количество от мозъчните ви клетки да оцелеят.
Не бързайте да се радвате...
Предстои би среща със събирателното на некадърност, комплекси, непосилни претенции подплатени с невъобразима некомпетентност, със секретарките на 21-ви век, със обичните на всички HR-и.
Знам, че има и такива които са наистина добри професионалисти, вършат си съвестно и правилно работата по подбор на персонала, и аз ( като прост софтуерен екперт-журналист-медиен консултант-сценарист и още каквото там изпълнявам на разни места ) мога само да им дишам прахта. Ако мога да си позволя да цитирам Пратчет, подозирам и че има честни адвокати и курви със златни сърца. Просто са изключение...
Сега, във вашите представи, агентът по човешки ресурси е задължен да подбира персонала по психологически критерии, мотивационно формулиране и оценка на уменията, да се грижи документацията да е изрядна, а всички хартишки ( болнични, молби за отпуски, парични преводи и анекси към договора ) да стигат до нужното звено от фирмата. Във вашите представи, HR-ите са хора с висше ( нещо хуманитарно ), богата култура, хора можещи и знаещи, към които можеш да се обърнеш и на които да разчиташ, хора подбрани заради професионализма си.
Истината е...
Че те подбират персонал предимно по симпатии, освен когато кандидатът не е нечий познат или роднина, нещата не са уговорени предварително, дори и чрез подкуп, или просто кандидатът не е съгласен да работи като вол за жълти стотинки. Те се грижат за документацията колкото да не заспят, чакайки последният момент за всичко, прекалено заети да си стискат пъпките и да играят Mafia Wars или Farmvile, без да им пука дали ти не вегетираш чакайки заветната заплата/болнични/разрешение да отсъстваш и тъй нататък. Понякога разбира се част от задълженията им е, да си разтварят широко краката пред определени лица намиращи се по-нагоре в йерархията. Рядко имат висше, още по-малко пък подходящо, общата култура им стига да се вихрят в Най-клуб, често са крайно неграмотни ( погледнете първата част за обявите ) и са подбрани по следните критерии : колко чаровно се усмихват, до колко са развити вторичните им полови белези, как изглеждат в къса поличка.
Има изключения. Познавам такива. Броят се на пръстите на крайно невнимателен стругар...
Та, след като ви запознах, всъщност доста по-обстойно отколкото обектите заслужават, с това което ви очаква, да продължим.
Обикновенно, винаги се колебаем как точно да се облечем и да изглеждаме когато се явяваме на интервю. Ето ги съветите на човек, който за ташака е ходил на много интервюта и е печелил длъжноста на повечето от тях ( като има длъжности, които още се чудя защо отказах ) – облечете се добре, прилежно, но в никакъв случай ТВЪРДЕ модерно или ТВЪРДЕ луксозно, особено ако сте жена. Защото срещу вас в 99% ще стои жена, далеч от какъвто и да е професионализъм, без особено високо заплащане и никак няма да ви обикне ако носите дрехи, които не може да си позволи. Това не значи, да сте по анцуг, с двудневна брада или останки от вчерашен грим – просто се постарайте да изглеждате добре.
Друго важно нещо е нагласата – постарайте се да сте колкото се може, по-спокойни. Наистина. Нервното и притеснено поведение е винаги във ваш ущърб. Което е донякъде нормално, пък и кифлата срещу вас надали може да направи толкова сложни умозаключения като „ наистина иска тази работа, важна е за него/нея, затова са нервите”. Изчакайте с кафето с кола за след интервюто, моля ви. Опитайте се да се държите колкото се може по-естествено, това е най-доброто решение.
Често ме питат по време на интервюто – Вие сте много спокоен, защо ?
Обикновенно отговарям – И в момента имам добра работа, няма какво да загубя, така че нямам за какво да се притеснявам. Казвам това, дори и да не отговаря напълно на истината. Хем ми създава образ на самоуверен и спокоен човек, хем в плитките мозъчета на HR-а се заражда мисълта „ О, той е доволен от работата си, но тази му се струва по-добра, супер !”.
Не бъдете прекалено скромни, позволете си доза нахалство дори – няма нищо срамно да питаш за заплата, отпуски, задължения, възможности за развитие в кариерата. Не се притеснявайте да изтъкнете уменията и опита си. Но не бъдете прекалено нагли, освен ако не се борите за длъжност на търговец – навремето с много наглост бях одобрен за брокер на ценни книжа. Не ме изкефи обстановката в офиса и не отидох да подпиша офертата за работа, но разговора протече ето така :
- Вие нямате икономическо образование ?
- Не
- Вие нямате всъщност никакво образование ?
- Не
- И не смятате ли, че това би било пречка ?
- Не, по нагъл и напорист кандидат няма да намерите.
Не че е повод за гордост... Идеята е – не се свивайте. Питайте каквото ви интересува, покажете кои и какво сте – така или иначе, те искат да купят труда и уменията ви, не вашата усмивка и облекло.
Голяма част от HR-ите се опитват да минават за психолози, задавайки ви глупави въпроси, от отговора на които едва ли можете да спечелите нещо, но доста можете да загубите. Ето примери :
- Какво ви накара да напуснете предишната си работа ? – и затаяват дъх очаквайки порой от оплакване, мрънкане и клюки за конкуренцията. И въпреки че ако им дадете очакваното, те ще се изкефят, най-вероятно ще си напишете сами една черна точка. Все пак, след като можете да оплювате щедро предишната си работа, сигурно ще го правите и с тази. Отговорете нещо тип „просто искам да сменя обстановката” и ги оставете да си напъват мозъчето какво трябва да значи.
- Какво би ни накарало да не ви вземем да работите тук ? Да се разбира като : какви са ти минусите, че аз нещо не ти ги виждам, пък не може да нямаш. Любезно ви карат да си вкарате автогол. Намерете как да отклоните въпроса или да се направите на глухи.
- Какви хобита имате ? Това само по себе си не е подхлъзващ въпрос. Просто глупавият човечец срещу вас незнайно защо ( може би е чел HR for Dummies ) си мисли, че хобито и интересите ви могат да покажат какъв служител сте. Тъпо. Сещам се за един човек крайно обичащ изкуството и далекоизточната философия. Ханибал Лектър. Хайде направете връзка между него и интересите му.
- Как се виждате след пет години ? Пак глуповат опит на доморасли психолози. Повечето от нас ( респективно вас ) си нямате ни най-малка представа какви и къде ще сте след 5 години. Евентуално имате мъглява визия за след две. Отговорете нещо от сорта на „ заемащ отговорна длъжност в компанията, отговаряща на постигнатото от мен и усилията
ми” и оставете човека отсреща да самодоволства и колко добър психолог е, и какъв готин кадър ще наеме.
Отново, има и други подобни въпроси и постановки, които евентуално съм пропуснал – чувствайте се свободни да ги споделите, за да ги обсъдим заедно.
Ваш ироничен и циничен : Damnation
Post scriptum : това не е последната част от темата...
Намаханите и свръхамбициозните се режат най-често, смятани са за проблемни, спорещи и създаващи нездрав климат...
Смятам да следя темата!
;)
;)
– Пиеш ли?
– Ами от време на време, по повод... разумно – гледам да налучкам златната среда.
– А псуваш ли? – стреля отново, при което започвам да се почесвам, а тя продължава: – Не бе, просто ако не пиеш и не псуваш няма да можеш да се оправяш с шофьорите!
:)
22.03.2010 17:03
Честно казано, темата ме подсети за нещо подобно, писано преди враме от Иво Сиромахов. Ето линк, в случай, че някой иска да погледне: http://www.ivosiromahov.com/2_article/a50.html
А се сещам и за нещо, което ми прави впечатление напоследък. Например еволюцията на една професия: амбулантен търговец -> търговски агент -> търговски представител -> бизнес интегратор (каквото и да значи тази прелестно-прекрасна глупост, току-що я видях в обява за работа, с пояснение, щото явно доста хора са се обадили да питат като какво пък чудо ще е това). Та такива ми ти работи!
Между другото, пробвах метода "доволна съм и от настоящата си работа, но просто търся промяна" преди време. Знаеш ли какъв беше отговора на г-жата? "Ами то аз избягвам да назначавам хора, които са доволни от работата си, защото идват с твърде големи очаквания." Цитатът е съвсем точен. При това говоря за фирма, която е много популярна в България, а не за някоя еднодневка, ама хайде да не правя "реклама" - няма да споменавам име.
Що се отнася до хобито... Сега се чудя какво ли ще се получи, ако спомена например, че хобито ми е например лов на едър дивеч. Дали няма да получа работата, само и само да не цъфна в офиса с някоя едрокалибрена двуцевка? Трябва да опитам. Обещава да стане забавно. :о)))
А за госпожата - ами... поредното доказателство че по безполезни хора от "човешки ресурси" няма :)
04.04.2010 19:31