Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 11:45 - Бизнес и работа – комично и критично 2
Автор: damnation Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8887 Коментари: 22 Гласове:
13

Последна промяна: 19.03.2010 12:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Част Втора : Интервюто – пот, нерви и сблъсък със стръвни HR-и

Честито ! Вие намерихте обява за работа, в която има глупости под допустимият максимум, пратихте документи, и очаквано или не, бяхте поканени на заветното интервю ! Или пък,  имате някакви връзки в дадената компания, та прескочихте часта с четенето на обява, което евентуално ви е спестило малко нерви и е помогнало определено количество от мозъчните ви клетки да оцелеят.

Не бързайте да се радвате...

Предстои би среща със събирателното на некадърност, комплекси, непосилни претенции подплатени с невъобразима некомпетентност, със секретарките на 21-ви век, със обичните на всички HR-и.

Знам, че има и такива които са наистина добри професионалисти, вършат си съвестно и правилно работата по подбор на персонала, и аз ( като прост софтуерен екперт-журналист-медиен консултант-сценарист и още каквото там изпълнявам на разни места ) мога само да им дишам прахта. Ако мога да си позволя да цитирам Пратчет, подозирам и че има честни адвокати и курви със златни сърца. Просто са изключение...

Сега, във вашите представи, агентът по човешки ресурси е задължен да подбира персонала по психологически критерии, мотивационно формулиране и оценка на уменията, да се грижи документацията да е изрядна, а всички хартишки ( болнични, молби за отпуски, парични преводи и анекси към договора ) да стигат до нужното звено от фирмата. Във вашите представи, HR-ите са хора с висше ( нещо хуманитарно ), богата култура, хора можещи и знаещи, към които можеш да се обърнеш и на които да разчиташ, хора подбрани заради професионализма си.

Истината е...

Че те подбират персонал предимно по симпатии, освен когато кандидатът не е нечий познат или роднина, нещата не са уговорени предварително, дори и чрез подкуп, или просто кандидатът не е съгласен да работи като вол за жълти стотинки. Те се грижат за документацията колкото да не заспят, чакайки последният момент за всичко, прекалено заети да си стискат пъпките и да играят Mafia Wars или Farmvile, без да им пука дали ти не вегетираш чакайки заветната заплата/болнични/разрешение да отсъстваш и тъй нататък. Понякога разбира се част от задълженията им е, да си разтварят широко краката пред определени лица намиращи се по-нагоре в йерархията. Рядко имат висше, още по-малко пък подходящо, общата  култура им стига да се вихрят в Най-клуб, често са крайно неграмотни ( погледнете първата част за обявите ) и са подбрани по следните критерии : колко чаровно се усмихват, до колко са развити вторичните им полови белези, как изглеждат в къса поличка.

Има изключения. Познавам такива. Броят се на пръстите на крайно невнимателен стругар...

Та, след като ви запознах, всъщност доста по-обстойно отколкото обектите заслужават, с това което ви очаква, да продължим.

Обикновенно, винаги се колебаем как точно да се облечем и да изглеждаме когато се явяваме на интервю. Ето ги съветите на човек, който за ташака е ходил на много интервюта и е печелил длъжноста на повечето от тях ( като има длъжности, които още се чудя защо отказах ) – облечете се добре, прилежно, но в никакъв случай ТВЪРДЕ модерно или ТВЪРДЕ луксозно, особено ако сте жена. Защото срещу вас в 99% ще стои жена, далеч от какъвто и да е професионализъм, без  особено високо заплащане и никак няма да ви обикне ако носите дрехи, които не може да си позволи. Това не значи, да сте по анцуг, с двудневна брада или останки от вчерашен грим – просто се постарайте да изглеждате добре.

Друго важно нещо е нагласата – постарайте се да сте колкото се може, по-спокойни. Наистина. Нервното и притеснено поведение е винаги във ваш ущърб. Което е донякъде нормално, пък и кифлата срещу вас надали може да направи толкова сложни умозаключения като „ наистина иска тази работа, важна е за него/нея, затова са нервите”. Изчакайте с кафето с кола за след интервюто, моля ви. Опитайте се да се държите колкото се може по-естествено, това е най-доброто решение.

Често ме питат по време на интервюто – Вие сте много спокоен, защо ?

Обикновенно отговарям – И в момента имам добра работа, няма какво да загубя, така че нямам за какво да се притеснявам. Казвам това, дори и да не отговаря напълно на истината. Хем ми създава образ на самоуверен и спокоен човек, хем в плитките мозъчета на HR-а се заражда мисълта „ О, той е доволен от работата си, но тази му се струва по-добра, супер !”.

Не бъдете прекалено скромни, позволете си доза нахалство дори – няма нищо срамно да питаш за заплата, отпуски, задължения, възможности за развитие в кариерата. Не се притеснявайте да изтъкнете уменията и опита си. Но не бъдете прекалено нагли, освен ако не се борите за длъжност на търговец – навремето с много наглост бях одобрен за брокер на ценни книжа. Не ме изкефи обстановката в офиса и не отидох да подпиша офертата за работа, но разговора протече ето така  :

-          Вие нямате икономическо образование ?

-          Не

-          Вие нямате всъщност никакво образование ?

-          Не

-          И не смятате ли, че това би било пречка ?

-          Не, по нагъл и напорист кандидат няма да намерите.

Не че е повод за гордост... Идеята е – не се свивайте. Питайте каквото ви интересува, покажете кои и какво сте – така или иначе, те искат да купят труда и уменията ви, не вашата усмивка и облекло.

Голяма част от HR-ите се опитват да минават за психолози, задавайки ви глупави въпроси, от отговора на които едва ли можете да спечелите нещо, но доста можете да загубите. Ето примери :

-          Какво ви накара да напуснете предишната си работа ? – и затаяват дъх очаквайки порой от оплакване, мрънкане и клюки за конкуренцията. И въпреки че ако им дадете очакваното, те ще се изкефят, най-вероятно ще си напишете сами една черна точка. Все пак, след като можете да оплювате щедро предишната си работа, сигурно ще го правите и с тази. Отговорете нещо тип „просто искам да сменя обстановката” и ги оставете да си напъват мозъчето какво трябва да значи.

-          Какво би ни накарало да не ви вземем да работите тук ? Да се разбира като : какви са ти минусите, че аз нещо не ти ги виждам, пък не може да нямаш. Любезно ви карат да си вкарате автогол.  Намерете как да отклоните въпроса или да се направите на глухи.

-          Какви хобита имате ? Това само по себе си не е подхлъзващ въпрос. Просто глупавият човечец срещу вас незнайно защо ( може би е чел HR for Dummies ) си мисли, че хобито и интересите ви могат да покажат какъв служител сте. Тъпо. Сещам се за един човек крайно обичащ изкуството и далекоизточната философия. Ханибал Лектър. Хайде направете връзка между него и интересите му.

-          Как се виждате след пет години ? Пак глуповат опит на доморасли психолози. Повечето от нас ( респективно вас ) си нямате ни най-малка представа какви и къде ще сте след 5 години. Евентуално имате мъглява визия за след две. Отговорете нещо от сорта на „ заемащ отговорна длъжност в компанията, отговаряща на постигнатото от мен и усилията
ми” и оставете човека отсреща да самодоволства и колко добър психолог е, и какъв готин кадър ще наеме.

Отново, има и други подобни въпроси и постановки, които евентуално съм пропуснал – чувствайте се свободни да ги споделите, за да ги обсъдим заедно.

Ваш ироничен и циничен : Damnation

Post scriptum : това не е последната част от темата...




Гласувай:
13



1. djgator - Стеф
19.03.2010 12:19
Темата е дълга, а ти си я подхванал интересно и интригуващо. Ще следя развитието и със затаен дъх :)))
цитирай
2. damnation - Благодаря Веско :) Да, по темата ...
19.03.2010 12:20
Благодаря Веско :) Да, по темата определено има какво да се каже :)
цитирай
3. frina - :)
19.03.2010 13:30
Хммм, понякога този въпрос с петте години (в зависимост от длъжността, за която се кандидатства, разбира се), може да се окаже минно поле.:) Особено ако се случи така, че заявиш на интервюиращия: "Ами виждам се като твой шеф" (не в прав текст, разбира се), при положение, че той сам има подобни аспирации.:)

Намаханите и свръхамбициозните се режат най-често, смятани са за проблемни, спорещи и създаващи нездрав климат...
цитирай
4. damnation - Както почти винаги, трудно бих м...
19.03.2010 13:36
Както почти винаги, трудно бих могъл да съм по-съгласен с теб Фрина :)
цитирай
5. doriana - Интересно четиво! Особено когато ...
19.03.2010 14:17
Интересно четиво! Особено когато човек е задълбал дълбоко в професионалната тема, която го интересува (визирам себе си). Точно този не би обърнал никакво внимание на подобни детайли...а изглежда били важни! Хм...
цитирай
6. damnation - Ахаха, ами надявам се че ти е било ...
19.03.2010 14:19
Ахаха, ами надявам се че ти е било забавно дориана, а и полезно :)
цитирай
7. doriana - Ахаха, ами надявам се че ти е било ...
19.03.2010 14:28
damnation написа:
Ахаха, ами надявам се че ти е било забавно дориана, а и полезно :)

Смятам да следя темата!
;)
цитирай
8. hamster - Прав си , самоизтъкване е нужно
19.03.2010 14:41
А скромността била за хора без Всякакви други качества.
;)
цитирай
9. damnation - Определено :D
19.03.2010 14:49
Определено :D
цитирай
10. malkiatprintz - Преди 14 години кандидатствах във ...
19.03.2010 21:43
Преди 14 години кандидатствах във фирма за шосеен транспорт, където интервюто си го водеше баш шефката – жена на средна възраст, масивна глава, фигура на масивен дънер – право от рамената до глезените, цялата в черно, крачеща напред-назад из стаята с цигара в ръка. Няколко въпроса, няколко отговора, докато в един момент тя не се побива на средата и не ми отперва:
– Пиеш ли?
– Ами от време на време, по повод... разумно – гледам да налучкам златната среда.
– А псуваш ли? – стреля отново, при което започвам да се почесвам, а тя продължава: – Не бе, просто ако не пиеш и не псуваш няма да можеш да се оправяш с шофьорите!
:)
цитирай
11. damnation - ахахаха готина случка. А какво с...
19.03.2010 22:26
ахахаха готина случка. А какво стана в последствие, работи ли там или ? :)
цитирай
12. malkiatprintz - Охо, цели пет месеца през 1995 преди ...
20.03.2010 12:55
Охо, цели пет месеца през 1995 преди да я фалират – 50 тира десетина от които – хладилни, пътуваха нонстоп по цяла Европа, не се прибираха с месеци и все нямаше пари, оставяха ги да пътуват със спукани възглавници, със спукани гуми и им пращаха пари когато вече наистина няма как да се влачи, докато накрая фирмата я унищожиха, разпродадоха всичко, прибраха кинтите и – кой откъде е.
цитирай
13. damnation - За пиенето не знам, но подозирам ти ...
20.03.2010 14:08
За пиенето не знам, но подозирам ти се е налагало да псуваш :)
цитирай
14. malkiatprintz - Не чак толкова, да не каже че изобщо. ...
21.03.2010 04:17
Не чак толкова, да не каже че изобщо. Това явно ги кефеше и се разбирахме. Не са ми създавали въртели, както и аз гледах да ги улеснявам ;) Понякога малко трябва :)
цитирай
15. damnation - Е малко си трябва. Което ме подсеща ...
21.03.2010 11:20
Е малко си трябва. Което ме подсеща за времето докато помагах в клиничната лаборатория на Шейново.... такива лафове пускаха милите доктори, дето дори мен караха да се изчервя до ушите :)
цитирай
16. noncho - Добра разработка
21.03.2010 18:27
За щастие повечето пъти в които съм бил на интервю съм бил насреща с техническо лице, което по натам евентуално би ми бил пряк ръководител и не са ме засипвали с такива въпроси. Иначе спокойствието по интервютата си е нещо много важно :)
цитирай
17. damnation - Мерси, мерси :) Късметлия си за това ...
21.03.2010 19:21
Мерси, мерси :) Късметлия си за това с техническите лица :)
цитирай
18. 0rth0d0x - хахаха
22.03.2010 10:44
това за хобито и интересите ме разби!!!:)))))))))
цитирай
19. damnation - Е така де :)
22.03.2010 11:30
Е така де :)
цитирай
20. kapricia - :о)))
22.03.2010 17:03
Прочетох всичко (т.е. и 2-те части) няколко пъти, но чак сега намирам време за (още) един коментар.
Честно казано, темата ме подсети за нещо подобно, писано преди враме от Иво Сиромахов. Ето линк, в случай, че някой иска да погледне: http://www.ivosiromahov.com/2_article/a50.html
А се сещам и за нещо, което ми прави впечатление напоследък. Например еволюцията на една професия: амбулантен търговец -> търговски агент -> търговски представител -> бизнес интегратор (каквото и да значи тази прелестно-прекрасна глупост, току-що я видях в обява за работа, с пояснение, щото явно доста хора са се обадили да питат като какво пък чудо ще е това). Та такива ми ти работи!
Между другото, пробвах метода "доволна съм и от настоящата си работа, но просто търся промяна" преди време. Знаеш ли какъв беше отговора на г-жата? "Ами то аз избягвам да назначавам хора, които са доволни от работата си, защото идват с твърде големи очаквания." Цитатът е съвсем точен. При това говоря за фирма, която е много популярна в България, а не за някоя еднодневка, ама хайде да не правя "реклама" - няма да споменавам име.
Що се отнася до хобито... Сега се чудя какво ли ще се получи, ако спомена например, че хобито ми е например лов на едър дивеч. Дали няма да получа работата, само и само да не цъфна в офиса с някоя едрокалибрена двуцевка? Трябва да опитам. Обещава да стане забавно. :о)))
цитирай
21. damnation - Хмм. . . пробвай и кажи как е минало ...
23.03.2010 10:24
Хмм... пробвай и кажи как е минало :)
А за госпожата - ами... поредното доказателство че по безполезни хора от "човешки ресурси" няма :)
цитирай
22. анонимен - Rosie
04.04.2010 19:31
Стефо здрасти :)) Отдавна не сме се засичали и виж за малко да пропусна темата :)) Това ми е хобито на мен от няколко месеца ходя по интервюта за работа и гледам сеир :)) Толкова компетентни шефове има на глава от населението,че предлагам да ги обожествим :)) Любимото ми е като знам,че дадена позиция е предназначена за даден човек и изведнъж се появявам аз със същите компетенции само че серитфицрани от незнам си къде и те са в шах с пешката. Едни ми проведоха "писминну интирвю пу английски" и ми звъннаха да ми кажат ,че съм втора :)) След което аз поисках да си видя къде са ми грешките и ме обявиха за нахална. Други пък ми правиха тест за интелигентност ( ?!?!?!?!?! ) за позицията търговски представител :))) Любимото ми е за "офис-сътрудник" като искаха : млада,динамична съз завършено висше,без допълнителни ангажименти :))) искаха подробна автобиография,мотивационно писмо и актуална снимка в цял ръст :)) Замислям се дали да не издам един сборник с разкази за интервютата в България :))
цитирай
Търсене