Знам че заглавието далеч не е уникално. Напротив, използвано е да опише нашата родина много пъти, определено – не без причина. Та, ако някой от вас се смята за засегнат от това че използвам негово заглавие, смирено моля за прошка.
Факт е обаче, че второ такова мътно петно като страната ни няма. България е страната, в която непрекъснато има големи полицейски акции, с гръмки имена и огромно медийно внимание, които в крайна сметка водят до ареста на много, ала осъждането на николко престъпници. Престъпници, които така или иначе не се и опитват да се крият, явно знаещи че в страната правораздаване няма.
Което води до следващата криминална подточка – България е страната, в която се коват закони само и единствено за да обслужват интересите на моментните властници. Може би и затова хората по съдилищата и РПУ-тата изглеждат толкова некомпетентни и некадърни – та те нямат време да научат новите промени завалиите, тъкмо ги запаметят криво-ляво, и хоп – режима се сменя, идват нови политици с нови закони.
И така стигаме то точка 3 – в България, има много много малко хора които не нарушават законите. Спокойно, това не ви прави лоши хора, мили читатели. Законите се нарушават масово, защото :
- Няма кой да следи за изпълнението им. А до колкото има, то там се шири наистина гаргантюанска по размерите си корупция.
- Няма и кой да научи хората да спазват законите. Най-малкото, защото се променят непрестанно. Та доста често, и доста закони, биват нарушавани просто заради съвършенното незнание на хората.
- Много трудно е да оцелееш (говорим за оцеляване като биологична единица ) ако спазваш всичко. Тъй щото държавата работи в полза на каквито и да било други интереси, но не и на гражданските.
Това не са извинения, обяснения или оправдания. Смятам, че освен редовното сваляне на торенти, по друг начин самият аз не нарушавам никой закон, ала знае ли човек ?
Както и да е, нека оставим настрана законите. Народния лаф така или иначе твърди, че те са врата в полето.
България е страна със страхотна природа и красива култура. Макар и, реално, тук да нямаме нищо чак толкова главозамайващо и каращо дъхът да спира, поне сравнено с най-популярните световни забележителности, си имаме и гори, и планини, и реки, и културно-исторически обекти, все красиви и живописни. Това, вървящо ръка за ръка с приятния климат, вкусната кухня, уж добрият ни нрав и гостоприемство, та и красивите жени ако щете, би трябвало да ни превърне в туристически рай. Да ама не.
Неспирни незаконни строежи, типично балканския навик да се палят стърнищата, реално няма ценз който да следи за изхвърлянето на мръсни емисии и химикалите отделяни във водата и почвата – е, има, но се появява само когато някой се оплаче, демек – след дъжд качулка. Всъщност, я заеби заводите, та едно 50-60% от гордите българи изхвърлят боклуците си където им падне – през балкона, на улицата, през прозореца на колата. А после се почесваме където не ни сърби, и се чудим защо западняците не са особено възторжени да си потрошат паричките у нас. А това е един много много ограничен поглед върху екологичните ни проблеми – просто, едва ли ви се четат 20 страници излияния за птички и горички.
Абсурд е, че хем се усещаме сами, че българската нация е пред измиране, скоро циганите ( думата ром не признавам, не и докато някой циганин не представи добри доказателства, че има нещо общо с Рим ) ще са мнозинство, хем никой не ражда и на никой не му пука за децата.
Като започнем от държавата, която уж трябва да помага за тяхното здраве, образование и общо добруване, и стигнем до родителите, които могат да дремят напълно безучастни пред телевизорите , докато децата им падат от балконите, друсат се пред блока, и в общи линии пропадат ( и в буквален, и в преносен смисъл).
Ами политиката ? Всичките ни политици са силни, самостоятелни лидери. Толкова силни и самостоятелни, че постоянно предоставят охранените си задници и на най-крайната опозиция, само и само за да не им бъде отнемана възможноста да бъркат в меда. Най-пресния, от сутринта дето се вика, пример е нашият личен хубавец и държавен първенец Боко Тъпото, който изведнъж започна да се умилква дори и на Станишев – в момента само президентът е „лош” просто защото същият този президент е бита карта и нищо не може да каже. Същите педераски истории ги прави и циганинът със странното „р” Костов, и царчето, и Яне, и всички.
Не мога повярвам, че го казвам, ама май само Доган не лиже ничий задник. В момента.
Разбира се, пак ще си ги изберем. Лековерни сме, евтини сме – за по две кюфтета си продаваме гласа, ако и тях ни ги даде някой, и явно не обичаме да мислим преди изборите. Виж, , много яко се замисляме след тях, ама тогава ползата е нулева. Оправдаваме се, че няма други варианти, затова избираме най-малкото зло.
Същевременно, не сме склонни да повярваме на нови, неопетнени хора в редките случаи в които се срещаме с тях.
Абсурд е, защото преминавайки през толкова тонове лайна, година и след година, и век след век, би трябвало да сме безкрайно сплотен народ, невероятно загрижени един за друг, едно голямо семейство. Но вместо това сме озлобени, готови сме да се хванем за гушите и за най-голямата глупост, а същевременно когато става дума за нещо важно, сме тихи и покорни.
За пример ?
Най-силните обществени реакции напоследък бяха за пушенето на обществени места, и за едно помиярче с отрязани лапи. Ок, и двете неща са важни по свой собствен начин, но докато се ебават с приходите ни, с здравеопазването ни, с бъдещето на децата ни, докато ни превръщат в роби и затворници в собствената ни държава, това ли е най-важното ? Защо мълчим когато властимащите се гаврят с нас, защо по протестите срещу следенето в интернет, гмо-храните и вдигането на ддс-то ходят по 20-30 пенсионера, а за помиярчето се възмущават стотици хиляди ?
Защото сме страхливци, осъзнали че е по-лесно да се възмутиш и да протестираш срещу комшията отсреща, от колкото срещу този, който ти е наистина виновен. По-лесно и по-безопасно.
Ето затова, сме страна на абсурди. И това, че наркоманизиран склуптор ни представи като клекало, а намиращите се в фалит гърци плашат децата си с нас, изобщо не ми се струва срамно или нечестно.
Заслужили сме си го. И начин да се спасим като нация едва ли има – само всеки поотделно.Поздрав!
Но това би било дълъг разговор, даже поредица от такива, затова само ще набележа една линия на мисли върху причините за лошия образ на властта и силовиците - и съответно страха да си потърсиш правата срещу наистина виновните: почваме от 500 години чужда власт, следва независимост - под контрола на Великите сили и с чужд гражданин за върховен глава, следва `Андрешко натика бирника в калта` -> партизани срещу жандарми (не говоря за оцелелите и митологизирани след 09.09. другари!) -> мек, но тоталитаризъм - с периоди на втвърдяване по примера на Големия брат -> следва... вътрешно-партийна смяна на властта! (слава богу, безкръвна) -> слалом между вратичките-изисквания по-големите братя (ЕС, САЩ, МВФ) с бабуни-спекулативни сделки...(ии тука се отваря поредния дълъг разговор...) Накратко - без да защитавам лично който и да било от политиците ни след 10 ноември - мисля, че още не е минало достатъчно време, за да се натрупат причини за доверие към властта - било под формата на полицай, който е защитил някого; служител, който е помогнал на някого на гишето, вместо да го върне; политик, който е защитил интересите на страната поне в някой бизнес, в който няма роднини... ;)
Поздрав!
Мерси за коментара :)
Поздрави
