Понякога се питам- откъде да започне "оправянето" на тази държава...

Ще ми се да знаех, Веско...

от няколко килотона ядрена глава,като за начало...
винаги ме вбесяват такива неща,освен,че ми става гадно...

Аз съм "За! Ортодокс. Но едва ли ще помогне, наистина.

Апел в "нищото" както сам си заключил, но искам да всея малко светлинка в този тъжен пост. Има хора, които помагат на тези деца. Ще дам пример: клуб "BMW", клуб "Пежо", сигурно и други такива /за тези знам със сигурност/ организират посещения в такива домове и даряват на децата не само материални неща, но и разнообразие в сивото им ежедневие.

queerfish хубаво е да има такива светлинки в мрака.
Малко, но има.

Ще копирам поста ти в моя блог!

thetrooper, благодаря за подкрепата.

е следствие, а не констатация!
Следствие от политика, отношения, манталитет.
Мъчно ми е, damnation, но аз самата не знам с какво ще нахраня детето си другата седмицаЗнам само, че ще го нахраня!На всяка цена!
А това е страшно.Защото не съм единственна.Ще ми възразиш, че тежкия живот не е оправдание за безсърдечността!Така е!Най-малкото - бихме помогнали, предполагам, като продължаваме да питаме.
Задаваш ли си въпроса - защо!
Защо се местят домовете!Защо се сменя персонала?С какво новия е по-добър от стария?Сериозно ли мислиш, че един добър, подготвен педагог ще работи в такъв дом за 400-500 лева!Как би изхранил собствените си деца с такъв доход!
Къде отиват средствата за тези домове?Защо се спират, докато не се намери "подходящата" фирма - изпълнител?
Бих могла да напиша по-дълъг пост от твоя само с горещи въпроси по темата!
Диджей го е казал с три думи в началото "Кое по-напред?"
Приветствам поста ти!
И си много прав - тези неща трябва да са на фокуса ни!А не силикона на Незнамкояси!
Ако сме хора!
Приятна вечер!
/Поздрави приятелката си специално - едва ли имаш друг читател с физическа представа от естеството на стажа и!/

ясно, точко и човешки си го казал...Ние, забравените, не забравяме, лошото е, че гласа остава в пустиня, проблема е с `Голямото клатене` в тая държава, което не спира, и това е.

че има такива хора, обаче една, две или пет птички пролет не правят. Държавата винаги абдикира в подобни случаи.
damnation, постингът ти не е глас в пустиня! Трябва да има хора като теб, които непрекъснато да бъркат с пръст в болното място и да ръсят по малко сол.

Дано не е. А бъркането в раните... да, помага. Затова го правя.

Аз пък се чудя дали си струва да се възстановява къща, от която са останали няколко спукани зида... обикновено в такива случаи зидовете ги гътват, разчиства се и се строи нещо ново. Лошото е, че не е приложимо към държавите.

Що се отнася до Могилино, точно приключи събирането на СМС-и и държавата закри дома. Какво стана с парите?
– "Пачан..ъъ... криза е, брато" – изщрака Масларова с пръсти и продължи да друса целулит.
Защо мислиш че в беге няма агенция или каквато и да било организация, която да се занимава с даренията? Пълно е с призиви за помощ и за даряване на средства и какво става с тези пари? Някой някога за нещо да е дал отчет? Ето ти го бащата на момичето, размазано от оня малоумник Ставийски – казина, пиячка, мерцедесчета... а дали е само той така? Но на никого не утърва да се създаде едно ведомство, което да контролира даренията и тяхното изразходване. Криза е, брато, а идват празници; и те са хора, не само сираците, и те трябва да видят нещо хубаво на софрата...

hey hora, nestoto , koeto ni e dadeno e glas, taka che neka vsicki da si kazheme , kakvoto chuvstvame, ili ne chuvstvame

iskam da vi kazha che nstatat ne sa samo beli i cherni, ima malko sivo, koito nie vsichki se opitvame da napravime bialo

... какво става с повечето деца...и колко малко прави държавата за тях...? И за това почти не се говори... А точно начина на "живот" в по-голямата част от подобни домове допълнително "изкривява" психиката на децата там и напускайки дома, доста от тях много трудно могат да се справят сами дори с елементарни ежедневни неща...

Имам приятелка, която е психоложка и работи точно с деца, които след навършване на определената възраст напускат домовете... и често се случва с колегите си да са почти 24 часа ангажирани с децата, които вече би трябвало да могат да живеят сами (според държавата...)...

И макар, че има хора и фирми, които в различни домове се опитват да помагат; и макар че сред персонала на домовете има и хора, които забравят личния си живот, за да правят каквото могат за оцеляването на живеещите в домовете, държавата забравя за всичко това, което пишеш... и може би за такава “държава” е удобно да има много проблеми, един от друг по-важни....

Прав си, че трябва да се замисляме... А как да накараме да се замисли държавата?! Вече, все повече, се съмнявам, че това е възможно...

Без излишно да коментирам, това е което е направено до сега . За децата от Могилино , не за другите .. http://rousse.dir.bg/2009/09/08/news5039131.html

Анонимен, благодаря ти - да, споменах за това. Все пак 8 деца в първия такъв дом и 13 в този, не е малко.