Тъй щото от много време мрънкам, че ми е писнало от София, от шума, от хората, от цимента, от градския транспорт и Бойковите разкопи, миналият уикенд с любимата решихме да покоряваме Витоша.

Планът и, бе да тръгнем от Бояна, през Боянския водопад, Златните мостове, нощувка в някоя хижа и смело продължаване до Черни връх на сутринта, от където да хванем лифта към града.

"Супер" казах, ухилен от ухо до ухо, и пропускайки факта, че съм тотално размекнал се IT специалист с трейнинг около абсолютната нула.
Идеята бе да станем рано сутринта в събота и да поемем на поход, и наистина, милото успя да ме изрита в нечовешки ранния за мен час 10 от леглото, след дълга борба с благородния ми, ала всепоглъщащ лъвски мързел.
Възкръснал от аромата на кафето, звъннах в хижата избрана от нас "Кумата" и уговорих с хижаря да ни приеме. Бих казал, спазарих се, тъй щото не изглеждаше да е много радостен от идеята да пуска хора в хижата за нощувка.

Започна подготовка на багажа - храна, вода, бутилка ром за моя милост ( че то без ром, планина ли е ? ), тоалетни принадлежности, лекарства и всичко за което се сетихме, и към 11 наистина тръгнахме.

След търпеливо и почти двучасово дундуркане из рейсовете, най-сетне стигнахме до Боянското Ханче и изкачването започна. Милото ми момиче предвидливо ме предупреди да не подтичвам напред с пълната мощ на дългите си крачуни, и може би ако я бях послушал разказа щеше да е по-друг.
Около 15 минути по късно, вече пръхтях и се потях зад нея, а при всяко издишване успявах да изкашлям по кутия-кутия и половина цигари, насъбрали се с годините. За около два часа, с 3 или 4 почивки, все пак успяхме да стигнем до Водопада. Ако някой не успее да го познае, има услужливо сложена табела, гласяща "Боянски Водопад".



Още малко почивка откарахме тук, подкрепихме се с вода и отново поехме нагоре. Вече посвикнал с темпото, хъм, добре де, с факта че се движа, пеша, успях да събера сили дори да попея малко, въпреки че по някаква причина единствените песни за които се сетих, бяха на Хиподил и Контрол.
Страшно много хора имаше в планината - семейни двойки, тръгнали на кротка разходка, групички от младежи прекарващи приятно уикенда и неминуемите пенсионери планинари, събиращи билки, коприва и кой знае още какво.  Нещо, което ми направи лошо впечатление е, че маркировката по пътя е изпочупена, неправилна и в повечето случай - напълно липсваща.
След още два часа, спиране на няколко пъти да разпитваме минаващите покрай нас, и две-три почивки за да реанимирам и да пусна няколко иронични шеги по свой адрес успяхме да стигнем и до златните мостове.

Боже, мястото е красиво, приказно дори, а накацалите наоколо бирарии и кафенета някак си не успяват да го загрозят. Заявявам, с ръка на сърцето, че искам да отида пак там и то скоро. Без да махам ръката от косматата си българска гръд, се заклевам че няма да е пеша :)



След като се попекохме малко на слънце върху скалите, се заехме с третата третина от пътя, а именно - изкачването до хижата.
Тук, освен умората, се появи и едно доста неприятно и болезнено схващане в крака ми, което към края на изкачването ме накара да се боря със себе си за всяка крачка.
Тази част от пътя е най-трудна - стръмно е, и от някогашната планинска алея са останали само руини под формата на стърчащи остри каманаци и усложливо разклащащи се когато стъпиш на тях каменни стъпала.
След бавно и мъчително издрапване, отнело още около два часа, с последните лъчи на слънцето, успяхме да стигнем до хижата. Алелуя, защото едва стоях изправен.

Хижата. Мрачна е, и зловеща, очукана, непотдържана и неуютна. Няма течаща вода ( освен в тоалетната чиния, където си ручеше безпир и на воля ), всичко е изпочупено. Мила родна картинка с две думи, тъжна гледка тъй щото си личи че, някога, мястото е създавано с много желание и радост преди години.
Върха на черешката се оказа момента в който, след като събрахме сили, с другарката ми решихме да запалим по цигара - навсякъде в хижата, пушенето е забранено, а хижата се оказа заключена, без да ни е оставен ключ. Сутринта хижаря, след като се появи от нищото,  смотолеви нещо за това че "някой се бил напил снощи и ставали такива работи".

Тук е момента да споделя, че толкова непробудно и здраво не съм спал сигурно от дете - дали от умората, дали от планинския въздух, дали заради прегръдката на любимата или заради приятно затопления с ром тумбак, спах като заклан.

Рано сутринта, дори без да пием кафе ( може би, подари отсъствието на такова ) се запътихме надолу към София, след като решихме че едва ли ще се справим с остатъка от пътя до върха - предимно по моя вина, тъй щото схващането в краката ми бе подкрепено от оптимистична мускулна треска.
Все пак се опитах пак да пея, този път и един текст на БТР си спомних.

Слизането се оказа, както предполагам, може да се очаква - доста по бързо от изкачването и след някакви 30 минути щастливо отпивах от кафето в доста симпатичната "Чаена  къща" на Златните Мостове.
След което се прибрахме, с маршрутката.

Прескачам набързо хвалебствените слова към любимата - само ще спомена, че се държа мило и търпеливо с мен, дори в моментите в които и сам не можех  да се понасям. Една от многото причини, поради които я обичам толкова много :)

Мили съграждани софианци - планината е красива, прекрасна е даже. Посещавайте я. Струва си.
Само не правете твърде амбициозни маршрути :)

Благодаря за хубавият пост ! Вървиш по стъпките ми !:,) С вълнение четех поста ти и си спомнях как всяка събота съм "изкачвала" и "сваляла" Витоша в името на любовта ми в един доцент от ВМИ и за очудване по многото маршрути до Черни връх чак ! Насладих се на водопада и Златните мостове от снимките ти ! Благодаря ! “,)

Да се хвалиш с мързела си не е много готино! Планината е за пешеходци! Като не можеш да се качваш пеша- значи не ти трябва да се качваш изобщо.

Анонимен 2 - правилно, планината е за пешеходци :) А в блога си ще се хваля с каквото реша :)

Всеки има право да и се наслаждава, независимо от какви са физическите му възможности. А за издръжливост трябва постоянство и тренировки. И цигарите са много сериозна пречка :) Ние ходим с децата и има много леки маршрути. Като отварям скоба, че децата са тренирани и последния поход беше около шест часа, без мрънкане и носене. Има и прилични места за спане, но като цяло избягваме този момент. Препоръчвам ви една разходка от Бай Кръстьо до Черни връх и ако не ви е много може да се спуснете между резньовете. Ако пък сте много уморени може да слезнете с лифта, но цената му беше доста соленичка. Успех и приятно лято!

Мда, планината е за всеки. И е много красиво. Все пак, от тогава съм намалил цигарите. И не съм докосвал почти "бърза закуска" та може и да е имало положителен ефект.
Успех и приятно лято и на Вас ! :)