Заминаване. Ден Първи.

Малко, ни в клин, ни в ръкав, реших да се разходя до Солун - гъз път да види, както казва народа. Проверих дали родата там, запозната с капризното ми Аз ме иска на гости, купих си билети и хоп - треперете византийци, идем !

За малко да си изпусна влака - часовника звънна в 5:30, погледнах го, усмихнах му се, спрях го, и пак заспах. По чист късмет, когато си отворих очите, чудейки се какво е смътното притеснение в мен, бе 6:20 сутрина, а влака за Солун тръгва в 7:00. Обличайки се с едната ръка, миейки зъбите си с втората, сресвайки се с третата, успях да събера багажа с останалите крайници и да се метна на такси, за да пристигна навреме на Централна гара.
Седнах в купето и се ухилих подло - знам че пушенето е забранено, но изглежда щях да бъда сам, та щях да наруша няколко пъти забраната, естествено, спазвайки всички мерки за безопасност. Розовите ми мечти бяха разбити от нахлуването в купето на две мазни пловдивски циганки - нито да пуша пред тях можех, нито да си изоставя багажа и да отида да облечка никотиновия глад в тоалетната ( самата мисъл за мазните им ръце ровичкащи из багажа ми, ми докара колики ). До тук добре, казах си, поне ще поспя. Да, ама не. Двете ми спътнички подхванаха шумен диалог, в който се опитваха насилствено да ме вкарат - и в момента в който все пак тръгвах да заспивам, някоя от тях се протягаше, раздрусваше ме и започваше :
"Ама чакай кака да ти разпраам..."

Изтерзан, недоспал и в никотинова абсистенция, успях да пристигна в Солун около 13:00 и след като сестра ми ме посрещна на гарата, се докопах до живителното кафе+цигара. Е, ако трябва да сме честни - бозаво фрапе, тъй щото в Гърция не тачат много-много кафето, заради жегите предполагам. Бях пристигнал !

Реанимиран след като бях задоволил глада си за вредни вещества, реших да започна с обиколките веднага - около 14:00 бях на главния градски площад Аристотеос, ухилен като кретен и с зареден фотоапарат. Като малко дете се радвах - предимно на палмите и чайките, тъй щото на хора и автомобили съм се нагледал.
Като начало, седнах да похална от тъй известното "гирос" ( wanna-be дюнер ) и да го прокарам с гръцка бира - която, въпреки че е доста водниста и слаба, хич не е лоша.


Снимах се и пред някой от най-големите хотели ( които са доста луксозни и скъпарски ), огледах архитектурата ( все малки, симпатични бели здания ) и се запътих към дома на сестра ми. Тук е момента да вметна, че всички жилищни блокове са 3-4 етажни, но помещенията са доста по-високи от нашите - предлолагам, е свързано отново с топлината.



Открих че, градския транспорт в Солун не е като Софийския ( изненадващо, а? ). Рейсовете са нови, чисти, с климатици и сенници по прозорците, винаги има места, движат се по разписание и са през максимум 12 минути. Билетчето струва 50 евро цента и важи за две пътувания, в рамките на час и половина. Града в момента се бори да се сдобие с метро, но задръствания като софийските и ями като бат Бойковите просто няма.
Кратко и ясно, нали ?

Вечерта, някъде между чашките се оказа, че съм си строшил телефона. Това си бе драматичен момент, тъй щото бях обещал да се обадя на любимата, че да не се притеснява за моя вироглавост. Вкиснах се, и се напих от мъка.

Баш за задръстванията никак не съм съгласна. Даже през Декември няма откъде да минеш със скутерче :)))) Иначе градчето е много приятно, да. БРАВО - и за разходката, и за това, че нас разходи!
Наздраве!

Ами, за една седмица не видях ни едно :) Август ще ходя пак, малко по работа, та току виж...
Много скутери карат тез хора :)

Най-яки са чичковците - с безупречни черни костюми, блестящо чисти нови обувки и куфарче, и... бръмчат със скутерчета :))))))))

страхотно е в Солун за почивка, аз съм тук от 4 месеца обаче

Понеже живея от доста време в Солун, искам само да уточня някои неща. 1) Билетчето за градски транспорт важи за 4 пътувания в рамките на 70 минути. 2) Особено сутрин и по обяд са винаги са толкова пълни, че можеш да припаднеш в автобуса (рядко отстъпват места на бременни жени). 3)Има страшни задръствания, повярвяй ми! 4)Следващия път отиди на гирос и бира в "Гирадико" в Ано Тумба (автобус 14, спирка Диагора) :))
Иначе в момента има изложба на книгата - разпънати са павилиони до Бялата кула.

Позволявай си по-често такива "бягства", а през август вземи и любимата... Живейте и се забавлявайте, всеки има нужда от положителни емоции.
Диана

Анонимен 4 - предполагам навсякъде има разлика между това да си на почивка и това да си за постоянно. Все пак, как е след 4 месеца ? :)
Анонимен 5 - не настоявам, че написаното от мен е общовалидно - това съм видял, това описвам. Минах покрай панаира на книгата, да.
Диана - бих си ги позволявал доста по-често, стига да можех. Все пак, да, Август ще ходя пак и ще взема любимата - в момента е в сесия, та не можа да ме придружи. Благодаря за пожеланията - дай боже, всекиму положителни емоции.

Сладкодумен/е, не колкото Щастливеца/; с чувство за хумор/е, не колкото Щастливеца/; звучиш ведро. Успех в пожеланото!

Анонимен 8 - Не съм сигурен кой е Щастливеца, но явно е наистина забавен и сладкодумен - та се радвам на сравнението :)

Patepisa e svej, no kak moje edno inteligentno momche kato tebe da ne znae koi e ''Shtasliveca''? Haide da se varnem v 5 klas togava, koi napisa Bai Ganio , nai-velikata balgarska kniga? ALEKO KONSTANTINOV milo momche, a psevdonima mu e SHTASTLIVECA!

Shtasliveca e psevdonima na Aleko Konstantinov, i tova se uchi oshte v progimnaziata.....

За това казах, че не съм сигурен :) - стори ми се малко вероятно някой да ме сравнява с Алеко Константинов, а за други използващи псевдонима, не се сетих :)

Според мен Солун е курник- лоша компилация между Перник и Бургас примерно.
Голям индустриален град- мръсничък,със стари рушащи сгради дори и по централната улица,интензивен трафик,и не особено атрактивни забележителности.
Отиваш,ядеш гирос,снимаш се с бялата кула и паметника на Сандо Македончето и се прибираш- загубено време.

По добре отидете до Кавала,Тасос,Някое плажче по Халкидики- все ще е по приятно изкарването.

Това всичко е прекрасно, но не си изпълни задачата с която те изпратихме там... сега и други хора страдат заради твоя провал

А, моля, моля - задачата ми е в Атина, има време :)

...като почнат да сравняват "ама аз тук живея" с "ама за малко бях...", абе хора, всеки си има късмет и шанс и си върви по своята пътека, която е променлива величина...може да попадне на кофти ситуации и те да му се случат, щото си го заслужава или да изживее страхотни моменти, които също си ги е заслужил...
Важното е да си спомняш всичко с готино и оптимистично чувство. По това си личат свежите субекти:))), заради които си заслужава да общуваш!!!

Лъскавия влак на гръцките железници нали? :) Можел си да пушиш спокойно в коридора. Не важат изискванията на нашето си БДЖ. В края на ноември го ползвах на път за концерта на Anathema, изрично питахме кондуктора за пушенето - можеше :).
Инак аз от Солун много не видях, неделя следобед всичко беше затворено, беше и зима вече... Направи ми впечатление, че не спират на пешеходни пътеки и светофарите някак си прескачат жълтия цвят.

Гамина, питах ги гадовете, ама не дадоха :/