Режисьор : Оливър Паркър
Държава : САЩ 2009

Причината да чакам този филм бе главно фактът, че романът на Оскар Уайлд е един от любимите ми, и ми бе повече от интересно да видя как ще бъде пресъздаден в наши дни. Както обаче, често се случва когато става дума за екранизация по велик роман, крайният резултат не бе това, на което се надявах.

На самият филм, като филм, реално, му няма нищо. Мрачният и опушен Лондон от времето на индустриалната революция е пресъздаден точно както си го представях, декорите и костюмите са ниво, също така и звукът. Диалозите предават точното чувство, като голяма част от знаменитите проблясъци на Уайлд са пресъздадени едно към едно.
Освен това филмът поддържа интереса на зрителите, и за разлика от много нови заглавия не е безсрамно дълъг.
Но... (и тук става страшно.)
На първо място - кастът, артистите подбрани за главните роли са повече от неподходящи.
Можем да започнем със самият Дориан - Бен Барнс ( Хрониките на Нарния : Принц Каспиан ) е доста далечен както чисто като визия от образа на влюбеният в красотата си благородник, така и като излъчване. Безкрайната доброта и чистота, които би трябвало да излъчва, цитирам "русият и къдрав" Дориан са заменени от вдървената безличност и на моменти глуповат поглед с които топло ни облива младият холивудски артист.
Бен Чаплин, избран да пресъздаде Базил Хауърд се справя наполовина. Наполовина, защото играта му позволява да пресъздаде пуританщината и консерватизма на първообраза, ала тотално се проваля щом стане дума за така характерната за героят творческа страст, граничеща с ревност и лудост.
Симпатичната и наистина много млада Рейчъл Хърд-Ууд също много трудно се вписва във важният за историята, ала по същество второстепенен образ на Сибил. Успех все пак девойче, бъдещето е изцяло пред теб.
Това, което спасява каста от пълен провал е играта на Колин Фърт ( Дневникът на Бриджит Джоунс ) в ролята на напредничавият и прекалено освободен, превръщащ се в каликатура на съвремието си Лорд Хенри. Справя се блестящо, поне по моето скромно мнение.

Другият голям минус на филма е самата история. Терминът "базирано на" добива напълно нова светлина в този прочит на романа, който сигурно би накарал горкият Оскар Уайлд да се върти в гроба. В общи линии...историята е жертвана, осакатена, заколена върху олтара на комерсиализма, и резултата който е останал е повече от жалък. Това, което можеше да се превърне в добър филм, реално е осъдено да бъде запомнено като мимолетна дъвка за душата, за която не си спомнят и пет минути след като си я изплюл.

За жалост, филмът не струва. Гледаем е, ако нямате какво друго да правите, но нищо повече.

Филма е учудващо скучен ... и все пак това е лично мнение :)

А за книгите спор няма , че винаги са по - интересни ! И интерпретацията също !

Винаги се получава нещо подобно, когато се прави екранизация по книга. Спомням си "Името на Розата": въпреки че Шон Конъри се справи чудесно с ролята, пак не можа да спаси филма, който едва покриваше една трета от събитията в книгата. Неизбежно е.

в сравнение с книгата.
И съвсем ми обърка представите за мъжка красота. :)))

Малки принце, има само една екранизация която смятам - не би могла да е по-добра, а именно "Властелинът на Пръстените"
Има пропуски ( като целия момент с Том Бомбадил ) но ако бяха пресъздали всичко едно към едно, щяха да получат 24 часова продукция, нещо средно между Сънчо и мюзикъл ( еле като запеят тия ми ти хобити, по 20 страници песни ).
Анимо... аз от мъжка красота не рзбирам кой знае колко ( та сигурно затова имам самочувствие ) ама .... тоз момък наистина ми е много гей-позитивен

Хех, това за "Властелинът..." определено е вярно.

Дочитам книгата в момента, така че ще ми бъде интересно да ги сравня. Благодаря за поста!

Моля :) Надявам се, че книгата ти харесва :)

ХУбав ден :-)