Всичко започна по следния начин – загубих работата си. Това не би било голяма драма, ако професията ми бе нещо модерно и търсено – компютърен специалист да речем или пък такъв по човешки ресурси. Само че аз съм озеленител. Ек...

Знаех че поемам риск, захващайки се с този ритуал. Все пак е ясно, и от литературата, и от историята, и от преданията, че всеки захванал се с демони страда рано или късно.
Но трябваше да го направя. Виждате ли, имаше една жена. Жена която...

(Долното го постнах по-скоро като шега във фейсбук - ей така, току виж определени хора да се усетят колко се зле и как изглеждат отстрани. Вместо това обаче се пръкна известно количество подскачащи като ужилени млади дами, полагащи усили...

„Безполезен съм“ - помисли си за хиляден път. Нареждаше касите с безалкохолно в склада на семейното заведение, занимание което беше част от ежедневната му рутина. Когато успееше да ги нареди го чакаше зареждане на хладилните ...

Бях си обещал да си пиша тихо и кротко разказите, и да не пиша по разни наболели или не чак толкова, теми.
Само че, обещанията които давам на себе си, по правило не са с голяма тежест та реших да си споделя виждането, относно нещо.
Наскоро...

Трудно ми е да опиша това, което последва. Случвало ли ви е да се събудите след здрав и хубав, ала една идея по-дълъг от нужното сън?
Тялото ви е леко натежало, леко изтръпнало, погледът малко размътен. Така се почувствах в първите миго...

Крепостната стена се тресеше от ударите на каменните снаряди, изстрелвани безспирно от нападащата вражеска армия. Опитвах се да разположа правилно малкото останали защитници и да повдигна бойния им дух, но повече от добре знаех, че време...

Бяха минали години откакто за последен път се видяхме с Иван. Първи приятели като деца, неразделни от яслите, бяхме заедно на първия си учебен ден, беше до мен когато кучето ми, прекрасна немска овчарка, кръстена Рекс бе блъсната от кола...

В пещерата бе тъмно, влажно и студено, точно както би трябвало да бъде в една пещера, поне според мнението ми на човек, който за пръв път влизаше в такава. Напредвах бавно, крачка след крачка, донякъде възпрепятстван от мрака в който виж...

С годините съм забелязал, че това да мрънка и да се оплаква е основна черта на средностатистическия българин. Винаги нещо му е криво, винаги някой му пречи и никога, ама никога той самият не е в грешка. Та как ще е в грешка, той е перфек...

Измина почти месец.
Сутрин ставах нечовешки рано, закусвах и цял ден работех здраво със монасите. Вечерта се вечеряше, след това се къпехме, перяхме на ръка робите си и медитирахме. Медитация. Все си мислех, че е нещо просто – сяд...

Малко по-късно звукът на гонг ме изтръгна от размислите, които така или иначе не бяха особено важни. Последвах звука извън спалното помещение, а после на двора. Към една от сградите се стичаха монаси, досущ като моят нахилен познайник &n...

Бях преминал през половината свят за да се срещна с Учителя, и ето че моментът за това бе дошъл. Стоях тръпнещ в очакване и полузамръзнал пред планинската му обител, очакващ да дойде и моят ред за кратка аудиенция.
Чаках с часове, нервн...

Изглежда, коридорът наистина нямаше край – ходех с часове, но всичко си оставаше все така непроменена и сякаш безкрайна редица от бели врати в правият бял коридор. Забелязах нещо странно – не чувствах умора, не чувствах глад ...

Детските ми години. Родих се в семейство, което би могло да се опише като добро, ако не и прекрасно. Баща ми е архитект, майка ми – педиатър, имам по-голям брат който е в бизнеса с недвижими имоти. Родителите ми бяха добри, грижовн...