Изглежда, коридорът наистина нямаше край – ходех с часове, но всичко си оставаше все така непроменена и сякаш безкрайна редица от бели врати в правият бял коридор. Забелязах нещо странно – не чувствах умора, не чувствах глад ...

Детските ми години. Родих се в семейство, което би могло да се опише като добро, ако не и прекрасно. Баща ми е архитект, майка ми – педиатър, имам по-голям брат който е в бизнеса с недвижими имоти. Родителите ми бяха добри, грижовн...

Стаята в която се събудих бе непозната за мен. Непозната и нетипична, харесвам шарения артистичен хаос, а тук всичко бе подредено и бяло. Не със безжизнената белота на болнична стая, по-скоро топла и мека белота но все пак...
Нямах пред...

„И най-важното, последния съвет който мога да ви дам – посрещайте всичко с усмивка ! Да независимо как звучи, посрещнете утрешния ден с усмивка ! Усмихвайте се на проблемите. Усмихвайте се на тези, които се опитват да ви нара...

Вечерта беше тиха и спокойна, такава каквато се очаква да бъде. Всъщност, това са глупости.
Вечерите само изглеждат тихи и спокойни, но на практика, след падането на мрака хората често правят разни неща. Понякога незаконни, понякога нер...

„Най-важното е да имате ясна цел. Наистина ! Трябва да знаете точно какво искате ! Как, от кого, колко, какъв цвят ! Колкото по-ясно си представяте своето желание, толкова по-лесно ще го изпълните“
Прочете написаното и се намр...

Време е било нещо такова да се случи. Да се роди нов вид човек. Вместо обаче очакваните свръхсили, неизмерим интелект или чудовищен външен вид, новите хора имаха едно единствено умение с което да се различат от останалите.
Те умееха да ...

Отвори плика бавно, с премерени, пестеливи движения.Прочете написаната сума. Изпсува тихо. Смачка плика на топка и го метна на пода, покрит със смачкани листа хартия, опаковки от храна и нетолкова лесно разпознаваеми боклуци.
Не знаеше за...