Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2008 18:52 - Наказанието
Автор: damnation Категория: Изкуство   
Прочетен: 1456 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2009 22:46


„Неприятно.“

 

Това бе всичко което му бяха казали. Послеслова на падението му, подписаната присъда бе оценена като „Неприятна“.

Погледна часовника – оставаха петнадесет минути.Малко време. Повече от малко. Нищожно?

Не, думата бе слаба.

Това беше оставащото му време да сложи край на всичките си дела. Да оправи сметките си. Да се сбогува с близките.

Последното поне бе лесно – тъкмо от тях бе получил отговора „Неприятно“.

Да им пика на привързаността. Само че, болеше.

 

Точно тази му емоционалност го бе довела до тук. Живееха в време, в което всяка една емоция показана открито беше знак за слабост, странна приумица, ексцентричност. Нещо обсъждано и осмивано, но не и забранено. Не и докато не застане на пътя на Системата.

 

Беше нещо малко, самият той го приемаше на игра – позволи си да се възпротиви публично срещу избиването на няколко хиляди роби, преминали възрастта в която могат да бъдат физически полезни.

 

„Така или иначе поддръжката им не струва почти нищо, оставете бедните стари неща. Природата им е такава, така или иначе скоро сами ще умрат.“

 

Глупави смели думи – очакваше да му повдигнат малко реномето, да го направят малко по известен. И да бъдат забравени изключително бързо, просто последния проблясък на ексцентричност, на лошо чувство за хумор проявено от буден аристократичен младеж.

Само че, по някакъв начин думите му бяха стигнали до робите. Бяха ги накарали да се бунтуват. Бяха накарали младите роби, обременени от примитивните връзки на своите родови линии да не работят в знак на протест. Бяха спрели, макар и с милисекунди, с незначителни величини Системата.

А тя не бе създадена за да прощава.

 

Десет минути. Позволи си да спре за малко и да се остави свободно по информационната вълна. Чистия изкристализирал екстаз обзе всяка частица от съществото му.

Може би, ако бе важна част от Системата, ако беше оценен като достатъчно полезен участта му щеше да е друга, но не. Прекалено отдаден бе на вълната за да хаби време в сериозен труд – имаше си Хора и Хора, и той не бе омесен от тестото на откривателите. Полезността му бе под средната, генетичния му код недостатъчно добър за да бъде продължен в бъдещето – съдбата му бе да се носи по вълната, докато накрая се слее с нея. И тази съдба го правеше щастлив.

 

Десет секунди. Всичко щеше да свърши, програмираното с молекулярна точност техническо заклинание вече се бе активирало.

Каза едно последно сбогом на всичко което бе обичал.

Тъмнина...

 

* * *

 

Отвори очите си и пое жадно въздух. Лежеше гол, намазан с смазка в мрежовия си пашкул.

Куплунгите свързващи нервната му система с мрежата се измъкната с обидено ръмжене и раните останали след тях започнаха да зараства.

В тъмнината на стаята по-скоро усети присъствието на роба, който чакаше своят паднал господар.

Погледна към тънките си, бели ръце. Гнусните закони на неговата физиология прокарваха по тях нервните команди, каращи ги да се движат и да чувстват. Толкова бавни. Толкова нечисти.

И сякаш за пръв път наистина осъзна че бе отрязан от мрежата завинаги. В тъмнината на двореца си, той за първи път заплака.



Тагове:   магия,   Magic,   фентъзи,   Mystery,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене