Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2007 22:20 - Обичайте се бе,хора...
Автор: damnation Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1899 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днеска съм на вълна Iced Earth  и препрочитане на книгите на Алистър Кроули.
Както и на младо мерло и некадърно свита тревичка.
И определено съм на вълна "размисъл"

Обич.Кой не я търси ?

Не е ли тя смисъла на живота ? Е,разбира се,като оставим настрани парите,секса и властта. И славата и победите.И сега като се замисля - познавам едно жалко същество,което живее за да мрази,без значение кой и за какво - и най-вече,живее за да мрази себе си.
Та,да,тя е смисъла.
Дава ти криле.Дава ти сила,кураж,отключва най-доброто и най-светлото в теб.Кара те да простиш, да забравиш,да спреш вредните навици.Помага ти да прогледнеш,да видиш цветовете на околния свят, да го вкусиш,да го помиришеш.
Едва ли има нещо по топло,по мило,по...свършиха ми милите думички,по готино от целувката с любим човек,от погледа му,от това да го направиш щастлив и да предизвикаш усмивката му.
Като добре гледано момче,което си е пило витамините знам как ме кара да се чувствам когато до мен е ТЯ ( използване на романтични похвати, за да замажем положението,че такава няма и не влиза в графика за следващото тримесечие ) - да се чувствам силен,мъжествен,горд.Да усещам че има някого за когото да ме е грижа,някого за когото да се боря.В такива моменти не съм груб и непохватен - напротив, чувствам се силен,радостен за всеки милиметър плът който природата ми е дала - за да бъде докосвана,топлена,галена.Обичана.
И да,в такива моменти забравяш за малките си грешки - че заекваш,че имаш бенка някъде,че косата ти е рядка или ръцете космати,че носиш очила или се смееш прекалено шумно.Намерил си част от себе си и се чувстваш завършен.
Няма по-хубаво нещо от това- да има на кой да се доверяваш, на кой да разчиташ, на кой да се опреш.
Да има кой да отразява усмивките и да бърше сълзите ти.

А колко много неща могат да ни отнемат това.Да го убият,да го потъпчат и изпепелят.Малки,сами по себе си не значещи нищо гадни тайнички.Ревност.Лъжи.Агресия.Заблуда.Срам.Страх.
Дори мнението на околните.
Неща преходни и глупави.Като мода.Като настроение.Като моментна заблуда.Като парите ?!?

И с всяка разбита любов,с всеки удар който поема едно сърце,за него става по-трудно да се отвори, да обича,да изпита.С всяко разочарование,ти става по-лесно и ти да нараняваш околните, да ги лъжеш,да ги разочароваш,да не ти пука.
Разбира се,винаги си остава надеждата - че ще се появи човек който ще разбие броните ти, и ще те извади на бял свят - теб,истинското ти АЗ,реалния човек, с слабостите,с страховете,с копнежите.И че след това няма да те рани,а ще те изцери.
Надеждата я има.Само става по-трудно."Щото да прощават,да забравят и да продължават да обичат могат само кучетата и малките деца.И дори и при тях не е безгранично.

И всеки следващ път те е страх.Че ще се провалиш.Че ще сгрешиш.Че в крайна сметка ще загубиш прекрасния човек който си срещнал.Че пак ще те боли.
Действайте хора ! По добре да паднеш,да станеш и да се изтупаш,след което да тръгнеш пак напред, от колкото дълго след като те е дострашало  да се чудиш дали не си изпуснал шанса на живота си.

След голямото "бум" доста време не си позволявах никакви чувства,никакви емоции.Никакво сближаване,освен чисто физическо.Лятото някак си,успяха да ми пробият бронята.Колко време изхабих да се чудя и да се кумя дали си струва,дали не греша,дали няма пак да свърша брадясал и с бутилка червено вино, псувайки се и мразейки се.И през това време момичето се отказа от мен.
Сега сме в добри отношения,щастлива е с мой приятел.И ми мина.Само че...
Последваха поредица от месеци на самота и самоизяждане.На секс за една вечер и измъкване на сутринта.Или,в случаите в които виждах в момичето повече от самоходна вагина - на благоразумно и кавалерско измъкване,преди секс-а.

Наскоро срещнах човек, който ми допадна много. И в който, още щом я видях си казах - "Не!Стой далече от нея ! "
Да ама не.Слушаме една и съща музика,четем едни и същи книги,харесваме едни и същи филми, храна, питиета.Имаме сходно чувство за хумор.
Познанството малко по-малко се превърна в приятелство,почнахме да излизаме,по заведения,по гости.Малко по малко се появиха прегръдките,държането ръка за ръка,погледите.Започна да търси в мен подкрепа,стабилност- аз с радост откликнах.Смешно ми е да го пиша,още по смешно ми е като си се представя - големия рокаджия , бившия бияч и комарджия, аз дето не мога да устоявам на предизвикателства и ме привлича да правя неща който околните смятат че не са по силите ми - да стоя и да се притеснявам като тийн какво ще си помисли дамата, ако я подържа малко по-дълго.Ако и предложа да излезем само двамата.Ами ако и предложа да спи у нас ?

Нейсе,събрах "смелост".И бях отблъснат,грубичко,категорично,панически.
Няма как да знам какво става в главата и,нито в сърцето и.
Няма как да знам,дали наистина е по-уплашена от мен самата,че приятелят и е поредния гад който ще се възползва от нея и ще я нарани,или просто много ми се иска да е така.

И имах два варианта - или да се правя че нищо не е ставало,да си остана "приятел" без да показвам какво става в мен.Да допусна същата грешка,мислейки че постъпвам правилно.
Или да се хвърля напред с главата,на принципа всичко или нищо.Да се боря,докато не се убедя че съм загубил.
До снощи бях сигурен че вариант 1 е правилния - защо пък не,винаги съм избирал него,доказано е че действа.Или поне че бързо се изправям от собствените си пепелища след него.И си ставам пак такъв какъвто ме познават хората - забавен,мил,отзивчив, но мистериозен и студен.

Само че,нещо ме накара да се замисля.Дали беше някой от блоговете тук.Дали текстовете на Iced Earth.Дали виното и тревата,дали медитацията и напразното взиране в картите Таро за някаква илюзорна надежда.Дали съветите на най-близката ми приятелка или отсичането на майка ми - " все тая,не те заслужава,разкарвай я " на които съм се наслушал .Ще рискувам.Ще си сваля броните, ще скоча в огъня и каквото сабя покаже.
"Щото не искам да прекарам следващите месеци или година в отчаяно питане дали не съм си проиграл шанса и дали не съм сгрешил спрямо себе си,постъпвайки "правилно".
В любовта и в войната "правилно" няма.Нито забранено.

Това за мен.А вас хора - обичайте се.Борете се.Прощавайте си.Помагайте си.
"Щото без обич няма много смисъл от съществуването.






Тагове:   обичайте,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gamina - хммм...
20.12.2007 11:58
Твърдо съм на вариант 2 от известно време насам. Докато не се опари човек, няма как да знае какво го очаква.

Иначе - кат си казал Iced Earth - Iced Earth да е ;) Ще сменя малко Skid Row.
цитирай
2. rotazia - Превръщам поста ти в подарък за к...
22.12.2007 08:34
Приемам поста ти като подарък за коледа , имах нужда точно от това ,благодаря ти ,бъди щастлив !
цитирай
3. damnation - За да съм честен пред себе си - не, ...
06.01.2008 14:06
За да съм честен пред себе си - не,няма да го направя.Няма и да се опитвам.С случая интуицията ми се обажда,че ще е грешка
цитирай
Търсене