( Както обещах преди няколко месеца, ето го продължението на разказчето. Спазвам си обещанията винаги, както писах и тогава. И именно защото държа на дадените обещания, полагам големи усилия да не давам срокове в които ще ги спазя :). Въпреки че, това искаше да бъде продължено много много отдавна, тези редове и всички които може да последват по темата, посвещавам на теб Eva )

Пътуването в Софийския градски транспорт, никога не е било приятно - тясно е, мръсно, бавно, рядко има места, още по-рядко не те е гнус да седнеш на тях.

Но дори и да си седнал на най-приятното място, като никога трамвая да е почти празен, пътуването лесно можеше да се превърне в мъчение, ако на коляното ти е кацнало досадно дългоухо човече, което реално не съществува, и не си секне носа в крачола на дънките ти.

Кирил, защото така се казваше нашият герой, бавно масажираше слепоочията си и се опитваше да не си задава въпроси от рода на "защо само аз го виждам" и " дали ще позволяват родителите ми да идват да ме виждат в Карлуково ".

От друга страна, човечето което се бе представило като Яро невъзмутимо и доста въодушевено продължаваше с монолога си за приказни същества и събития :

- ... а само да знаеш земните елфи какви са злобари, малко да си направиш шега с тях и веднага избухват. Земна и сдържана раса, врели-некипели, темпераментни дългоухи грубияни са, мен ако питаш...хубаво пиво имат, почти като това на джуджетата, пък и момите им са хубави. Ама не прави грешка с елфка да се занимаваш - гледаш я, млада, свежа, невинна, и се оказва че догодина ще празнува 200 годишнина - това вие смъртните мъже никога не сте можели да го понесете...

- Дбр къкв скъш ут м? - изръмжа Кирил.

- А ?

- Какво искаш от мен - този път изсъска оглеждайки се предпазливо. За щастие нямаше никой на близките седалки, пък и пътник който си говори сам не беше нещо невиждано.

- Защо говориш толкова тихо, гърлото ли те боли ? - дори Яро да си правеше груба шега, нищо в личицето му не го подсказваше.

- Не знам дали си наясно с факта, че повечето хора не си говорят с малки невидими човечета. Не и извън определените за тях лечебни заведения поне.

- Все още не виждам къде е проблема. Те не ме виждат. Ще решат че просто си говориш сам. Това не е чак толкова рядко срещано.

- ...

- Както и да е, нека отговоря на въпроса ти. Тук съм за да те обуча. Както казах, ти успя да отвориш портал между нашите два свята снощи - по доста глупав начин, не мога да не призная. Обикновенно човеците нямате кой знае какви магически сили - успявате да направите разни малки неща, свързани с природата на собствения ви свят като да преместите чаша вода или да запалите пламъчето на свещ. Или пък, да успеете да убедите някого че ще умре или ще се влюби,до степен да повярва и наистина да го направи. Всичките ви окултни течения разчитат на заблуда, внушение и секс.

- Ъ... ?

- Да, секса продава всичко. Дори забранени доктрини . Как мислиш са тръгнали всичките приказки за танцуващи голи самодиви и палави вещици ? Та, ако мога да обобщя, вас хората никакви ви няма като магьосници - което си е в реда на нещата разбира се, във вашият свят не се предполага да съществува магия. Разбира се, винаги е имало изключения - раждат се хора, с вродена дарба надхвърляща всичко което обичайните ви магове някога биха могли да постигнат.Повечето от тях никога не са знаели за нея или не са вярвали в нея, и в резултат са живеели не много по различно от околните - като изключим че доста често са им се случвали "чудеса" или пък невероятни нещастия, в моментите в които част от таланта им е избликвал неконтролирано. А наистина малкото, които са осъзнавали и овладявали силата си, е те са влезнали в историята ви. Чувал си за Мерлин предполагам ?

Човечето за малко прекъсна речта си и се намести по-удобно. Въпреки че Яро се побираше в шепа, тежеше много повече от колкото би помислил човек, и в резултат кракът на Кирил вече се схващаше.

- Или, поне така бе до скоро. В последните два века все повече хора се раждат с сила и все по-лесно започват да налучкват как да си служат с нея. Някой от тях са много силни... и нямат никакво желание да служат на доброто.

- Доброто ? Като да лекуват и да намират изчезнали хора ?

- Да. И не. Забрави това което си учил в училище, има Добро, има и Зло, и те далеч не са мъгляви понятия породени от преценката на хората. Ако има тъмнина в душата ти аз не бих могъл да те спра - рано или късно, ти ще коленичиш пред нея и ще и се отдадеш. Но мога да ти помогна да разбереш какво се е случило с теб, и да не затриеш себе си или тези които обичаш по време на ученето. А и все пак ще те агитирам да бъдеш от добрите.

- Няма за какво да се притесняваш... Единственият човек за когото ми пукаше, ме остави снощи.

- Имаш роднини. А и, теоретично, би могъл да унищожиш и блока в който живееш заедно с себе си. В твоя случай това няма да станеш, едва усещам магията в теб и предполагам че няма да имаш такива сили.

- Защо изобщо ви пука ? В смисъл, живеете в свят който явно е подчинен на магия и си имате елфи и джуджета, и дракони, и кой знае какво още...

- Вампири ? - услужливо подсказа човечето.

- И вампири да. Наистина ли ? Та, както и да е, и сте някъде далече в времето и пространството, за вас нашия свят е просто шоу което от време на време наблюдавате и дори не ви е особено интересно. Защо просто не ни оставите, пък дори и да се затрием ?

- Ами.... защото, не сме толкова далеч през времето и пространството, ако мога да се изразя така. Хеей, там сме, зад ъгъла. И това което става тук, малко или много се отразява и в нашия свят. До степен, че ако Земята бъда опустошена, това ще сполети и нас. А и, силите на злото имат свои идеи за вас. Ако успеят да ви превърнат в една империя на мрака, това ще наруши фатално баланса на силите и при нас. Ние сме... заинтересовани колкото се може по-малко от вас да станат зли.

- И на какво можеш да ме научиш ? - Кирил имаше богат, дълбок глас с който се гордееше, и шепненето започваше да го дразни.

- Ще видим. Наистина не знам какво точно можеш. - Яро замълча за малко, и ако бе човек, то изражението и тона които придоби биха могли да се определят като засрамени - Всъщност аз не съм особено добър в това... в магията. Но първото нещо с което ще се захванем е телепатията.Предполагам ще ти бъде доста по-удобно ако можем да комуникираме свободно по начин, който няма да те притеснява и дразни.

- Телепатия ? Да мога да чета мислите на всички ? И те моите ?

- Не съвсем. Ще можеш да четеш някой от мислите на хора които виждаш или познаваш и са около теб - на няколко метра например. И ще можеш да им изпращаш мислени реплики - аз например, ще мога да водя напълно нормален диалог с теб. Някой който няма никакви способности, просто ще усети най-общата емоция на това което казваш, и ще я свърже с теб. Това което така или иначе става при вас, казано с две думи - както когато непрекъснато мислиш че си грозен, хората започват да те въприемат като такъв дори и всъщност не си.

- Ами... - Кирил се огледа. В предната част на трамвая, едно симпатично червенокосо момиче застана пред вратата и се приготви да слезе на следващата спирка. Беше слабичка, облечена с дънки и пухкаво бежово яке, от ушите и висяха слушалките на MP3 плейър. Момичето, сякаш усетила погледа се обърна и дари Кирил с бърза усмивка, след което отново се загледа през прозорците.

- Ще мога ли да разбера на какво точно се усмихна тя ? - попита той.

- Да, ще можеш да доловиш повечето и мисли, освен тези които се опитва да скрие и сама от себе си.

Кирил изпъшка уморено.

- Имаш ли възможност да изчезнеш за около половин час когато стигнем в офиса ? Искам да си изпия кафето спокойно, преди да започнем.

* * *

Бюрото на Кирил би могло да бъде описано с думи като "натрупано", " хаотично" и ако някой хвърлеше по-отблизо поглед на опаковките от хранителни продукти и от безалкохолни, представляващи една голяма част от съвкупния хаос - " нехигиенично".

Имаше няколко екшън фигурки, три порцеланови чаши за кафе, немити от неизвестно кой месец, миналата година, картички, бележки, многоцветни кламери и даже една особено идиотска острилка за моливи, изглеждаща като котка с изненадано изражение и ококорени очи, лесно обясними от факта, че дупката за моливите бе точно под опашката и.

Особено горд бе с мини-календара на Плейбой от 2004-та и не пропусна да го покаже на Яро, който всъщност го одобри и оцени артистичната му стойност. Човечето бе изчезнало наистина за около час, давайки време на Кирил да изпие второто си кафе, да обясни на всички колко лошо пиянство е имал предната вечер и как, моля ви, не трябва да го търсят освен ако не е наистина важно. Беше петък, та така или иначе повечето му колеги бяха прекалено заети да обмислят как ще прекарат или пък няма да прекарат задаващите се почивни дни. Някой от тях даже вършеха някаква работа между другото.

- Сега, отпусни се, и опитай да изгониш всички натрапчиви мисли от съзнанието си - поучително обясняваше Яро. Където и да бе отишло човечето, явно имаше гардероб и сега бе изтупано в доста скъпо изглеждащ миниатюрен костюм. Незнайно защо, Кирил бе сигурен че на мъничката вратовръзка има още по-мъничка игла, на която се мъдри надпис Армани.

- Натрапчиви като представата, че си говоря с досаден и изтупан с снобарски костюм гном ли ? - заяде се.

- Да, това например. Важно е. Разбира се, целта е след време да можеш да четеш мисли и да общуваш ментално без никакви предварителни приготовления, но до този етап трябва да извървим дълъг път.

Кирил се постара да изпразни съзнанието си - доста трудна задача всъщност, понеже мислите му, досега кротували и правели се на незабележими, заподскачаха като бълхи на дворно куче усетили, че е дошло време за годишното къпане на стопанина си.

- Сега, погледни ме в очите - продължи човечето - Представи си как влизаш през тях, представи си как зад тях има тунел водещ към мозъка ми, към мислите ми. Няма значение точно как изглежда, преди да си ме попитал. В началото си представях тунела с лилави стени направени от нещо подобно на гума, така че, няма никакво значение как точно ще си ги представиш ти. Мозъка, съзнанието ми което те чака накрая на тунела е като море, пълно с мисли, движещи се като риби. Само че са бързи. Постарай се да огледаш някоя от тях подробно, докато минава покрай теб.

Кирил се стараеше да следва инструкциите - и успяваше, или поне си внушаваше че вижда тунела и морето пълно с мисли-риби накрая. Само че, всеки път когато се опитваше да огледа някоя, нещо го изхвърляше обратно в реалността.

- Опитай пак - каза Яро.

Изхвърляне.

- Няма нищо, хайде пак.

Изхвърляне.

- Не е нещо лесно, хайде още веднъж.

Тц.

- И още веднъж....

Кирил зяпна. Беше чул репликата съвсем отчетливо, но гномчето не бе отворило устата си - само стоеше и го гледаше с самодоволна усмивка.

- Ето, имаме напредък. Чета те като отворена книга в момента. Леле че си мръсник ... както и да е, опитай се да хванеш някоя от моите мисли сега.

- МАЙНАТА ТИ !

- Браво ! Хайде сега пробвай да гепиш някоя от по-бавните рибки.

Кирил опита още един път, и още веднъж връзката се прекъсна. Облегна се назад в стола и ядосано тръсна глава. Нещо мокреше устните му, и когато ги обърса с ръка с изненада видя, че това бе кръв, течаша от носа му.

- А, да, май забравих да спомена че първите напъни да използваш телепатия ще имат странични ефекти. Главата ти е цяла и мозъкът ти не е по стените, та можем да приемем че всичко е минало добре - Яро видя ококорването на ученика си и бързо добави - Това последното беше малка шегичка.  Почини си малко, защото имаме още много много да учим...

( и пак - следва продължение )