Различен съм.
Имам много лица.
Имам много същности и това ме прави съвършен.

Имам лице за пред света, лице светло и свято.
Усмихнато и красиво.
Лице божествено, но не на Бог, та той е само мое копие ?

Имам лице и за нощта.
Лице сенчесто и прикрито, лице с демонична харизма.
Лице на грешник, лице на грях.
Това лице, за което копнееш.Лице от което те е страх.

Имам лице и за радост, имам лице и за скръб.
Маска ? Не, не са маски, не са изкуствени, те са част от мен.
И аз съм част от тях.

Различен съм,
Имам много лица – кое от тях познаваш ?
Кое от тях харесваш ?

Имам лице и за пред себе си.
Това което гледам в огледалото, това което бръсна.
Това което страда с мен, и над мен се надсмива.

Имам лице на приятел. И лице което да мразиш.
Имам и лица, толкова тънки нюанси на моето аз,
че и сам ги бъркам. Това им е интересното.
Трябва да има драма.

Питаш ме КОЙ съм аз ?
Не зная вече, но има ли значение – аз съм и всички тях.
И никой.
Важното е че стоя пред теб. Можеш да ме докоснеш.

Различен съм.
По добър съм от теб.
Аз нося новият свят в клетките си, ти си отпадък.
Ще ти го докажа...
Просто ми смени диагнозата, пусни ме навън...

Искам да ми е скучно понякога. Поздрав и за теб!

interesno.. mnogo interesno...no pak dolavqm tazi samonadeqnost ... na geniq..

"Трябва да има драма."

:)

Преди малко колежката каза нещо, което много ме разсмя - "Сама си сънувам, сама си говоря, всичко сама си правя..."
Няма пряка връзка, с това което си написал, но все пак ... :)

човекът е вселена. той е всичко. да, ние имаме безброй лица и само едно от тях е огряно от слънцето в един и същи миг, за един и същи човек, за една и съща ситуация. това не значи, че ние не оставаме все себе си.